Д а си жив и здрав! Другото го има в мола! Не се чудете, братя и сестри! Това е поздрав за рожден ден и излиза от устата на един тринайсетгодишен пикльо, докато говори по телефона. Къде съм го чула? Е, естествено в трамвая, къде другаде може да срещнеш подобна крилата мисъл. №5, за да сме точни. Момчето е с айфон, от тези дето само ги гледам по телевизията и си мисля, че трябва да се бъхтам до гроб, за да си го купя. Направо завиждам, няма шега (въпреки, че е някак неудобно да завиждаш на дете).
Да си жив и здрав! Другото го има в мола! Не се чудете, братя и сестри! Това е поздрав за рожден ден и излиза от устата на един тринайсетгодишен пикльо, докато говори по телефона. Къде съм го чула? Е, естествено в трамвая, къде другаде може да срещнеш подобна крилата мисъл. №5, за да сме точни. Момчето е с айфон, от тези дето само ги гледам по телевизията и си мисля, че трябва да се бъхтам до гроб, за да си го купя. Направо завиждам, няма шега (въпреки, че е някак неудобно да завиждаш на дете).
И да ви кажа молът присъства не само в поздрава за ЧРД, а и като дестинация за съботни развлечения. Щото младежът се беше запътил точно натам. Ще се размотаем с едни приятели, казва той. Ми, що да не се поразмотае? Очевидно си има джобни за леко размотаване. Ще позяпат витрините, ще пият по едно кафе, щото така правят възрастните, може и някой фас да дръпнат на входа.
Ще кажете, че като един Пантелей Пътник от женски род, мрънкащ тип, в така наречените „златни години“ (нищо златно няма, само така им казват, а всъщност просто сме остарели) все тийнейджърите са им в устата. Все нещо не одобряват, все младите са им недостатъчно възпитани, не са достатъчно интелигентни (а, какви бяхме ние едно време).
Обаче няма да сте прави. Да сме живи и здрави, другото го има в мола! Еми, възхитих се! Колкото и да се напъвам не мога да я измисля тази сентенция. Сега се опитайте да вникнете в дълбокия й смисъл. Какво има в мола? Дрехи, обувки, храни, книжарници, зоомагазини. Има забавления за деца, ресторанти и кафенета за похапване. Някъде има кино и фитнес. Мола си е една голяма метафора на градския живот. Казвам градския, защото на село очевидно е малко по-различно.
Естествено и в мола си има места (да го кажем евфемистично) за хора с добри финансови възможности и такива с не толкова добри...възможности. Едните гледат, другите купуват. Има и такива, които ходят, за да се почувстват като тези с парите в джоба, въпреки че ги нямат. Обаче като станеш част от лъскавия интериор и ти ставаш някак по-лъскав. И настроението ти се повдига и се движиш в някаква паралелна реалност. Няма лошо!
Между другото, като стана дума за мол ( markert for all, а не материално отговорно лице), не е лошо да се замислите, че днес е ден, в който може да се избира (не казвам пазарува, да не си помислите нещо незаконно). Има от всичко, само трябва да се посочи желаното. И посочването, освен, че е здравословно (защото има касателство и към здравеопазването), то е полезно за всички нас като част от обществото. Защото изпуснете ли промоцията, ще трябва да чакате до следващата. И да няма после мрънкане.
За да завършим, както обикновено, ще кажа, че до мол „Парадайз“ се ходи и с метро, а за другите има различен транспорт. Дерзайте!
Монитор
