Дали да не подам оставка?

Дали да не подам оставка?

Още "зелените мерки" на здравния министър Стойчо Кацаров срещу разпространението на COVID-19 у нас не са узрели и не са влезли в сила, пред ваксинационните пунктове в републиката се извиха опашки, сякаш досега са пазили ваксините в тайна от желаещите да се боцнат.

Така е в София, така е в Пловдив, Шумен и други значими градски центрове. Препрочитам мерките по т. нар. Зелен паспорт и започвам да си мисля, че най-големият зор на хората срещу въвеждането им е да не ги отрежат от посещение на ресторанти, сватби, погребения, кръщенета, соарета и други петъчни ешмедемета*, което явно е основното ценено право, дадено от конституцията.

Когато преди години четох записките "Пребиваване в България" на неприкрития българофоб, британския офицер и дипломат Станислас Сенклер, известен още като Хидает бей, ме обземаше гняв за начина, по който сме представяни ние, българите, пред цивилизованите към 1869 година читатели от Европа. Примитивни, нелицеприятни хора, лоши хора с много суеверия, предразсъдъци, езически ритуали и екзотичност. Една от главите така е и озаглавена "Българските суеверия" (Bulgarian superstitions). Вместо 10 Божи заповеди българинът според Сенклер спазва да не наруши някоя от 8-те чисто езически забрани, като да не дава на дете да си играе с лъжица, да не излиза хляб от вкъщи дори за продан, ако от него не е отчупено късче, да не се консумира брашно без опушване с тамян, особено ако е от мелница на турчин, за да не влезе с него и дяволът в къщата ви, да не се къпе дете, ако не достигне до каноничната възраст от 7 години.

Щях да спра да ги чета дотук, докато не се сетих, че британецът не лъже, че допреди половин век българите, някои и сега, в частност ромите, осоляват бебетата с готварска сол, за да не се потят като пораснат и да не миришат. И днес медицината познава казуси с изгаряния по кожата на новородени. А в "Пребиваване в България" пише, че това е била единствената разрешена баня за децата до 7 г.

Ако британецът Сенклер беше минал през нашите земи от Петрич до Карапелит, щеше да си допише в бележките и за ужасите ни от 5G, и за притесненията от белите черти в синьото небе, и за най-големия страх на българина - да не настине и да не се мине. И тутакси щяхме да му поискаме на Сенклер оставката от държавна служба. Ние перманентно искаме нечия оставка - на редовното правителство, че налага ограничения, на редовното, че не налага. На служебния кабинет, че нехае за мерките, на служебния кабинет, че ги затяга. Угодия няма.

Като гледам днес графиките със статистиките за болни, умрели, ваксинирани и нежелаещи да се ваксинират, които ни представят в чуждоезичния свят както Сенклер българите от средата на XIX век - изостанали, суеверни, глупави, ме обзема същият гняв, както при първата среща с белетристиката на англичанина. И ми иде да си напиша оставката. Аз, моята. И да си я депозирам до себе си. Оставка като гражданин, като що годе образован човек, като човек изучавал физика, химия и други точни предмети, като българин и да се отдам и аз на езическо скудоумие във века, в който хората пътуват в Космоса с ракети като туристи и имплантират на болни бъбрек от животно, а роботи карат автомобилите вместо тях.

 *ешмедеме - малък гуляй, почерпка, угощение. "Довечера ще направиме ешмедеме. Ще се напием като запорожци, ще строшим два-три стола, ще се отъркаляме в локвите през нощта." Ангел Каралийчев

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.