Дебела изолация - тънка сметка

Дебела изолация - тънка сметка

Напоследък се вдигна много шум около уж поевтиняващата, но на практика увеличаващата се цена на парното. Сигурно още доста време ще се спори къде истината в числата. Още преди години обаче разбрахме, че спасението от високите сметки се крие другаде - в максималното ограничаване на пилеенето на енергия.

Навремето при соца природният газ беше евтин, токът и парното - също. Е, и заплатите бяха мизерни спрямо тези отвъд Желязната завеса. Тогава мечтата беше да успее човек да се пресели в големия град и да се уреди с нов апартамент, най-често панелка. Та именно тези стоманобетонни сгради бяха ни повече, ни по-малко терминатори на енергия. Зимата, колкото и силно да е парното, във външен апартамент на последния етаж или на партера, стопляне нямаше. Особено ако сградата не е близо до теца. На хората с малки деца им се налагаше да пускат електрическите печки. Не само стените изсмукваха градусите в стаите, а и огромните прозорци с обикновени стъкла, направени в дограма с малка въздушна междина. Да не говорим, че прозорците най-често бяха криви и рядко успявахме да ги уплътним. В ония времена изобщо не се говореше за саниране или казано по-точно енергийно обновяване на блоковете. Сметката за парното и топлата вода за голям апартамент бе в рамките до 20 лв., което не беше чак толкова малка сума за стандарта на живот тогава.

И да искаше обаче човек да икономисва енергия, нямаше начин как да го направи. Стиропорът бе почти непознат материал и можеше да се види главно в опаковките на корекомските стоки. След 1990 г. времената на евтината енергия бързо останаха в историята. Високите цени на парното накараха хората, дори в големите градове да започнат да се греят на дърва. След време се опитахме да решаваме проблема с изолацията типично по нашенски, като всеки си облепя със стиропор само своята част от външната стена и да си сменя прозорците. И панелките заприличаха на шарен пъзел и по него личеше кой изкарва малко повече пари от съседите. Естествено подобен подход си беше върхът на тъпотията, защото след като в жилищата около теб е студено, то само с изолация на част от външната стена няма особен ефект.

След влизането ни в ЕС от еврофондовете дойдоха пари за субсидиране на общото саниране, но първоначално обновяването не беше напълно безплатно и интересът към него бе нисък. Едва когато се реши субсидията да е на 100% нещата тръгнаха. Както винаги се намериха разни политици, които лъжеха хората, че след като държавата плати за санирането жилищата на хората ще се ипотекират. Номерът не мина и панелки, основно в провинцията, вече са обновени и хората са доволни от по-ниските сметки за парно и ток през зимата.

Не на последно място финансирането от държавата е и мярка за осигуряване на заетост, много важна в условията кризата, докарана ни от коронавируса.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.