Един от първите декемврийски празници е 8 декември. Един мой познат полицай казваше: „Когато тръгнат студентите и абитуриентите да празнуват, мен редовно ме боли главата.

При това не от тяхното пиене.” Празникът на студентите се е превърнал в символ на разкрепостеност и веселие, на яки купони с много алкохол, песни и танци. И ако по времето на соца все пак е имало някакви партийни комсомолски и други бариери, днес това вече го няма. Студентите празнуват, та пушек се вдига. И в това, разбира се, няма нищо лошо. Млади са, сега им е времето да го правят и да се веселят. Стига обаче, да не се преминава една определена граница, отвъд която започват безумията и се стига до крайности с тежки и фатални последствия. Под влиянието на алкохола и силните емоции падат всякакви задръжки, табута и бариери и младите започват да се чувстват велики. Полицейските сводки и чакалните на спешна помощ по това време на година обикновено са пълни с прекалили с алкохола и с някои др. опияняващи субстанции младежи, решили, че светът е техен. Затова и от полицията всяка година в навечерието на празника апелират към студентите да бъдат внимателни и с шофирането, и с пиенето, и с поведението и държанието си по време на празника. И въпреки предупрежденията, далеч не всички ги спазват. Вакханалията е най-пълна в Студентски град в София, където се събират да празнуват и купонясват десетки хиляди млади хора.

Охраната в заведенията трудно може да укроти стотиците празнуващи, особено след полунощ, когато алкохолът замъгли съзнанието им. И най- дребното спречкване става повод за размахване на юмруци, вадене на ножове и дори огнестрелно оръжие и стрелба с него.

Това със сигурност едва ли е най-хубавият завършек на един иначе прекрасен академичен празник, съхранил се през вековете. И едва ли ще бъде повод за гордост на самите празнуващи. Затова, за запазим само хубавите емоции и да си спомняме за 8 декември с радост, бих посъветвал студентите да се забавляват, но не и да прекаляват. Или както обичаше да казва по този повод един мой бивш университетски преподавател: „Даже и когато сте на маса, носете в себе си академичния дух и пийте строго научно и с достойнство !” И покрай чашките обръщайте повече внимание на колежките до себе си. Защото чашките ще си ги пиете и на 100 години, но красивите колежки и времето, прекарано с тях, никога няма да се върне. Повярвайте на един ваш бивш колега, студент от толкова далечните за вас днес 90-те години на миналия век. Добре е да се вслушваме в думите на по-възрастните, нали!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Хосписът като социално-терапевтичен мол

Хосписът е социално-терапевтичен мол. Тази находчива метафора е използвал председателят на Националната асоциация на хосписите в България д-р Димче Миладиноски. Като се замисли човек, определението е право в десетката. За немощните възрастни и болни хора в подобни здравни заведения трябва да се полагат всестранни грижи – не само медицински, но и чисто практични – хигиена, храна, дори психология.

Хитрите изборни свраки

Очаквано, управляващите биха отбой за предизвикалия обществено недоволство Изборен кодекс, приет прибързано от депутатите миналата седмица. Причините да се стигне до това отстъпление, преди още президентът да е наложил вето, са няколко: едната е, че ще бъде бойкотирана работата на парламента.