Данъчна служителка–тото милионерка, осъди прокуратурата

Данъчна служителка–тото милионерка, осъди прокуратурата

Данъчната инспекторка от Националната агенция за приходите във Варна Бехтие Османова, осъди прокуратурата да ѝ плати над 80 000 лева обезщетения.

Парите са за пропуснати ползи – заплатите й от НАП-Варна, за срока на отстраняването й, адвокатските й хонорари и причинените неимущствени вреди, тъй като била на успокоителни. В продължение на 2 години прокуратурата, която повдига обвиненията за пране на пари и търговия с влияние, не ги поддържа и делото не влиза в съдебна зала, а е прекратено.

Обвинението срещу тото милионерката се редуцира до престъпление по служба – разгласяване на данъчната ревизия на лидера на БСП по онова време, Борислав Гуцанов. Тъй като данъчната служителка няма предходна съдимост, наказателното производство се трансформира в административно и тя получи назакание глоба от 3000 лв. пише rns.bg.

През 2013 година Османова и колегите ѝ Марияна Димитрова и Мирослав Нонев бяха задържани и първоначално прокуратурата обяви, че ще ги разследва за търговия с влияние и пране на пари. Последваха обаче само обвинения в престъпления по служба, а разследването беше прекратено през 2015 година.

Междувременно беше разпространена информация, че данъчните са били проверявани от инспектората на МФ, заради демонстриран прекалено висок стандарт на живот, след което пък стана ясно, че Бехтие Османова е спечелила по-рано рекорден тото джакпот, припомня lex.bg. Тя представи пред разследващите протокол от Българския спортен тотализатор за спечеления джакпот в Кубрат, където е работила преди преместването си във Варна.

След като прокуратурата не събра доказателства за пране на пари, Османова беше обвинена, че е разгласила ревизия на Гуцанов, за което беше освободена от наказателна отговорност и глобена с 3 000 лева. Миналата година служителката на НАП заведе дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като поиска близо 100 000 лева обезщетение.

Делото вече приключи на две инстанции, като апелативният съд във Варна присъди на данъчната 40 000 лева само за незаконното обвинение в престъпление по служба. На първа инстанция съдът беше ги оценил само на 12 000 лева.

В мотивите си за завишеното обезщетение апелативният съд изтъква, че срещу данъчната служителка са прилагани неправомерно и специални разузнавателни средства, но за престъпленията, по които е осъдена, те не се полагат. Следователно използването им е било незаконно.

В решението на съда се казва още, че делото срещу служителите на НАП е отразявано подробно в медиите, а името на Османова е редовно споменавано, като са изнасяни данни за личния ѝ живот и произхода на парите ѝ. В хода на разследването излязоха дори публикации по непотвърдена анонимна информация, че е платила 200 000 лева на безработен от Кубрат, за да се сдобие с печелившия фиш.

За да се мотивира за решението си за по-високото обезщетение, съдът е взел предвид и задържането за 72 часа, ограниченията, които Османова е претърпяла, заради забраната да напуска страна, както и влошеното ѝ здравословно състояние. Съдебно-медицинска експертиза е потвърдила, че стресът от ареста е довел до „разстройство в адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика“ и Османова e започнала да пие антидепресанти, което продължавало и до днес.

„Вещите лица сочат, че преживеният стрес се е трансформирал в дистрес, т.е. в декомпенсация, невъзможност на организма да мобилизира своите ресурси и да се адаптира успешно към външната среда, поради което и считат, че към настоящия момент въззивницата е с клинични симптоми на постравматично стресово разстройство, което състояние, въпреки провежданото медикаментозно лечение, създава психологически дискомфорт.

В обясненията си в съдебно заседание вещите лица сочат още, че психичната травма е свързана преди всичко със събитията около задържането, престоя ѝ в ареста и повдигнатото обвинение, производството по което е прекратено, като наличието на друго повдигнато обвинение, за което ѝ е наложено административно наказание няма съществено значение в процеса на преработване на тази травма“, се казва още в решението на съда.

В него отделно е посочено, че става дума за обвинение за престъпление по служба, извършено от лице, което заема публична длъжност, а прокуратурата е обявила и имената на задържаните по делото. За обезщетението за неполучени заплати от над 27 000 лева, което ѝ присъжда, съдът напомня, че към 2013 година, когато Османова е обвинена и отстранена от работа, изпълнителният директор на НАП е нямал друга възможност, защото е бил длъжен да я отстрани, без право на преценка.

След прекратяването на делото през 2015 година, тя е била възстановена на работа.„Поради това и при незаконност на повдигнатите обвинения, прокуратурата остава тази, която отговаря за претърпените от отстранения служител вреди, изразяващи се в неполученото за периода на отстраняването му трудово възнаграждение“, мотивира се още съдът.

Османова е претендирала и за адвокатски разноски в хода на разследването за над 15 000 лева, които магистратите са преценили като прекомерни и са ѝ присъдили 6 600 лева. Отделно, прокуратурата е осъдена да ѝ плати още толкова за адвокат и по делото по ЗОДОВ, като общата сума на обезщетенията надхвърля 80 000 лева.

Решението не е окончателно и прокуратурата може да го обжалва пред Върховния касационен съд. Разследваната с Османова нейна колежка от НАП-Варна,  Марияна Димитрова, също е завела дело срещу прокуратурата и миналата година то е приключило окончателно, като тя трябва да получи обезщетения за общо около 100 000 лева.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.