В средата на XIX век в лексиката, използвана за описание на образователния процес, имало две основни думи – даскали и даскалчета. Даскал е това, което днес знаем като учител, а даскалче – ученик.
В средата на XIX век в лексиката, използвана за описание на образователния процес, имало две основни думи – даскали и даскалчета. Даскал е това, което днес знаем като учител, а даскалче – ученик.
В XXI век при нас е оцеляла само думата даскал. Та от средата на XIX век до ден днешен извън официално признатия статус, който дава първенство на даскала, се води едно паралелно противоборство в сянка кой кого, кой ще надделее. Авторитетът на даскала или правата на даскалчетата.
От десетилетия вече сме свикнали с новините от рода на „Ученик наби учител” и затова, когато сега се появи „Учител наби ученик”, го приемаме малко като „Човек ухапа куче”.
Четем сега. Щракало дете с химикал в Сливен, отишъл даскалът и прас един шамар. Майката е в потрес, разбираемо. Майка от XXI век. Я за секунда да си представи, че има дете в пети клас през 1850-1860 година. Тогава тън-мън не е имало и документално го е описал в „Материал по историята на нашето Възраждане град Шумен” Илия Р. Блъсков. В класната стая не химикалка да щракне – муха не смеела да бръмне. Защо? „Отличните пособия, от които всеки ученик трепереше, бяха сноп пръчки до учителя и фаланга, закачена зад вратата” – пише дядо Блъсков. Та, като нарушал някой дисциплината, имало бой с пръчка, сопа или фаланга. Това, фалангата, преди да прочета у Блъсков, съм го виждал само в средновековни замъци. В дебело дърво с два отвора вкарвали и връзвали краката на провинилия се ученик и налагали после ходилата с тънки пръчки. Ако двама се сбият, вземали на всеки един от тях единия крак, слагали го във фалангата и така ги налагали заедно един до друг.
Добре, че по онова време не е имало Фейсбук, защото не знам какво щеше да напише майката на шамаросаното дете, ако му биха приложили останалия арсенал от наказания, достъпен в ранното българско училище. За нещо като щракане с химикалка щяха да го сложат да коленичи с камъчета под коленете. Или да го накарат да стане прав, да си отворят широко устата и да му я подпрат с една клечка да стои отворена. Гаранция – следващия час няма да щрака. Ама верно, и сутрешни блокове с нахъсани водещи не е имало.
"На небрежливия ученик учителят ще му пообтегне ухото или ще му лепне една хубава плесница, от което му светваха очите на четири" - спомня си Блъсков. "Ако някой ученик не гледа таблицата, пух! по главата с дебелия показалец."Майките не само не пискали като ощипани госпожици при възпитателни инциденти, ами татковците в първия учебен ден казвали на даскала: "На, даскале, давам ти сурово месо, да го изпечеш, от тебе искам само кожа и кокал, удряй, когато не слуша - от мен изин (позволение)" - казвали родителите. "Тъй, тъй, пръчката е излязла от Рай Божий, там, дето удари тя, тръндафил цъфва" - благо отговарял учителят.
Днес отношенията даскал-даскалчета са ескалирали досущ като тези между Русия и НАТО, а по образователните форуми вървят залози кой кого. И тук, както и в геополитиката обаче, е нужна дипломация и взаимно уважение, защото целият образователен процес с всичките му трудности и антагонизми е изграден на принципа на мирното съвместно съществуване. А даскалът и даскалчетата не са врагове един за друг.
Монитор
