„Далеч от брега“ с две награди от кинофестивал в Прага
2

„Далеч от брега“ с две награди от кинофестивал в Прага

Филмът на Костадин Бонев с пореден международен успех

Новият филм на Костадин Бонев „Далеч от брега“ получи две от най-авторитетните отличия на състоялия се миналата седмица Prague Independent Film Festival в чешката столица: наградата за най-добър режисьор и наградата за най-добра операторска работа в лицето на Константин Занков и Орлин Руевски.

С „Гран при“ и с приза за най-добър филм в Прага бе удостоен „М“ на 42-годишната финландка Анна Ериксон, а най-добър актьор на форума стана Мики Рурк с изпълнението си в „Нощна разходка“ (Night Walk).

Творбата на Костадин Бонев не за пръв път печели международно признание: в портфолиото й са специалната награда на град Варна от Фестивала на българския игрален филм „Златна роза 2018“, наградата на пресата от Международния филмов фестивал в Сочи 2018, наградата за най-добра режисура от МФФ в Ричмънд 2019 (САЩ) и др. „Далеч от брега“ тръгва по кината у нас от 13 септември.

Филмът – копродукция с Украйна, е създаден по цензурирания преди промените у нас роман на Евгений Кузманов „Чайки далеч от брега“ (1983), определян като откровена сатира на тоталитарния режим. Екранизацията е актуален и днес прочит на отношенията между твореца и властта. Сценаристи са Никола Петков, Евгений Кузманов и Костадин Бонев, а в главните роли се превъплъщават Пенко Господинов, Стефан Вълдобрев, Йоана Буковска-Давидова, Цветана Манева, Жорета Николова, Мая Новоселска, Таня Шахова и др.

„Далеч от брега“, подобно на лентата „Докато Ая спеше“ на Цветодар Марков, е кино, което се случва в театъра. В центъра на сюжета е талантлив театрален режисьор (Пенко Господинов), прогонен от столицата по неизвестни за него причини. Неудобният творец е „заточен“ в малък провинциален театър, където се опитва да постави пиесата на мечтите си, в която се разказва за един кораб, управляван от безумен капитан, а всички на борда са неотлъчно наблюдавани и живеят в постоянен страх. Постепенно кошмарите от пиесата започват да се пренасят в ежедневието на трупата. Според Костадин Бонев това е универсална история за човека на духа в бездуховно време. „Ето защо мисля, че тази тема е изключително важна и за сегашното време“, казва той.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.