ДБ внесе промени в Конституцията: НС вместо ВСС да избира главния прокурор (ОБНОВЕНА)

ДБ внесе промени в Конституцията: НС вместо ВСС да избира главния прокурор (ОБНОВЕНА)

Още в първия работен ден на Народното събрание "Демократична България" подхвана лайтмотива за промени в Конституцията и съдебната власт, като внесе изменения в основния закон на държавата. 

Промените са на 14 страници, като основна част от тях са свързани със съдебната власт и предвиждат сериозни рокади в нея. Текстовете, написани от ДБ и подписани от всички 27 депутати от групата начело с Христо Иванов, предлагат главният прокурор вече да не е член на Висшия съдебен съвет, като отделно ще бъде избиран не от ВСС, което е правителството на Темида, а от Народното събрание с мнозинство от три пети - т.е. 144 депутати по предложение на министъра на правосъдието. Мандатът му ще бъде намален от 7 на 5 години. 

Отделно се създава прокурорски съвет, в който въпреки че прокуратурата остава в главата Съдебна власт на Конституцията, безпрецедентно като пълноправен член трябва да влезе правосъдният министър. В момента правосъдният министър е председателстващ ВСС, но без право на глас именно, защото е представител на изпълнителната власт, а съдебната е независима.

Въпросният прокурорски съвет ще бъде от 11 члена като освен правосъдния министър, в състава му ще влиза главният прокурор. Отделно четирима от останалите членове ще бъдат избирани от прокурорите, а други петима -от Народното събрание с квалифицирано мнозинство от две трети - т.е. по-голямо от това, с което ще бъде избиран главният прокурор. 

Обвинител номер едно може да бъде освободен по инициатива на правосъдния министър или 1/5 от депутатите, като се поддържа мнозинство в НС от 140 народни представители. Окончателното решение обаче ще се взима от КС или президента.

Друга промяна, която са внесли от ДБ е ограничаване на функциите на прокуратурата до функции в рамките на наказателния процес- отпадане на общия надзор за законност по отношение актовете и действия на държавните органи. Също така последователно въвеждане на съдебен контрол върху актовете на прокуратурата.

Текстовете предвиждат също самото ВСС да бъде намалено от настоящите 25 члена на 15, като в него да са само представители на съдиите у нас. Шефовете на ВКС и ВАС са членове по право, а 8 от останалите членове на състава ще бъдат излъчвани от общите събрания на съдиите у нас. Само 5 ще бъдат излъчвани от парламента, отново с квалифицирано мнозинство от две трети. Мандатът на ВСС ще е 5 години, без право на преизбиране.

ВСС ще се председателства от шефа на ВКС, а ако го няма от този на ВАС. Председателите на ВКС и ВАС ще се предлагат от общите събрания на съдиите на двете съдилища и да са действащи съдии в съответния съд. Решението за освобождаването им ще се взима от КС, а предложението трябва да се подкрепи от 2/3 от ВСС.

Подобна разстановка означава, че при прокурорския съвет се дава превес на Народното събрание и изпълнителната власт, тъй като ще има общо 6 свои представители срещу членовете от държавното обвинение. В същото време при ВСС пък се дава превес на професионалната квота спрямо тази, излъчена от НС, а правосъдният министър изобщо няма да има каквото и да било участие в съвета. 

Предлага се още въвеждането на пряка конституционна жалба. Създават възможност долуинстанционните съдилища да сезират КС относно конституционността на закон.

Спред предложенията 10 хил. граждани ще могат да инициират пряко законопроекти, които да се обсъждат и приемат равнопоставено с внесените от депутати или МС.

„Демократична България“ иска да се въведе лустрация за период от 10 години- до 2030 г. От ДБ предлагат да се даде възможност на парламента със закон „да се въвеждат основания за лустрация на лица, заемащи висши публични длъжности, както и основания за неизбираемост на кандидати за висши публични длъжности, поради принадлежност към репресивните органи на тоталитарния режим, както и поради членство в ръководни органи на комунистическата партия“.

Предлага се още със закон да може да се въвеждат периодични проверки за почтеност на лица, заемащи висши публични длъжности, както и основания за освобождаване от длъжност при не покриване на изискванията“. Подобни текстове се предлагат и за всички от държавната администрация.

Любопитното е, че от Демократична България са пуснали проектопромените по процедурата за приемане от обикновено Народно събрание, въпреки че според експерти те засягат структурата на съдебната власт и могат да бъдат приети само от Велико народно събрание.

ДБ предвижда и промени в Изборния кодекс. Там предлагата Централната избирателна комисия (ЦИК) да има статут на независим професионален орган, а мандатът на настоящата комисия да бъде прекратен.

Предвижда се отпадане на квотния принцип при формирането на комисията и намаляване на членовете ѝ на 9 души, сред които председател, двама заместник-председатели и секретар.

С проекта се предлага и въвеждане на гласуване по пощата. Предвижда се то да се провежда на всички избори, с изключение на местните, като бюлетините се изпращат чрез пощенски оператор или куриер. Самото пощенско гласуване ще се провежда в период от не по-малко от 14 и не повече от 25 дни, определен от ЦИК, и ще приключва пет дни преди деня на изборите.

С проекта се предлага и връщане на времеви хоризонт за изграждане на система за дистанционно електронно гласуване и провеждане на експериментални гласувания. Отпадане на тавана от 35 секции за гласуване в страните извън Европейския съюз и възможност за обособяване на изборен район извън страната са други предложения на коалицията.

В момента българите зад граница гласуват, но само за политическа сила, без да имат право на преференциален вот за кандидатска листа. По отношение на секциите в чужбина се дава възможност такива да се разкриват на местата, където на проведени до 5 години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели.

Сред поправките в изборното законодателство е и въвеждането на възможността за видеозаснемане и излъчване от броенето на бюлетините в секционните комисии след края на изборния ден.

Предвижда се възможност за външен одит на машините за гласуване - преди закупуването на устройствата и преди всеки избори. Урежда се и възможността за събиране по електронен път на подписки за подкрепа на партии, коалиции и инициативни комитети.

От партията съобщиха и, че ще внесат промени в Закона за съдебната власт, като с тях цели закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните им специализирани прокуратури.

С промени в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество се предлага разделяне на КПКОНПИ на два нови органа - Комисия за противодействие на корупцията и санкциониране на конфликт на интереси и Комисия за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество.

Вносителите посочват като основен дефицит на закона механичното съчетаване в рамките на една институционална структура на твърде различни по естеството си функции и дейности – административно-наказващи, установителни  оперативно-издирвателни, аналитични и превантивни като се прилагат различни видове производства.

Въвеждат се нови понятия за „незаконно придобито имущество“ - имуществото, представляващо средство или облага от незаконни дейности; „незаконна дейност“ - всяко умишлено действие или бездействие, което противоречи на изрична законова забрана от публичен характер; „средства за извършване незаконна дейност“ - имуществените права върху вещи и/или имоти, които са послужили за извършване на умишлена незаконна дейност, създаваща облага.

Създават се гаранции за осъществяване на правото на защита на лицата, по отношение на които е започнало производство пред Комисията за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество. Предлага се и увеличаване на размера на сумата, считана за „значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход, от 150 000 лв. на 250 000 лв. за целия проверяван период.

“Демократична България” внесе и пакет от законодателни инициативи, свързани с въвеждането на електронно управление и намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса. За целта се предлагат промени в редица закони.

Промени в АПК предвиждат административните органи да не могат да изискват полагане на печат върху документ на хартиен носител за удостоверяване на авторството. Достатъчно е информацията за авторство на документа да се удостоверява от саморъчния или електронен подпис върху него, като се въвежда изискване за посочване на имената и длъжността на издалия го.

Законопроектът позволява официални фирмени документи, като например годишните финансови отчети, да бъдат представяни в машинно-четима форма, което към момента е невъзможно поради изискването за поставяне на печат. Не се въвежда ограничение за гражданите и бизнеса по своя инициатива да продължат да използват печати и се запазват символните печати, произтичащи от международно приета практика, например върху митнически документи или документи за пътуване, както и професионалните печати на нотариуси, архитекти т.н.

Изменения в Закона за електронното управление предвиждат създаване на Централизирана система за управление на регистри, чрез която много от регистрите в държавата ще могат да се водят прозрачно и ефективно, без да се налага да бъдат изграждани от нулата.

Премахване на контролния талон към свидетелствата за управление на МПС се предлага с поправки в Закона за движение по пътищата. От “Демократична България” посочват, че синият контролен талон е напълно излишен при наличието на централизиран регистър, достъпен в реално време от служителите на МВР, а с премахването му ще стане възможна електронизацията на процеса по заплащане на глоба при издаден акт.

С промени в Закона за пътищата се предлагат мерки за по-добра защита на данните, записвани от камерите на Пътната агенция. Сред конкретните предложения са ограничаване на периода на съхранение на регистрационните номера, както и изискването те да се съхраняват в криптографски трансформиран вид за по-добра защита.

Предвижда се и задължение за уведомяване на собственика на превозното средство, заснето с камерите на АПИ, че за него са искани данни, а в електронната система да остава следа за всяко влизане от длъжностно лице, включително и за основанията за него.

Поправки в Закона за автомобилните превози целят намаляване на административната тежест за таксиметровите услуги. Планира се олекотяване на регистрационния режим, отпадане на задължението таксиметровият шофьор да носи документи като удостоверения, а те да се проверяват по електронен път. Също електронно да се подават заявления, а данните за автомобила да се извличат от регистъра на КАТ.

Предвижда се и допускане на измерване на изминатото от таксито разстояние, съответно отчитането пред НАП, с различни от таксиметровия апарат средства, например GPS + система, интегрирана с тази на НАП, както и разграничаване на такситата, които може да се вземат на улицата от тези, които се поръчват единствено чрез диспечерска система.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.