Едно пазаруване – за едни ботушки. Пазаруването със сина ми – 3 годишен. Поиска нови ботуши. Не знам дали знаете, но аз не съм от жените, които обичат часове наред да обикалят безцелно магазините. Когато ми трябва нещо - влизам и купувам. Та тръгваме с детето и мъжа ми – той ни вози. Слизаме от колата – вали.

Ивайло (сина ми) се пазари пред магазина дали ще има и подарък, мрънка и повтаря, като сърдита пенсионерка пред увеличен салам – че трябва да му купя и още нещо. А този път съм сериозно решена да не взимам нищо излишно и непотребно. Мъжът ми се мотае до колата – забравил си е портфейла и документите – гледам го, ако можех, щях да го парализирам с поглед, че да остане завинаги с празния и тъжен поглед. Вече съм убедена, че това ще е тежко пазаруване, защото имам малко пари за многото желания на сина ми. Влизаме в магазина. Все си мислех, че ще купя един чифт ботуши, ще взема някоя „забавна“ дреболия и ще изляза. Така си мислех. И сбърках.

Заставаме пред рафта с ботуши и гледаме – мъжът ми иска да купим и салам и сок и да обядваме, синът ми гледа чорапи и казва, че иска тях, а не ботуши, обяснявам, че ще купим и чорапите, и едни сини ботушки. Той ме поглежда и казва сини – НЕ! Искам червени!!! Казвам – ТУК НЯМА такива! Той ме поглежда с укорителен поглед и казва:

- „Мамо ти нищо не разбираш, искам други ботуши“ – „НЕ искам ботуши“! – започва да реве! Започвам да се потя, мъжът ми го няма, той е на съседния щанд и гледа спокойно обувки или просто се изолира от срама.

Минават няколко минути след разговор съм убедила синът ми, че ще купим ботушките, които ще отиват на якето и новите му дънки, и той е някак съгласен. Разбира се, изнудил ме е да му купя робот, хеликоптер, близалка, шоколадово яйце. ...!!!!!!!! Вече сме към финала, почти излизаме с изпълнена цел, когато осъзнавам, че благоверният ми съпруг го няма, оглеждам се в магазина, правя знак да излизаме, а той ни маха с ръка. Отиваме натам, детето бърза, когато мъжът ми с дебилна физиономия казва – намерих ботушки с червени шарки. Детето е екзалтирано и гледа с нетърпение. Припадам, потя се, не мога да го преживея. Показва ги – грозни са, червеното е леко оранжево в комбинация със сиво и това в комбинация със синьо яке е потресаващо!!!!!!! Но, от къде да знае това моят благоверен. Ивайло ме гледа с кравешки поглед и казва ИСКАМ ТЕЗИ МАМО. През мен минават топли и студени вълни. Дишам, като куче с дихателни спазми. Обяснявам на мъжа ми колко е тъпо това с ботушките, а той спокойно ми казва – „исках да помогна, а заради твоя вкус и претенция, че няма да отиват ботушките на якето, детето страда, в магазина се чудят дали да викат социалните, а аз, аз търся ботушките – мечта!“ И в този момент в главата ми са само видове физическа саморазправа. Не мога повече, ще заплача, сега аз съм готова да се тръшкам по земята.

След 25 минути и общо 1 час и 30 минути в магазина, след пот, сополи и много нерви стигаме до касата със сините ботушки – чудите се как, обещах всичко, да купувам подаръци, да бъда добра, да не се карам, да отидем на почивка, да купя розов еднорог, да летим в космоса и дори да вземем куче – и това в името на стила, на това детето да не изглежда нелепо. Купихме ги. Половин час по-късно тръгнах за работа, сърдита на мъжа си и гузна пред сина си – как ще му обясня, че няма да получи всичко, което му обещах. ГОСПОДИ, защо не купих проклетите ЧЕРВЕНИ ботуши?????????

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

(Урина за дълголетие, крем за хемороиди срещу торбички под очите, отвара за любов с крило от прилеп и други БГ мама щуротии)

Червено вино снощи пих... наздраве за варицелата

(Урина за дълголетие, крем за хемороиди срещу торбички под очите, отвара за любов с крило от прилеп и други БГ мама щуротии)

Крило от прилеп, люспа от змия, кокоши крак – преди да се усетя, вече бъркам мислено съставките на някаква любовна магия. От алкохола е. Разберете ме правилно – аз съм улегнала жена и по принцип не се наливам като казак по никое време, а вещерският казан напоследък го ползваме да варим ракия на село, но ситуацията е извънредна. Внимание: код "варицела".

16 436 дни платено майчинство за „третото дете“ - на свекървата

Юху, тук ли сте? Ето ме и мен – Лудото майче. Аз съм онази, дето свекървата й снесе като кукувица в гнездото едно трето дете, допълнително. Помните ме, нали? Нахална съм като конска муха, но ще ви досадя пак. Малко ме е грижа, че ме вземате за върла селянка. Знам си гражданските права и стриктно си ги съблюдавам. И ще ме слушате, когато говоря!

Разсъжденията на малкия мъж

Ивайло е вече на почти 4 години. Всеки ден нещата се променят, научава повече неща и е все по-любопитен за света. Зима е и рано се стъмва. Аз приготвям вечеря, а той си бръмчи с количка с хиляди звуци и светлини, която се опитва да не чувам. До тук добре – почти идилия.