Един от първите декемврийски празници е 8 декември. Един мой познат полицай казваше: „Когато тръгнат студентите и абитуриентите да празнуват, мен редовно ме боли главата.

При това не от тяхното пиене.” Празникът на студентите се е превърнал в символ на разкрепостеност и веселие, на яки купони с много алкохол, песни и танци. И ако по времето на соца все пак е имало някакви партийни комсомолски и други бариери, днес това вече го няма. Студентите празнуват, та пушек се вдига. И в това, разбира се, няма нищо лошо. Млади са, сега им е времето да го правят и да се веселят. Стига обаче, да не се преминава една определена граница, отвъд която започват безумията и се стига до крайности с тежки и фатални последствия. Под влиянието на алкохола и силните емоции падат всякакви задръжки, табута и бариери и младите започват да се чувстват велики. Полицейските сводки и чакалните на спешна помощ по това време на година обикновено са пълни с прекалили с алкохола и с някои др. опияняващи субстанции младежи, решили, че светът е техен. Затова и от полицията всяка година в навечерието на празника апелират към студентите да бъдат внимателни и с шофирането, и с пиенето, и с поведението и държанието си по време на празника. И въпреки предупрежденията, далеч не всички ги спазват. Вакханалията е най-пълна в Студентски град в София, където се събират да празнуват и купонясват десетки хиляди млади хора.

Охраната в заведенията трудно може да укроти стотиците празнуващи, особено след полунощ, когато алкохолът замъгли съзнанието им. И най- дребното спречкване става повод за размахване на юмруци, вадене на ножове и дори огнестрелно оръжие и стрелба с него.

Това със сигурност едва ли е най-хубавият завършек на един иначе прекрасен академичен празник, съхранил се през вековете. И едва ли ще бъде повод за гордост на самите празнуващи. Затова, за запазим само хубавите емоции и да си спомняме за 8 декември с радост, бих посъветвал студентите да се забавляват, но не и да прекаляват. Или както обичаше да казва по този повод един мой бивш университетски преподавател: „Даже и когато сте на маса, носете в себе си академичния дух и пийте строго научно и с достойнство !” И покрай чашките обръщайте повече внимание на колежките до себе си. Защото чашките ще си ги пиете и на 100 години, но красивите колежки и времето, прекарано с тях, никога няма да се върне. Повярвайте на един ваш бивш колега, студент от толкова далечните за вас днес 90-те години на миналия век. Добре е да се вслушваме в думите на по-възрастните, нали!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Време е да се глобализираме, а не да се ситуираме

В глобализирания свят, в който живеем, беше време малко да се глобализираме и ние, а не да се ситуираме само и единствено в един град. Провинцията у нас умря, за сметка на София, която преяде от хора. Толкова преяде, че вече ще се пръсне. И това не е защото някой предпочита да изостави уютния си дом на село, за да живее в „Дружба”, „Люлин” или „Надежда”, а защото иска да изкарва прехраната си.

Автоголове безкрай

Ясно е, че разследваните олигарси, ще използват всяка възможнст чрез политическите си протежета да се измъкнат.

Очаквам нов скок на тока през пролетта

Производители вече прогнозират поскъпване на основни стоки и храни, след като енергията за индустрията поскъпна. За това обаче няма никакво основание.