Данъчните може да се забавят, но не забравят

Данъчните може да се забавят, но не забравят

Националната агенция за приходите опростила данъци за 10 милиарда лева и търси от длъжници още толкова несъбрани вземания. Половината от тях да бяха влезли в хазната, като нищо щяхме да сме Швейцария на Балканите. Ама за съжаление все още не сме, и то не само заради несъбраните данъци.

Но тук навлизаме и в дебрите на един абсурд, който май си е чисто български патент. Няма друго обяснение за това, че бирниците гониха със съдия-изпълнител мой колега като бай Станоя от знаменития разказ на Елин Пелин “Андрешко“ за грандиозната сума от 10 лева неплатен данък. Човекът си докара диабет и тахикардия, а пък разходите на приходната администрация да го преследва със сигурност надвишават неколкократно дължимата сума.

В същото време се оказа, че фирма дължи над 160 милиона на хазната. Нещо повече - топ 100 на длъжниците висят с общо над 2 млрд. лв. Голяма част от тях са работещи предприятия, част от които обаче пандемията удари със страшна сила през последната година. Нищо чудно, че са пестили от данъци, за да оцелеят. Все пак за тях все още има надежда все някога да се издължат.

Не така обаче стоят нещата за десетки големи фалирали длъжници с опростени борчове като пернишката „Стомана“ с 94 466 064 лева, някогашната плевенска рафинерия „Нова Плама“ с борч от 92 714 415 лв. и мини „Бобов дол“ с над 50 млн. лв. неплатени суми към хазната. Публична тайна е, че тези предприятия бяха съсипвани и грабени с години и по времето на няколко правителства - от това на Командира до кабинета на Орешарски. Лошото е, че накрая сметката за фалита им я платиха изрядните данъкоплатци.

Зад фрапиращата статистика за несъбрани данъци за милиарди прозира и друг проблем, който обаче не е само нашенски патент. Прехвърлянето на фирми с големи данъчни задължения на социално слаби и обикновено неграмотни хора, известни като „бушони“, се превърна в национален спорт през последните 15-20 години. Схемата е гениално проста и ефикасна. Ако искаш да се отървеш от борч към хазната, даваш 300 лева на ръка на бай Койчо от Карнобат, а той става „собственик“ на фирмата ти. Така обикновено хора, непритежаващи каквато и да било собственост, се превръщаха в големи длъжници, а държавата нямаше как да си прибере парите. Стигна се и до невероятния случай социално слаб да „притежава“ 57 потънали в дългове фирми. По една студена вода в такива случаи заради мошингиите на хитреците пият и частни кредитори. Добре, че все пак напоследък бяха направени корекции в данъчното законодателство, след които криенето на налози с прехвърляне на фирми значително намаля.

Лошото обаче в крайна сметка е, че вместо парите от несъбраните налози да отидат за здравеопазване и пенсии например, потънаха в небитието.

Но, както е известно, данъчните може да се забавят, но никога не забравят. Най-добре го е казал един от бащите основатели на САЩ Бенджамин Франклин: “На този свят неизбежни са само смъртта и данъците.“

Ето защо все пак е по-добре да ги плащаме навреме, отколкото по-късно, но с огромна лихва.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.