Един от първите декемврийски празници е 8 декември. Един мой познат полицай казваше: „Когато тръгнат студентите и абитуриентите да празнуват, мен редовно ме боли главата.

При това не от тяхното пиене.” Празникът на студентите се е превърнал в символ на разкрепостеност и веселие, на яки купони с много алкохол, песни и танци. И ако по времето на соца все пак е имало някакви партийни комсомолски и други бариери, днес това вече го няма. Студентите празнуват, та пушек се вдига. И в това, разбира се, няма нищо лошо. Млади са, сега им е времето да го правят и да се веселят. Стига обаче, да не се преминава една определена граница, отвъд която започват безумията и се стига до крайности с тежки и фатални последствия. Под влиянието на алкохола и силните емоции падат всякакви задръжки, табута и бариери и младите започват да се чувстват велики. Полицейските сводки и чакалните на спешна помощ по това време на година обикновено са пълни с прекалили с алкохола и с някои др. опияняващи субстанции младежи, решили, че светът е техен. Затова и от полицията всяка година в навечерието на празника апелират към студентите да бъдат внимателни и с шофирането, и с пиенето, и с поведението и държанието си по време на празника. И въпреки предупрежденията, далеч не всички ги спазват. Вакханалията е най-пълна в Студентски град в София, където се събират да празнуват и купонясват десетки хиляди млади хора.

Охраната в заведенията трудно може да укроти стотиците празнуващи, особено след полунощ, когато алкохолът замъгли съзнанието им. И най- дребното спречкване става повод за размахване на юмруци, вадене на ножове и дори огнестрелно оръжие и стрелба с него.

Това със сигурност едва ли е най-хубавият завършек на един иначе прекрасен академичен празник, съхранил се през вековете. И едва ли ще бъде повод за гордост на самите празнуващи. Затова, за запазим само хубавите емоции и да си спомняме за 8 декември с радост, бих посъветвал студентите да се забавляват, но не и да прекаляват. Или както обичаше да казва по този повод един мой бивш университетски преподавател: „Даже и когато сте на маса, носете в себе си академичния дух и пийте строго научно и с достойнство !” И покрай чашките обръщайте повече внимание на колежките до себе си. Защото чашките ще си ги пиете и на 100 години, но красивите колежки и времето, прекарано с тях, никога няма да се върне. Повярвайте на един ваш бивш колега, студент от толкова далечните за вас днес 90-те години на миналия век. Добре е да се вслушваме в думите на по-възрастните, нали!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Гласувай, дори на инат!

Европа на две скорости. Шенген. Миграция. Мониторинг. Евроскептицизъм. Пакет „Мобилност“. За много българи това са теми, които са се превърнали в клише. Смятат, че Европа е някъде там, а всъщност ние сме Европа.

Защото оттук покълва семето на знанието

Пъстро море от деца с усмихнати и грейнали от щастие лица, цветни балони и знаменца заляха улиците на големите български градове. Шествия с портретите на светите братя Кирил и Методий, окичени с венци и цветя, тържествени слова, песни, музика и веселие.

Абитуриентски бал или фестивал за ориенталски танци

Столичната община забрани оркестрите на площад „Ал. Невски“ по време на тазгодишните абитуриентски балове. Ето нещо, което наистина трябва да се адмирира. Не съм заядлив старец или мрънкащ киселяк, но това, на което през последните години се обърнаха абитуриентските балове у нас, може да бъде определено като „парвенюшка вакханалия”.