Да си жив и здрав! Другото го има в мола! Не се чудете, братя и сестри! Това е поздрав за рожден ден и излиза от устата на един тринайсетгодишен пикльо, докато говори по телефона. Къде съм го чула? Е, естествено в трамвая, къде другаде може да срещнеш подобна крилата мисъл. №5, за да сме точни. Момчето е с айфон, от тези дето само ги гледам по телевизията и си мисля, че трябва да се бъхтам до гроб, за да си го купя. Направо завиждам, няма шега (въпреки, че е някак неудобно да завиждаш на дете).

И да ви кажа молът присъства не само в поздрава за ЧРД, а и като дестинация за съботни развлечения. Щото младежът се беше запътил точно натам. Ще се размотаем с едни приятели, казва той. Ми, що да не се поразмотае? Очевидно си има джобни за леко размотаване. Ще позяпат витрините, ще пият по едно кафе, щото така правят възрастните, може и някой фас да дръпнат на входа.

Ще кажете, че като един Пантелей Пътник от женски род, мрънкащ тип, в така наречените „златни години“ (нищо златно няма, само така им казват, а всъщност просто сме остарели) все тийнейджърите са им в устата. Все нещо не одобряват, все младите са им недостатъчно възпитани, не са достатъчно интелигентни (а, какви бяхме ние едно време).

Обаче няма да сте прави. Да сме живи и здрави, другото го има в мола! Еми, възхитих се! Колкото и да се напъвам не мога да я измисля тази сентенция. Сега се опитайте да вникнете в дълбокия й смисъл. Какво има в мола? Дрехи, обувки, храни, книжарници, зоомагазини. Има забавления за деца, ресторанти и кафенета за похапване. Някъде има кино и фитнес. Мола си е една голяма метафора на градския живот. Казвам градския, защото на село очевидно е малко по-различно.

Естествено и в мола си има места (да го кажем евфемистично) за хора с добри финансови възможности и такива с не толкова добри...възможности. Едните гледат, другите купуват. Има и такива, които ходят, за да се почувстват като тези с парите в джоба, въпреки че ги нямат. Обаче като станеш част от лъскавия интериор и ти ставаш някак по-лъскав. И настроението ти се повдига и се движиш в някаква паралелна реалност. Няма лошо!

Между другото, като стана дума за мол ( markert for all, а не материално отговорно лице), не е лошо да се замислите, че днес е ден, в който може да се избира (не казвам пазарува, да не си помислите нещо незаконно). Има от всичко, само трябва да се посочи желаното. И посочването, освен, че е здравословно (защото има касателство и към здравеопазването), то е полезно за всички нас като част от обществото. Защото изпуснете ли промоцията, ще трябва да чакате до следващата. И да няма после мрънкане.

За да завършим, както обикновено, ще кажа, че до мол „Парадайз“ се ходи и с метро, а за другите има различен транспорт. Дерзайте!

По темата: мол тийнейджър
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Как се бута трамвай?

Трамваят е превозно средство, което много прилича на влак, но не е. Най-вече, защото няма свирка, която да прави – тутууууут. За сигнализация се ползва нещо като чукало - кой чул-чул, разсееш ли се, очаква те челен сблъсък с мотрисата.

Не запушвай ескалатора в метрото! (за лявото и дясното позициониране)

Здравейте, братя и сестри, сподвижници и ползватели на обществения транспорт! Чувствате ли се обществено днес, когато имате възможност да зачеркнете с кръстче кутийка и да излеете гласа си в урна? Дано сте го сторили, защото така повелява демокрацията и сте се възползвали от нея. После „след дъжд качулка“, хем имате повод за мрънкане, хем сте си мокри.

Йол ла ри пииии! (за Витоша като градски парк и гръцко без мастика)

Ехоооо! Йол-ла-ри-пииии! Здравейте, столичани! Как сме днес, в неделя? Настроени ли сме за здравословна разходка? Не? Искате в мола? Неее, детето иска в мола, жената иска в мола, вие искате да си полежите пред телевизора. Разбирам. Аз, обаче, вашият Пантелей Пътник се насочих вчера към Витоша, изпълнена с жизнерадост и готовност за пълен детокс. Ей, къде е планината – цялата в жълто-червени краски и вика: ела да се поизпотиш на баира.