Шефът на студентските съвети Даниел Парушев: Надявам се да напълним аудиториите през февруари

Шефът на студентските съвети Даниел Парушев: Надявам се да напълним аудиториите през февруари

Реализацията на пазара на труда на студентите ще бъде по-трудна при продължаващо онлайн обучение, заяви в интервю за "Монитор" председателят на Националното представителство на студентските съвети.

- Г-н Парушев, каква част от университетите успяха да върнат студентите си към присъствени лекции и упражнения миналата година?

- По-голямата част от университетите са онлайн от 20 октомври. Медицинските университети в София, Пловдив, Варна и Плевен, както и още няколко, сред които НХА, МГУ, НБУ и НСА, се приспособиха към противоепидемичните мерки. Може да се каже, че около 15% от висшите училища имат присъствена форма на обучение, което е изключително нисък процент. Всички останали са в онлайн среда. Медицинските университети имат много добра реорганизация на своите упражнения – редуват се и чужденците са първата седмица, втората са българите. Те са пример.

- Бяха ли осигурени тестове за студентите, които се върнаха, ако не са ваксинирани или преболедували, или трябваше да си ги заплащат сами?

- Този въпрос бе представен и пред министъра на образованието, и пред министъра на здравеопазването, но от държавата не бяха осигурени тестове, каквито имаше за учениците. Всеки университет трябваше да решава самостоятелно какво да прави. Около 90% от студентите в медицинските университети имат зелен сертификат - те са ваксинирани, преболедували или имат удостоверение за антитела. Останалите им колеги си правят тест. В МГУ и НХА например ръководството на университетите осигуриха тестове за своите студенти, за да могат да се върнат към присъствени занятия.

- Как се отрази на бюджетите им закупуването на тестове?

- Това натоварва бюджета на университетите, но аз поздравявам тези ръководства, защото за тях е важно да дадат качествено обучение. За големите висши училища е по-трудно да закупят тестове за всички, защото им трябват повече финанси. С това могат да се справят по-малките университети.

- Имате ли сигнали от студенти, които са изкарали онлайн семестър, но ще бъдат принудени да се върнат само за присъствена сесия?

Всичко зависи от спецификата на предмета, но по-скоро няма да има такива студенти. По-скоро би имало единични случаи, защото беше възприето, че когато си в онлайн среда, и изпитите ти трябва да се проведат в такава. Би било безсмислено, ако си учил дистанционно, да имаш присъствена сесия.

- Миналата година видяхме повишение на успеха заради онлайн изпитването. Какво да очакваме тази година, ще има ли голям брой отличници?

- На 100% да. Успехът се вдигна с 30 стотни по време на онлайн обучението и средният стига до 5,70. Можем да кажем, че ще бъде в същите параметри като миналата година.

- Гарантира ли обаче високият успех, че студентите имат нужните умения за реализация на пазара на труда?

- Успехът се увеличава, но какъв ще бъде резултатът от обучението по време на пандемията ще разберем следващите 2, 3 или 4 години. Истината е, че студентите няма да бъдат готови за пазара на труда по начина, по който щяха да бъдат, ако се обучаваха в присъствена среда. Това са фактите. Студентската общност не се подготвя по най-добрия възможен начин. Това, че имаш висок резултат на изпитите и си с високи оценки, не те прави по-добър студент или ти дава гаранция за по-добро професионално развитие. Надявам се скоро студентите да се върнат към присъствено обучение, защото реализацията им на пазара на труда ще бъде по-трудна. Няма да се стигне до момента, в който няма да бъдат назначени, но ще бъде по-трудно да бъдат подготвени. Когато се обучаваш в онлайн среда, цялото ти внимание не отива към предмета.

-  Имаше ли проблем с провеждането на практиките и стажовете по учебен план?

- Университетите и фирмите проявиха гъвкавост при провеждането на тези практики. Те се провеждат без проблем. Освен университетите нищо друго не е затворено и функционира по добър начин. Висшето образование трябва да стане национален приоритет, както е в другите държави, където всичко се затваря, но училищата и университетите остават отворени. Докато кръчмите, дискотеките и ресторантите са по-ценни за българското население, няма как да искаме да се промени нещо в държавата ни. За нас, българите, е по-важно да отидем на дискотека и ресторант, а не да мислим за висшето образование. Това е въпрос на виждане и национален приоритет.

- Какви са нагласите за летния семестър - онлайн, присъствено или хибридно обучение?

- Надявам се през февруари всички да бъдат здрави и студентите да могат да се върнат в аудиториите, защото това е основополагащо за студентските общности. Декември проведохме общо събрание на Националното представителство на студентските съвети и всички университети в страната се обединиха около това, че искат присъствено обучение. За съжаление с настъпването на Омикрон има много голяма вероятност да бъдем в онлайн среда. Надявам се да не съм лош пророк и да използваме опита, който имаме за тестове, ваксинация. Не е нормално в дискотека да се влиза по-лесно, отколкото в университет. Оптимист съм, че ще започнем в присъствена форма, но тепърва ще разберем какво ще се случи. Трябва да отбележа, че неведнъж сме водили разговори с министър Денков и в негово лице срещаме партньор. Надявам се, че с него и Министерството на здравеопазване ще намерим златната среда, в която студентските общности да бъдат присъствено.

- В началото на академичната година стартирахте кампания за насърчаване на ваксинация и бяха поставени подвижни пунктове. Възползваха ли се от тази възможност студентите?

- Не успяхме да разгърнем добре кампанията, защото трябваше да трае само около месец, защото на 20 октомври университетите затвориха. За тези, които стартираха в началото на месеца, нямаше време да се направи организацията. По-скоро стартирахме в УНСС, където автобусът стоя една седмица и се ваксинираха немалко студенти. Ако има възможност отново да бъде направена кампанията. В университетите обаче трябва да има и пункт за тестване, за да могат тези, които не смятат да се ваксинират, да си направят бърз антигенен тест и да вземат участие в лекционните занятия.

- Какво споделят студентите, има ли такива, които се надяват да продължават онлайн?

- За съжаление процентът се увеличава с всяка изминала седмица, защото колегите свикват с онлайн средата. За тях тя е много по-достъпна и лесна. Ако в началото на всеки семестър коментирахме, че имаме над 90% желаещи за присъствена форма, в момента не мога да кажа същото. Причината за това е, че на колегите взе да им харесва. Ако не се върнем в присъствена среда скоро, след време ще видим, че самите студенти няма да искат да идват в аудиториите, дори да имат възможността. Те ще работят или ще правят нещо друго, което да им е по-интересно, отколкото да стоят на лекция. Процентът на колегите, които искат онлайн обучение, се увеличава с всяка изминала седмица. Те не се притесняват толкова за здравето си, а по-скоро за тях е по-удобно. Веднага ще се появят дори и колеги, които може всяка вечер да са някъде и се забавляват, но ще кажат, че е опасен вирусът и не трябва да се връщаме в присъствена среда. Затова и казвам, че трябва да се вземат мерки. Преподавателите също свикнаха вкъщи, университетите намалиха режийните си разходи и за тях също е по-удачно да са в онлайн среда. В един момент няма да има никой, който да поиска да сме в присъствено обучение, просто ще продължим по този начин. Въпросът е какъв ще бъде резултатът след 2-3-4 години, когато тези хора трябва да се реализират на пазара на труда. Тогава ще мислим защо не сме готови, защо не знаем нужните неща за практиката. За да не се случва това, трябва да се вземат мерки с риск на някого да не му хареса. Университетът не е само място за обучение. Той е и Алма матер, която е и културен център, студентите трябва да се обогатят, да имат нов начин на мислене. Когато не виждаш професора, който да те респектира, няма по какъв начин даден студент да промени мисленето си от училището. Заради това е належащо да се върнат студентите. Иначе ще се изтърве моментът. Ще продължим до края на семестъра онлайн, ще мине и този вариант. СЗО наскоро заявиха, че през 2024-та нещата ще бъдат по-спокойни – това е едно цяло поколение, започнало обучението си 2020-а. Ако те учат 4 години онлайн, ще им бъде доста сложно.

- От МОН изнесоха данни, че 1/3 от общежитията са празни. На какво се дължи това?

- Това се дължи на съвкупност от проблеми за студентите. Една от причините са по-високите такси за общежитията, които се получават от по-високите сметки за ток. Студентите не могат да се справят с тези цени. Те се разглеждат като юридически лица и токът за една стая може да е между 100 и 200 лв. Тогава няма никаква логика студентът да стои в общежитието, при положение че е онлайн. По-добре е да се прибере в родното си място и да плаща като битов потребител. Трябва да се помисли защо общежитията се разглеждат като бизнес, след като там живеят хора. Тази 1/3 ще се увеличи, ако не се върнем в присъствена среда. Тогава ще има още 1/3, която също ще напусне своите общежития и 2/3 от тях могат да останат празни. Останалата 1/3 ще бъде заета с работещи студенти. За другите няма да бъде удачно да плащат нещо, което не ползват. Дори и да ги няма в стаята, те имат сметки за общите части и по 50-100 лв. за ток. Така студентите изпадат в ситуацията, в която не ползват нищо, а имат такъв ток.

- Водеха се разговори за намаляване на лихвата за студентските кредити. Ще се случи ли това и какви са условията?

- Проведохме разговори с председателя на Асоциацията на банките и министъра на образованието и науката. В момента имаме фиксирана лихва по кредитите, която е 7%. Ние искаме тя да бъде намалена на 3%. Разликата е, че Асоциацията на банките искат да направят лихвата променлива. Дори и да бъде намалена на 3%, да има възможност да се увеличава. Това не е приемливо за студентската общност, защото може да стане по-висока от 7% и да стигне 8 или 9%. Ние няма да допуснем това. Ако я намалим, ще искаме тя да бъде фиксирана на 3% и да няма възможност за промяна. Затова и се бавим. Не можем да намерим златната среда, хем да намалим процента, хем студентите да са доволни. Затова и се опитваме с добри финансисти от УНСС, ще търсим и от Икономическия университет във Варна, да видим какво и как да направим по най-добрия начин. За да не кажем, че сме намалили лихвата на студентските кредити, а тя да бъде по-висока след това и от нещо добро да стане по-лошо.

Визитка:

-Даниел Парушев е председател на Националното представителство на студентските съвети с мандат 2020-2022

- Роден е в гр. Бургас

- Завършва бакалавър по бизнес администрация в УНСС

- Завършва магистър по бизнес администрация в УНСС

- Изучава втора магистратура мениджмънт на недвижимата собственост в УНСС

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.