Не се приемам за герой, просто преподавам на разбираем език, казва учителят по биология от СУ „Христо Ботев“ в с. Чепинци

- Г-жо Куцева, поздравявам ви за успеха, който постигнахте с вашите ученици на матурата по биология. Някои дори ви определиха като национален герой. Приемате ли се за такава и очаквахте ли подобен успех?

- В никакъв случай не се приемам за национален герой. Нито за феномен. Странни са ми дори суперлативите, които получавам. Аз съм един обикновен български учител. Не съм направила нещо кой знае какво. Затова съм развълнувана от всички интервюта, които давам.

- Предизвикахте интереса на обществото, кажете коя е рецептата за успеха?

- Такъв успех може да постигне всеки един учител и ученик благодарение на упоритост и труд, на последователност. Това са и нещата, които един учител трябва да следва в работата си. И да работи в името на децата.

- Какви са всъщност децата, с които работите? И защо биологията представлява интерес за тях?

- Това е втори задължителен предмет от матурите, който се избира по желание от учениците. Така че те сами са решили да се явят на такъв изпит и са преценили, че са силни в тази област.

- Разкажете ми за учениците си, какви деца са и на какво залагате самата вие в часовете?
- Това са деца като всички други. Работя с тях от 5-и клас. Знаете, че живеем в село и общо взето тук всички се познаваме. Затова и знам на какво да наблегна в обучението на децата. Виждам къде са пропуските им, кои са слабите им места. Нищо различно от това, което вършат другите колеги.

- Как обаче предизвиквате интереса им? Наясно сте, че почти всеки ден се публикуват статистики, които показват, че подрастващите не искат нито да учат, нито да работят, изтъква се, че днешното училище не отговаря на критериите на младите хора, така ли е?
- Знаете в какъв район живеем. Тук хората са изключително трудолюбиви. Затова и децата знаят, че всичко се постига с много труд и постоянство. Убедени са и че мечтите им ще станат реалност само с много работа. Пазят ценностите. Това е и ролята на родителите, на семейството. Децата знаят, че трябва да уважават и слушат учителя. Учениците ме уважават, усещам го. В началото на часа събирам телефоните им и така мога да работя спокойно. Всички имат тетрадки и учебници. Разбира се, има моменти, в които се шегуваме, но това не пречи на същинската работа в час.
- Казвате, че родителите и децата ви уважават, как гледате на случаи, в които родители нахлуват в училище и се саморазправят с учителите?

- Тук родителите имат доверие на учителите. Извоювали сме това. Затова се работи много. Доказали сме, че децата са в добри ръце и че това, което учителят прави, е най-доброто за децата. И ако видя, че се появи проблем при някой ученик, което не е нещо необичайно за тяхната възраст, веднага сигнализирам на учителите, на класния ръководител на детето, на родителите. Така се вземат веднага мерки. Никога обаче родител няма да застане срещу учител. Ценностната система в нашия край все още я има.

- Пазите духа на Родопите?

- Точно така. Традициите, които са запазени, са важни. Аз също съм учила в това училище. Разбира се, съвременните деца имат други интереси. Но учителят е този, който трябва да ги напътства във всичко, което се случва около тях. Когато се работи в екип, се постигат резултати. Важно е микроклиматът в училище да е ниво, тогава нещата се получават. Това, че тази година моите деца са най-добри по биология, не ме прави различна.

- Коя е най-голямата награда за вас тогава?

- Когато децата ми се обадят, че са приети в някое учебно заведение, след като завършат. Това е важно за мен - че съм била старт в живота им, че съм ги мотивирала. Първата крачка е направена, после всичко е в техните ръце.

- Вие обаче оборвате една теза, която непрекъснато се изтъква - че е необходимо училището да се модернизира, че не е възможно децата да са успешни в една традиционна среда.

- Точно така. Виждате, че в едно селско училище може да се постигнат добри резултати. Не съм привърженик на новите технологии. Не мисля, че таблетите помагат за успеха.

- Има ли нужда от реформа образователната ни система?

- За това си има компетентни хора, които да преценят. Аз си върша работата и това, което се изиска от мен. Няма нужда от някакви особени методи. В нашето училище също имаме добра база - разполагаме с микроскопи, децата сами подготвят макети на различни клетки, на ДНК. Поощрявам ги, че могат да се справят, дори и да не са се представили отлично. Но ако имат пропуски, им казвам следващия път да проявят малко повече старание. Не е всичко даром, а на децата в последно време започна да им се дава всичко наготово и да го получават на момента. А нашите деца знаят, че това става с много работа.

- Ще се върне ли респектът към учителя, болно ли ви е какво се случва с него през последните години?

- Признавам, че ме боли. Чувам какво се случва в други градове и съм благодарна, че работя в такова училище. Болно ми е за колеги, защото има такива, които учениците им дори не ги поздравяват на улицата. Това тук не може да се случи, но всичко идва от възпитанието в къщи. Всичко е комплексно - родителят, учителят и училището трябва да са екип. Работата е екипна, ако някъде куца, нещата не се получават.

- Само преди няколко дни отново беше пуснат клип в социалните мрежи, в който деца снимат учителя си в час. Как приемате това?

- Да си призная, направо ме е страх да гледам новини. Като че ли все се търси лошото. И затова ми е странно, че сега ме търсят непрекъснато от медии, а всъщност то е за хубаво. Искат да представят добрия пример, но като че ли отвикнахме от това. Не знам защо.

- Имат ли нужда младите хора от нови модели за подражание?

- Да, имат. Виждате сега на какво подражават.

- Притеснява ли, че децата ни стават все по-неграмотни, че не четат? Тази година имахме най-лошите резултати на матурата по български език.

- Така е, притеснява ме това. Но децата просто не са мотивирани. Това е защото са видели, че при някои нещата се случват по лесния начин и започват да подражават. Но не при всеки това се получава. И когато някой се труди, другите му се подиграват. Но пък аз ги насърчавам. Нашите деца са срамежливи и искам да им покажа, че са конкурентноспособни, че не се различават от останалите.

- Вярвате ли, че образованието ще стане отново ценност?

- Когато се осъзнаем, че на една държава й трябват образовани хора. Тогава нещата ще се променят.

- А от какво има нужда българският учител, само от по-високо възнаграждение ли?

- Не, не само от това. Трябва и самите родители да наложат някакъв контрол над децата си, за да се случат нещата. Не всичко е от учителите. Технологиите не са пътят на промяната. Според мен е добре и да се освобождават отличници от матура. Поне аз така смятам. Много са нещата, които трябва да се променят в училището като цяло.


Визитка:

Даниела Куцева има 23 години стаж в СУ „Христо Ботев“, с. Чепинци

Завършила е биология в ПУ „Паисий Хилендарски“

Тя подготви учениците, които изкараха среден успех 5,66 на матурата по биология и бяха определени като изненадата на изпитите тази година

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини