Дали сме объркали пътя си?

Дали сме объркали пътя си?

Преди години имах близки приятели – индийско семейство бизнесмени, което временно живееше в София. Бяха от най-висшата каста на Индия – брахмани. Бяха родени в Калкута, но от години постоянният им адрес беше в Лондон. Удивителни хора, родени със „синя кръв“ аристократи. Представители на кастата на жреците в Индия, които в съвременния живот бяха бизнесмени, по-точно само мъжът. А неговият брат по това време беше председател на Ротари Интернешънъл, обeдиняващ разпръснатите по целия свят Ротари клубове – доброволческа, хуманитарна и неправителствена организация с нестопанска цел със седалище в САЩ.

Та това мило семейство живееше тихо и скромно в българската столица и само при запитване от предварително информирани събеседници признаваше, че е близко със семейството на убитата министър-председателка Индира Ганди.

В дома на тези хора гостуваха бизнесмени от цял свят. Много интересни разговори можеха да се чуят в тази къща. На централно място в хола беше поставен портрет на Махатма Ганди – националният герой на Индия, борец за свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което през 1947 г. довежда до края на британското владичество в страната. Пред снимката на т.нар. Баща на нацията в определени моменти тлееше ароматна пръчица, а с падналата под нея светлосива пепел мъжът и жената си слагаха точки на челата. Това беше в къщи. Навън между веждите им „грееха“ други точки – с различен размер и цвят, и с най-различни значения.

Моите приятели се прекланяха пред Махатма Ганди, въпреки че той е произхождал от малко по-нисшата каста на търговците вайши. Моите приятели ми казваха, че трябва да има памет и уважение. Правеха го толкова красиво и достойно. С вроден аристократизъм.

Крадецът, посегнал на статуята на Махатма Ганди във Варна, едва ли ще прочете моите думи. Едва ли знае кой е този човек и защо точно на това място има негов паметник. Няма да спечели много, че е задигнал само очилата на статуята. Това просто е тъп вандализъм. Убедена съм, че този човек не изпитва уважение не само към чуждите национални герои, но и към българските. Питам се дали знае какво е духовен водач? И какво означава да го почиташ?

В края на миналата година в същата градинка изчезна и част от пластиката на богинята на лова Диана. Апашите явно нямат особени предпочитания какво ще откраднат.

Моите приятели от Индия живяха тук няколко месеца и успяха да се поразходят из малката ни красива страна. Заобичаха българската баница с праз и маринованите червени чушки. Не бяха доволни, че индийските ресторанти у нас предлагат ястията с едни-два соса, а сосът към всяка храна трябвало да бъде различен. Явно такава е кухнята на аристократите в Индия. Приятелите ми се срещнаха с доста българи, сблъскаха се челно и с бюрокрацията, и със службите за сигурност, и с бизнеса, и с търговията. Малко преди да си заминат от България, по възможно най-деликатния начин ми казаха – българският народ е древен, но някои българи са объркали пътя си.

Често се сещам за тях и понякога се питам – Дали сме объркали пътя си? Можем ли да почитаме свой духовен водач? Дали наистина всички пътища водят към храма?

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.