Даренията на Делян Пеевски и логореята на Прокопиев, известен като човека без топки

Даренията на Делян Пеевски и логореята на Прокопиев, известен като човека без топки

„Каолин“ и „Дамяница“ - забранените теми в изданията на олигарха Прокопиев

Логорея - неудържимо, превъзбудено говорене, плямпане, многословие. Симптом в психиатрията и характеристика на повечето журналисти, през които говори издателят олигарх Иво Прокопиев.

При авторката на поредната логорея в „Капитал“, кръстена „даренията на надарените“, положението е неспасяемо. Навремето във Факултета по журналистика ни учеха, че основната идея в текста трябва да се съдържа в заглавието и лийда. Но в този неучебникарски пример заглавието е в тотално противоречие с текста, в който няма и помен за „даренията“ на издателя, за когото работи авторката. Румяна Червенкова, наричана понякога „първият главен редактор на Дневник“. И детронирана до това положение – да се лее неограничено върху теми, съсредоточени върху една-единствена опорна точка – бой по врага (на Прокопиев) Делян Пеевски.

Олигархът с розови бузки, напращели от приватизационно папкане, яростно е възприел тактиката да атакува депутата и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски. Гузната съвест трови съня му и го провокира да измисля нови и нови опорни точки, които да раздава за надомна работа на неуморните си труженици. Или да ги наречем клеветници, за да е по-ясно.

Достойно постижение за всеки „капитален“ работник е да докара до обем на плътна вестникарска страница една опорна точка: „Вижте там за даренията!“. Но логореята това чака. И се разлива като отпадъчна вода, за да изпълни повелята на розовобузия си господар. Както и всички други болтчета в машината, която бълва злостни материали, поръчани от приватизатора на лични мнения. Прокопиев, който

ползва топки назаем от тружениците си поради липсата на собствени.

Издателят олигарх, който заложи редакционната политика на изданията си за един кредит, пикае по същия начин на свободното слово. Така както приватизира „Каолин“ и „Дамяница“ и така както отрови въздуха на Меричлери и уби курортния град, този безобразен образ на крадливата приватизация си нае и голяма група от хора, които нарочно държи на свободна практика – за да са зависими от него. А на тези, които се водят на щат в изданията му, а не обикалят с протегната шепа по разните му там сайтове, им нарежда категорично как да пишат и как да мислят. Защото вече ги е купил и е приватизирал и мисленето им.

Купената журналистическа съвест може да събере на едно място посочените от издателя олигарх мишени и да ги обвърже по абсурден начин с Киро Японеца и Ел Чапо. Но купената журналистика няма да вкара в логореята си българския Пабло Ескобар – Цветан Василев. Защото олигархът издател се прегърна братски със същия. Те са си братя, безспорно. Единият си присвои работещи дружества с връзки, протекции и за жълти стотинки. Другият ограби спестяванията на вложителите в КТБ, за да си накупи луксозни имоти и да изпълнява капризите на ултраразглезената си щерка, с която днес си бърборят лежерно по скайп, убедени, че няма да има възмездие за престъпленията на еквивалента на Пабло Ескобар от Гъзурниците.

Правилата в кръга „Капитал“ са такива – опорни точки вместо лично мнение, лъжи вместо истини, логорея вместо ясни и кратки, значими послания.

Тъжно е да се наблюдава отстрани падението на слугинажа - да нареди върху един мръсен чаршаф големите дарители в битката с COVID-19, за да задоволи господаря си. Тъжно, гнусно и жалко! Като онзи

розовобуз морализатор и приватизатор на журналисти,

купени за жълти стотинки, за да говорят вместо него.

През 2018 г. депутатът и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски каза дословно: „Аз не съм олигарх, не съм приватизирал без пари „Каолин“ или „Софарма“, не притежавам соларни паркове за скъпа електроенергия, не притежавам газопреносни мрежи и не богатея от таксите, плащани от хората, не използвам пенсионните спестявания във фондовете за лично финансиране, не продавам прескъпи лекарства, не укривам данъци, не водя съдебни искове срещу своята Родина и не я клеветя в Брюксел или зад океана, аз, господа олигарси Прокопиев, Донев и Дончев, притежавам само медии, с които да разобличавам такива като вас. И ще продължа да го правя, защото вярвам в истината, в правото на всеки да изразява мнението си свободно, вярвам в бъдещето на България и не съм част от т.нар. „Преход“, ограбил страната ни, към който вие всички принадлежите.“

Извадихме този цитат за всички онези купени журналисти, които въртят опорните точки на олигарха Прокопиев и побратимите му - олигарси. Ако можеха да отпушат ушите си и да отворят очите си, щяха да видят уродливата същност на онези, за които продадоха съвестта си. И които изградиха цяла мрежа от НПО-та с една единствена цел – не да помагат тези организации на обществото, а да го крадат. Да приватизират и общественото мнение, за да прокарват интересите на менторите си. И като сме на темата – знаете ли какъв процент от даренията, залели страната и обединили обществото в битката срещу COVID-19 през последните седмици са дадени от НПО-та? Три процента! Друг коментар едва ли е нужен. Защото този пример за пореден път доказва, че докато едни даряват, други правят само едно – крадат.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.