80 млн.лева повече ще бъдат отпуснати за проекти за заетост. Това реши Комитетът за наблюдение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ по време на заседание.

Поради големия интерес за участие в операция „Родители в заетост“, продължителността й се удължава до 2023 г., а бюджетът й се увеличава с 5 млн. лв. до 35 млн. лв. С увеличението на бюджета Агенцията по заетостта предвижда през есента на 2019 г. да обяви нов прием за набиране на заявления от страна на родители на малки деца. По този начин ще бъдат предоставени възможности на родители, които не са се възползвали досега, да продължат не само своето кариерно развитие, но и да осигурят сигурна и качествена грижа за децата си. Очакванията са общо в процедурата да се включат 4 200 безработни лица, а 3 740 родители да бъдат подкрепени да се върнат на работното си място. От стартирането на проекта през м. септември 2017 г. до момента са подадени общо 4 851 заявления от родители, а 4 882 безработни лица са заявили желание да бъдат включени в проекта като детегледачи.

Поради засилен интерес операция „Младежка заетост“ е удължена до 2023 г., а бюджетът й се увеличава с 20 млн. лв. и така средствата стигат общо 102 млн. лв. Очакванията са през операцията да преминат най-малко 19 375 безработни лица до 29 г. До края на първото тримесечие на 2019 г. по проекта са сключени 11 851 договора с работодатели. В заетост са включени 18 694 безработни лица до 29 г., като до момента 9 823 от тях са наети на постоянни трудови договори. Само за първото тримесечие на 2019 г. от страна на работодателите са подадени 718 заявки за разкриване на 1 726 свободни работни места за младежи. Стойността на сключените договори с работодатели до момента възлиза на 76,5 млн. лв. След включването на младежите в операцията, приблизително 51% от тях остават на работа при същия работодател, а други 24% се преориентират и с вече натрупания опит, започват работа при друг работодател. 89% от младежите изразяват удовлетвореност от включването си в обучение на работното място или стажуване. Операцията е полезна и за работодателите, тъй като чрез нея успяват да увеличат производителността на труда, като разпределят по-добре дейностите и процесите, с цел разрастване на бизнеса.

С 50 млн. лв. се увеличава общият бюджет по операция „Обучение и заетост“. Така общият бюджет става 201 млн. лв. Очакванията са в операцията 8 510 неактивни и безработни лица с трайни увреждания над 29 г. да започнат работа. До момента работодателите са подали 3 156 заявки за разкриване на 10 698 свободни работни места за хора с увреждания.

Продължителността на операция „Готови за работа“ се удължава до 2023 г., а финансирането от Европейския социален фонд се увеличава с 5 млн. лв. Така общият бюджет по процедурата става 15 млн. лв. Дейностите по активиране на неактивни младежи до 29 г. ще се фокусират в по-малките населени места, където процентът им е сравнително висок, спрямо средното равнище в Европейския съюз. Очакванията са в операцията да се включат 17 500 неактивни участници от 15 до 29 г., които нито работят, нито учат. Около 5 250 неактивни участници ще получат квалификация или ще имат работа, вкл. като самостоятелно заети лица. До момента по процедурата са активирани общо 10 858 неактивни младежи на възраст от 15 до 29 г.

Процедура „Работа“ пък се удължава с една година до 2020 г., като очакванията са в 7 850 безработни и неактивни лица да са придобили квалификация или да имат работа при приключване на проекта.

“Скоро ще говорим за маргинализиране на цели групи на пазара на труда заради липсата на дигитални умения. Цифровите умения винаги са били част от политиките, които подкрепяме в МТСП чрез Европейския социален фонд. Затова ресурсът по Приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“ ще бъде насочван към подобряване уменията на работната сила, която има най-голяма нужда от подкрепа“, заяви зам.-министър Зорница Русинова.

От Европейската комисия пък изразиха удовлетвореност от участието на хората с по-ниско образование и квалификация в операциите на ОПРЧР. „Трудности с реализацията на пазара на труда все още имат хората с ниско образование или недобре развилите професионални умения. Затова те трябва да са на преден план“, коментира Станислав Рангелов от Главна дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия. Комитетът реши, че ще бъде удължена и продължителността на операция „Услуги за ранно детско развитие“ до 2022 г. Бюджетът ѝ ще бъде увеличен до 52,3 млн. лв. и по този начин 40 000 деца да получат подкрепа чрез социалните услуги.

По време на дискусията единодушно беше взето решение създаването на новата Агенция за качеството на социалните услуги да бъде подкрепено по операция „Гарантиране на качеството и ефективността на социалните услуги“. Бюджетът й ще е 8 млн. лв., а продължителността й до 2023 г. Целта на процедурата е да се укрепи и подобри капацитетът на системата за социални услуги чрез подкрепа за създаване на Агенция за качеството на социалните услуги като изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика. Операцията ще се изпълнява от Министерството на труда и социалната политика в партньорство с Агенцията за социално подпомагане и асоцииран партньор – Националното сдружение на общините в Република България. Очакванията са над 600 служители да придобият квалификация, а 500 доставчици да повишат качеството на предоставяните услуги. До 2023 г. ще бъдат реализирани дейности за пилотно въвеждане на ежегоден национален мониторинг на състоянието и ефективността на социалните услуги. Планирано е обучение на доставчици на социални услуги по отношение на стандартите за качество на социалните услуги.

„Благодарение на европейските средства успяхме не само да затворим всички домове за деца в България, но и стартирахме голямата реформа в сферата на институционалната грижа за възрастни“, заяви зам.-министърът на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на ОПРЧР Зорница Русинова. Тя припомни, че за първи път в България със средства от ОПРЧР се създават интегрирани здравно-социални услуги, а иновативните модели в сферата са дали резултат в новия Закон за социалните услуги.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

 Най-много се жалят в София, Варна, Пловдив и Търново

7 млн. лв. глоби за теч на ЕГН-та през 2019 г.

Най-много се жалят в София, Варна, Пловдив и Търново

Санкции за близо 7 млн. лв. е наложила Комисията за защита на личните данни през 2019 г., става ясно от техен отговор до „Монитор“.