Дани Леван: Отстоявам себе си с музиката, която правя

Дани Леван: Отстоявам себе си с музиката, която правя

Певецът откровено пред „Телеграф“

- Дани, подготвяте нов музикален проект. Разкажете ни повече, на какъв етап е?

- Отдавна започнах работа по песента, която предстои да пусна, и истината е, че направата й ми отне много повече време от планираното. Променяхме по музиката какво ли не, докато едва няколко месеца по-късно стигнахме до резултат, който се хареса на всички ни и си казах „това е“. Понякога се оказва доста трудно да седнеш, да си събереш мислите и да излееш чувствата си не само в текст, но и в звук, който да предаде емоцията, която ти изпитваш в момента. И не на последно място да накара много хора да се припознаят, чувайки песента. В момента работим над текста. Скоро се замислих, че това е парчето, чието създаване ми е отнело най-много време. Тези, които го очакват с нетърпение, казват, че щом става толкова трудно и бавно, значи ще бъде нещо много хубаво.


- По-рано представихте песента „Ти ли си”, вдъхновена от отношенията и връзките между хората. Доколко са важни скритите послания в творчеството ви?

- Хубаво е да имаш какво да кажеш чрез работата си. В изкуството може би дори е задължително. Но каквото и да заложиш вътре, винаги най-важното е хората да го разберат, пречупвайки го през своя опит и лични истории. Във времето експериментирах много и в един момент мисля, че се бях изгубил между това, което искам аз, и това, което е „модерно”. Смятам, че се преоткрих и определено се научих да отстоявам себе си в музиката, която правя.


- Стои ли зад текста човек, какво провокира заглавието - този на пръв поглед лесен въпрос? 

- Да, всеки въпрос изглежда лесен, докато не разбереш чувствата и емоциите, които стоят зад него.


- Скоро празнувахте рождения си ден. Как го отбелязахте?

- Отпразнувах го вкъщи, в София и с шепа верни приятели. Беше спокойно, красиво и смислено. Последните пъти преди появата на COVID-19 го празнувах по три дни. Единият беше споделен със семейството ми, а другите два с приятели. Аз съм от щастливците, които имат приятели в различните градове, в които съм живял - Варна и Бургас, а сега и в София. Което, като се замисля, означава, че дните на празнуване ще трябва да станат 4 занапред (смее се).


- Работили сте с много и различни творци - кои бяха учителите и с кои останахте приятели?

- Всеки човек, до когото се докоснеш, те учи на нещо, ако имаш очи - да видиш, и уши - да чуеш. Мисля, че едни от правилните уроци ми даде Анелия. Навярно това е причината да продължаваме да поддържаме връзка. Тя беше и една от първите, които ми звъннаха да ме поздравят за премиерата на „Ти ли си“ Независимо че вече минаха няколко години от съвместната ни песен. Много хора съм срещал по пътя си и много от тях са изключителни творци, както български, така и чуждестранни. Когато някой те учи на нещо от личния си опит, аз го приемам като нещо много лично и красиво и би следвало да си остане между нас.


- Как протече творчеството по време на пандемия?

- Творческият процес сам по себе си те поставя в самоизолация. Това е много деликатен момент, в който рядко могат да влизат други хора. Така че тази пауза, на която беше поставен светът, може би се оказа в полза на изкуството, но единствено от творческа гледна точка. Иначе музикалният бизнес и артистите безспорно се оказахме сред най-засегнатите и ще ни отнеме време да се вдигнем и да влезем отново в нормален ритъм. Аз не съм се срещал с вируса, поне доколкото знам.


- Успяхте ли да преоткриете някое забравено хоби?

- Нищо ново под слънцето не се появи на моя хоризонт. Музика, филми, книги, приятели и вкусна храна. Това все още са предпочитаните ми занимания в свободното време. Независимо че напоследък съм малко разсеян и не успявам да се съсредоточа, когато чета. Съзнанието ми се е развихрило и накрая съм изчел няколко глави, без да съм разбрал какво съм прочел. Купих си няколко нови книги, които много исках да прочета, но чакам мислите ми да се укротят малко, преди да ги започна.


- Тъй като говорим за интереси, какви бяха вашите в детските ви години?

- От доста малък интересът ми към музиката беше на преден план. Независимо че не започнах да се занимавам с музика от 5-6-годишен, както много артисти. При мен се случи доста по-късно - когато вече бях на 10-11-годишна възраст, започнах работа с педагог, и то малко насила, не защото не исках, а защото ме беше срам. След първия ми училищен концерт вече нямаше отърване, караха ме да пея на всеки.


- А какво дете бяхте?

- В първите си години съм бил изключително бъбрив, дори нахален, после нещата се промениха и бях доста тих пред хора, но винаги палав при първа възможност. Тийнейджърските ми години бяха много бурни след 7-8-и клас, сега съм нещо по средата на всичко, което съм бил преди. От всеки етап имам толкова много и толкова пъстри спомени, че сякаш съм живял няколко различни живота. Може би една от емблематичните ми „бели“ в живота е от първи клас, когато съм решил, че в училище ми е било скучно и съм се прибрал сам вкъщи пеш и пресичайки няколко доста опасни улици. Разбира се, всички са били в шок, когато майка ми е отишла да ме прибира. Издирване, полиция, паника... Намерили са ме в съседния вход, заспал на една купчина пясък, която някакви хора са си били подготвили за строителни дейности.


- Обичате да пътешествате, коя е дестинацията фаворит и защо?

- Всяко ново място е рай за сетивата ми. Вкусна храна, нови хора, различна култура и аромати. Независимо че не споделям много от пътуванията си, ги изживявам докрай. Много обичам Гърция, може би и заради корените ми, идващи от страна на майка ми. В главата ми сега изниква една случка от пътуване, което никога няма да забравя, тя е от сравнително скоро. На едно ляно участие излязох на сцената, публиката беше въодушевена, а мен вече ме заливаше адреналинът. В разгара на вечерта клекнах рязко към едни момичета, които бяха до сцената, и панталонът ми се сцепи по цялата вътрешна дължина. Бях в шок (смее се). Замръзнах и не знаех какво да направя - да пея, да се смея или да избягам. Съкратих песента набързо и избягах зад кулисите. Бях с компания и директно казах на един от приятелите ми да си сваля панталона и да ми го даде, защото трябваше да се върна на сцената максимално бързо, а нямах в себе си резервно облекло. Така участието премина с чужд панталон и много смях.


- Смятате ли да зарадвате меломаните с концерт на открито?

- Последният концерт, който направих, беше лятото преди пандемията и се случи на един туристически кораб в Созопол. Получи се страхотно парти и от доста време си мисля за нов, който отново да направим на някое нестандартно място. Имам доста готини идеи в главата, които засега предпочитам да не издавам, но нека видим какво лято ни очаква и дали ще успея да се заема с реализирането на нещо подобно.


- Имате ли план за топлите месеци и какво си пожелавате?

- Мисля, че случващото се през последната година и половина ясно ни показа, че не е хубаво да си правим планове за бъдещето, защото никога не знаеш каква изненада дебне на съседния ъгъл. Пожелавам си по-спокойни дни и едно лято, изпълнено с много забавни моменти с любимите ми хора.

БЛИЦ:

Мечтая за… много нови приключения.

Най-често ме разсмива… когато се случи някой непринуден гаф.

Не излизам без… дрехи.

Под леглото имам… органайзер за дрехи.

Сърдя се, когато… съм гладен.

Не понасям… когато някой си мисли, че има повече права от другите.

Любимата ми книга е… не съм сигурен, скоро прочетох Стивън Кинг - „За писането“.

В училище бях слаб по… история.

Харесвам филма… в който намирам някакъв смисъл.

Искам да вляза в ролята на… герой от фантастичен приключенски филм със щастлив край.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.