Това, че общините все повече се обръщат с лице (и най-вече с пари) към родното филмопроизводство, е изключително положителен факт.

Дори само заради това, че камерите излизат извън София и запечатват на лентата различни места от красивата ни страна. Естественият декор, на който се развива действието, е толкова важен, колкото и самият сценарий. Всъщност той е основата на сценария. А когато се превърне не просто във фон, а в сцена, както беше примерно в сериала „Дяволското гърло“, не може да се отдели от цялостното впечатление от готовия продукт, от произведението.

Киното е изкуство, разбира се, но то е и индустрия. Доста скъпа индустрия. Проектите, които се борят за финансиране от Националния филмов център, са много, средствата – ограничени. Оценяването е субективно, както е в повечето сфери на изкуството. Тогава продуцентите, естествено, търсят други източници за своите идеи. И общините могат да се превърнат в този източник, защото става дума за пари, но също така за локация, за съдействие, за подкрепа. И малкият „бартер“, предложен от местните управи, спестява средства и помага на продуцентите, а и на екипите като цяло.

Когато говорим за родното кино, естествено, не става дума за мегапродукции. Те останаха някъде в миналото с огромните си масовки, с големите екипи, които снимаха месеци наред в определени локации. Сега на продуцентите им се налага да пресмятат всяка стотинка, за да се вместят в определен бюджет. За съжаление нерядко това се отразява на общата картина. Когато е някаква историческа сага като „Възвишение“ примерно, достатъчно е да се избере място в Балкана и в няколко възрожденски къщи, каквито имаме достатъчно (в този тип филми има доста други харчове). Съвременните филми обаче се нуждаят от по-сложни локации – предимно градски, а и на по-луксозни места.

През последните години Столичната община често затваря улици за снимки на филми. За това обаче холивудските продукции (и не само) плащат сериозни суми (за нашите мащаби на тях вероятно им излиза евтино). Плащат и за снимки в природата, понякога без да се съобразяват с установените еконорми – не говоря за Беър Грилс, който яде жаба в Рила, а за Силвестър Сталоун и историята със събуждането на прилепите в Деветашката пещера. Това могат да си го позволят, защото си плащат глобата. Нашите кинематографисти обаче, тези, които сами си финансират продукциите, могат да разчитат само на спонсори от бизнеса и - както стана ясно - на кметове с нюх и интерес към игралното кино.

Да оставим големите продукции настрана. И на Запад има независими филми с малък бюджет. Те обаче залагат на „високо“ изкуство. На нашите, няма да ги нарека независими филми, защото са по-скоро комерсиални, много им личи липсата на достатъчно пари. Някои имат и други липси – като качествено съдържание. Виждаш как една хубава история губи блясъка си от недостатъчно добра актьорска игра или от слаби режисьорски решения. Няма да споменавам продуктовото позициониране, защото наскоро гледах филм, в който то беше толкова очебийно, че чак дразнещо.

Та затова ако общините и кметовете започнат по-активно да помагат на родното филмопроизводство, със сигурност ще се появят добри, по-добри и още по-добри произведения. Чакаме ги с нетърпение!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Стрескод: Първокласник

Нарушен сън, постоянни промени в телесното тегло, обсебено от проблеми съзнание, непоносимост към останалите хора, променливо настроение, косопад, закърняване на влечението към партньора - това са една малка, но основна част от симптомите, които издават, че тялото и душата са поразени от стрес.

Ценообразуване по нашенски

От 1 февруари 1991 г., датата, на която тогавашният премиер на страната Димитър Попов произнесе прочутата си фраза „За Бога, братя, не купувайте!“, България се смята за страна с пазарна икономика.