Нека да уточним – взимането на болничен, когато си здрав като кафърски бивол, не е престъпление. Точното определение на това явление е класически тарикатлък.

Или както го е описал народният фолклор: Само наш човек се връща от болничен със загар. Болничният е традиционното спасение от тегобата на труда. Защото дори и през месец да празнуваме Първи май, това няма да вдигне индекса „трудолюбие“. Доказано е, че хората, умрели от работа, са много повече от загиналите при пътни произшествия. Без майтап, появи се такава статистика някъде в началото на новото хилядолетие, но хората убедено я възприеха по подразбиране и дори не я дискутираха. Хората и трудът са в много деликатни отношения и винаги на ръба на тънкото надиграване. Едната половина с работата, а другата половина - с плащането.

В това надлъгване в крайна сметка губят и двете страни, но всеки се простира според възможностите си, артистичните си умения и владеенето на хладнокръвието. Защото този, който мами с болничен, вече не трябва да се осланя единствено на хитроумната идея да си слее празниците и да се скатае в някои курорт, а ще трябва да носи в себе си самообладанието и непроницаемостта на Джеимс Бонд.

Държавата се умори да я лъжат като съпруга в дългогодишен брак и предприе мерки. Някои от тях напомнят хватката, с която моята класна искаше да ме „закове“, когато бягах от училище и ме проверяваше вкъщи. Никога не сполучи в тази операция, именно заради моето хладнокръвие и добрата ми „легенда“, ако използваме шпионските термини. Така и в случая с болничните менте. Просто с предложените от социалното министерство мерки играта се усложнява и от двете страни ще се изискват много повече интелектуални умения, хитрост и практичност. Например местните органи на НОИ и здравните инспекции, по искане на работодателя, ще могат да проверяват дали въпросният пациент спазва наложения му от личния лекар болничен режим. Но върхът е вкарването в играта на Гранична полиция. Ето тук ще се разбере кой е майстор и кой не. Според предложенията на социалното министерство граничарите трябва да имат достъп до масива с болнични и като видят ухилената физиономия на някои на път за гръцките курорти по голям празник, да го проверяват дали не е в болнични. От това следват няколко логични въпроса. Първо, как граничарят ще прецени от какво е болен въпросният човек и дали може или не може да пътува. Второ - като го засече, че е в болничен, какво ще прави? Може би ще го извади от автомобила с викове: „Да ти виждам ръцете! Ти си в болничен!“ Приравняването на стандартния български тарикат с дон Пабло Ескобар в никакъв случай няма да завърши по любвеобилен начин за всички участници. А тези, които проверяват по домовете, за ушите ли ще извеждат нарушителите, които вместо да са с термометър в устата и термофор на главата, смучат мастика в приятна компания. Пък и кой може да докаже какво може и трябва да прави болният, стига, разбира се, да не е в много тежко състояние. Проблемът действително съществува, а опитите за разрешаването му няма да станат с някакъв Хорейшо на болничните листове. Нито пък гражданството трябва амбицирано да се надлъгва с държавата като шефове на разузнавателни централи. Контролът трябва да започне от работодателите и да мине през личните лекари, а не да се водят някакви смехотворни кампании. Здравната реформа, която направихме, така скъси връзката лекар-пациент, че ги докара до роднинско-приятелски отношения. А от тях до мнимия болен е само една крачка. Ако бяхме малко по-напреднали, можеше да намерим и друг изход. В Япония населението застарява и затова го заменят с роботи. Те никога не лъжат и никога не се оплакват, освен когато им свършат батериите. С живите хора винаги ще има проблеми, уви!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Държавата нямаше да е на този хал, ако ограбеното от тях беше в хазната й

Олигарси, откраднали 30 млрд. лева, скачат на дарителите и Делян Пеевски

Държавата нямаше да е на този хал, ако ограбеното от тях беше в хазната й

Има две породи хора. Едната са дарители - хора, които помагат на нуждаещите се, без да търсят отплата. Другата са грабителите – хора, които няма да видите да даряват, но пък за сметка на това всяка тяхна пачка е открадната от нашия джоб. Характерни за втората категория са две неща. Първо – много лаят. За да заглушат крясъците за възмездие за престъпленията им. За да делят, тъй като се хранят от разединението на обществото. А и за да отвлекат вниманието от далаверите си. Второ - като ги притиснат с неудобни въпроси, подвиват опашка и квичат жално, че са жертви.

 

А у нас всички са прави

В съседни домове живеели две различни семейства. Едните през цялото време се карали, а при другите винаги било тишина и взаимно разбирателство. Веднъж, изгаряна от завист заради мира и хармонията у съседите, жената от първото семейство казала на съпруга си: „Върви при комшиите и разбери какво и как го правят, че у тях винаги всичко е добре.”

Истината за случайното разпределение на делата

Истината има онова свойство, че остава непроменена, колкото и каквито опити да се правят за нейното изкривяване или представянe като относителна или субективна. Така се получава и в случая с разкритията от края на миналата седмица за пробива на Централизираната система за случайно разпределение на съдебните дела. Това написа "Правен свят" в коментар за скандала с одита на системата, според който е възможна манипулация на разпределянето на дела http://legalworld.bg/86232.istinata-za-sluchajnoto-razpredelenie-na-delata.html?fbclid=IwAR0s8Fv2Bw5-gBtZW1m4iPzyoeBDg7fRWGR7EplhC-h6ONG-OkKSvkN_O6I.