Един от първите декемврийски празници е 8 декември. Един мой познат полицай казваше: „Когато тръгнат студентите и абитуриентите да празнуват, мен редовно ме боли главата.

При това не от тяхното пиене.” Празникът на студентите се е превърнал в символ на разкрепостеност и веселие, на яки купони с много алкохол, песни и танци. И ако по времето на соца все пак е имало някакви партийни комсомолски и други бариери, днес това вече го няма. Студентите празнуват, та пушек се вдига. И в това, разбира се, няма нищо лошо. Млади са, сега им е времето да го правят и да се веселят. Стига обаче, да не се преминава една определена граница, отвъд която започват безумията и се стига до крайности с тежки и фатални последствия. Под влиянието на алкохола и силните емоции падат всякакви задръжки, табута и бариери и младите започват да се чувстват велики. Полицейските сводки и чакалните на спешна помощ по това време на година обикновено са пълни с прекалили с алкохола и с някои др. опияняващи субстанции младежи, решили, че светът е техен. Затова и от полицията всяка година в навечерието на празника апелират към студентите да бъдат внимателни и с шофирането, и с пиенето, и с поведението и държанието си по време на празника. И въпреки предупрежденията, далеч не всички ги спазват. Вакханалията е най-пълна в Студентски град в София, където се събират да празнуват и купонясват десетки хиляди млади хора.

Охраната в заведенията трудно може да укроти стотиците празнуващи, особено след полунощ, когато алкохолът замъгли съзнанието им. И най- дребното спречкване става повод за размахване на юмруци, вадене на ножове и дори огнестрелно оръжие и стрелба с него.

Това със сигурност едва ли е най-хубавият завършек на един иначе прекрасен академичен празник, съхранил се през вековете. И едва ли ще бъде повод за гордост на самите празнуващи. Затова, за запазим само хубавите емоции и да си спомняме за 8 декември с радост, бих посъветвал студентите да се забавляват, но не и да прекаляват. Или както обичаше да казва по този повод един мой бивш университетски преподавател: „Даже и когато сте на маса, носете в себе си академичния дух и пийте строго научно и с достойнство !” И покрай чашките обръщайте повече внимание на колежките до себе си. Защото чашките ще си ги пиете и на 100 години, но красивите колежки и времето, прекарано с тях, никога няма да се върне. Повярвайте на един ваш бивш колега, студент от толкова далечните за вас днес 90-те години на миналия век. Добре е да се вслушваме в думите на по-възрастните, нали!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Кой и как умее да лети

„...и виж, ето ги, литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от вида на хвърчащите хора!“ Това написа великият Валери Петров и придаде на летенето красивата метафоричност на великолепната поезия. Уви, в живота има твърде много бруталност, глупост, буквалистика и безхаберие, от което поезията само частично ни спасява.

Тест за национална отговорност

Одобрената от парламента сделка за закупуване на американските изтребители F16 е от ключово значение за евроатлантическата ориентация на страната. Същевременно тя бе и тест за това кои политически сили са национално отговорни и милеят за сигурността не само на страната ни, но и на Балканите.

Размита отговорност

У нас сме свикнали да си прехвърляме топката и да не поемаме отговорност, когато се случи нещастен случай. Тогава започваме да се вайкаме, да цъкаме с език, да благодарим на Господ, ако не се е случило най-лошото. Вземаме си поука за три дни и след това забравяме за трагедията. И отново започваме да я караме по течението, без превенция.