През последните няколко дни все си мисля, че живеем в тъжни и объркани времена. Заобиколени сме от абсурди, пленили ловко родителите в своята паяжина. В пипала, от които сякаш няма измъкване.

Признавам си, че съм ядосана. Или по-скоро първо се ядосах, а след това ми стана тъжно, защото позволяваме да използват децата ни като сиренце в капан за мишки. Сякаш са примамка. В рамките на няколко дни наблюдавахме куриозни ситуации. Първо едни родители се впуснаха масово да прибират децата си от училище, сякаш идва смъртна заплаха. Причината - някой, някъде си казал, че някой взема деца и ги дава за осиновяване. Или пък ги изнася в чужбина. И веднага из медиите плъзна образът на въображаемия враг, защото такъв реален няма. После пък други родители изоставиха детето си. Пред дома на дядото по майчина линия. Реакцията на социалните е незабавна. Странно е как в такива случаи не излизаме да скандираме, че има опасност норвежците да ни вземат децата. Но това е друга тема. Защото колкото и да корим тези родители, в случая става дума за едни уплашени млади хора, които се винят, че не могат да се справят с тази роля. А всичко това е следствие на критиките, които получават от близки. На всеки му е ясно, че особено след раждането, една майка трябва да бъде подкрепяна и обичана. Защото никой не се е родил научен да бъде родител. Напротив, това е урок за цял живот, а твоят най-добър учител е детето ти. Това е и мисия, и може би най-трудната професия.

Не случайно напоследък се заговори усилено за отговорно родителство. И е крайно време да разберем, че това не е просто абстрактно понятие. Колкото повече търсим помощ, колкото повече се допитваме до експерти и искаме да се научим да бъдем родители, ще има по-малко изоставени деца. Защото и възрастните, макар и създали нов живот, имат своите страхове и съмнения. Страхове, които искаме някой да разсее. За съжаление продължава да властва схващането, че можем да се справим с отглеждането и възпитането на деца, като използваме методите на нашите родители. А това не е така. Живеем в ново и различно време. В ера на технологиите, а в интернет подрастващите са подложени на какво ли не. И ние, възрастните, трябва да бъдем подготвени за това. А истерията в Сливен например показа, че съвсем нямаме такива умения. Не е страшно да си признаем това. Както и не е страшно да потърсим помощ като родители. Това не означава да захвърлиш бебето си с лека ръка, защото без него ще ти е по-лесно. Тук не става дума за непотребна вещ, от която можеш да се избавиш. И когато поемаш тази важна крачка в живота си, да си наясно какво предстои от тук насетне. Защото вече отговаряш за друг живот. От теб зависи да израсне като щастлив и обичан човек, да го изградиш като личност, да му създадеш ценности. Тогава и детето ти ще знае как да се справя с трудните ситуации, пред които го изправя животът. Самият ти ще си го подготвил за това и то ще има смелостта да прави избори.

Колкото и на някои да им се струва невъзможно и да не намират нищо положително в тази история, нека все пак си вземем поука. И да разберем, че няма нищо страшно държавата да работи в посока на това да мотивира родителите, да ги обучава да бъдат такива. Но и да предпазва деца от нехайството на възрастните. От физически и психически тормоз. И тогава ли ще виним норвежците?

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Родителите не са невинни

Винаги е по-лесно да се търси чуждата вина, отколкото да я потърсиш в себе си. Обясним е общественият гняв от законодателството ни, което ще даде възможност на малолетния убиец на Андреа от с. Галиче да се измъкне след максимум 12 години затвор. Разбираемо е и бащата на момичето да търси съдействие от властта в лицето на премиера това да се промени. Жестокото убийство, както и другите подобни на него две убийства в Русе и в сливенското с.