Какво правиш, когато по собствени твърдения загубиш майка си, баща си, брат си и най-добрият си приятел „заради легалните наркотици – алкохол, тютюн и фармацевтични продукти“? Ама разбира се – скърбиш като се напушваш и започваш да снимаш филми срещу забраната на дрогата. А когато ти се отвори възможност да го съчетаеш и с добре спонсорирано (официално с 500 000 долара, неофициално предстои да се разбере) презокеанско пътуване, си опаковаш багажа в комплект с халюциногените и хващаш самолета за България, където се дрогираш „в името на изкуството“ пред хотели и по бани.

По покана на свой „приятел“, изнесъл се първо от САЩ, а след това от Канада заради разследвания срещу него, представян от медии във втората държава като „дона на марихуановата мафия в Британска Колумбия“ и прокламиращ в България узаконяване на леката дрога.

И претворявайки във филм твърденията на човек, криещ се от народния гняв

 и правосъдие у нас в съседна Сърбия, след като се е записал в историята на страната ни с най-колосалната кражба – източването на милиардите от КТБ. За да ги продадеш след това (пак по собствени твърдения) на американската публика като документалистика. Сиреч – като факти, а не като извратена манипулация, каквато всъщност са.

Няма шега, няма майтап. True story (бел.р. истинска история), както биха казали сънародниците на представящия се за тексаски „разследващ продуцент и режисьор“ Кевин Буут.

Именно тази картина лъсва от поредното интервю на въпросния шоумен, продаващ се под маската на документалист, който от няколко месеца шества с изявления и интервюта из де що има медии, свързани с беглеца от родното правосъдие и народен гняв Цветан Василев и ортаците му олигарси, за да прокламира отрочето на колаборацията им - „Сенките на София“. Едва ли ще има изненадани като кажем, че най-новата му проява е в сайта „Фрогнюз“, играещ ролята на пресцентър на банкера-беглец. И ако мислите за абсурдна вече описаната картинка, то филмът със сигурност би преобърнал напълно представите ви за това понятие.

Според двучасовия тюрлюгювеч от визуални и фактологични манипулации, забъркани с откровени лъжи, който се пробутва и на нас, и на американската публика като „документален филм“, България е едновременно ромско гето и панелен коптор, където 80% от „човешкия материал“ не става. Ето така изглежда страната ни от заешката дупка, в която я вкарва колаборацията между Буут и Цветан Василев. И докато се оплаква от махмурлука, докаран му от направения вероятно отново от съпричастност алкохолен тур на Слънчака,

 изграждайки на България имиджа на европейския Мордор,

 тексаският псевдодокументалист изкарва Цветан Василев по-чист от първия сняг. Според филма, банкерът-беглец е духнал от България от страх за живота си, а не защото е обрал с милиарди гражданите на държавата. За това последното впрочем, както и за делото водено в спецсъда срещу банкера-беглец, няма да чуете и дума в лентата. За сметка на това ортакът на приближения на Путин руски олигарх Константин Малофеев Цветан Василев, е представен за последна инстанция за ситуацията у нас и борец срещу хватката на КГБ и корупцията. Същински ангел-небесен, при това обзаведен с цяла кохорта апостоли, изкарвани за пред публиката като наблюдатели. Сред тях

първи проводник на словото на Василев се оказва Асен Йорданов.

 Именно прокламиращият се като уж независим журналист собственик на сайта „Бивол“, уличен в рекет, връзки с кремълската пропаганда и сътрудничество с обвиняемите за хакерската атака срещу НАП, е човекът водещ Буут при Василев. Кои са другите говорители във филма? Все лица от присъдружни на банкера-беглец творения - „Протестна мрежа“, БОЕЦ, „Правосъдие за всеки“ като се започне от Николай Стайков, Иво Божков и Йордан Карабинов и се стигне до пробутвания от тях за кандидат за главен прокурор на „гражданския сектор“ скандален следовател Бойко Атанасов. Списъкът е дълъг, но тезата, давана от тях е една и съща и далеч не изненадваща. До един изкарват Делян Пеевски за световното зло. Защо ли? Въпросът е риторичен, както впрочем и питането защо в интервюто си пред „Фрогнюз“ Буут лъже, че се е опитал да се свърже с депутата и издател на „Телеграф медиа“.  „Би ми се искало Пеевски да се беше съгласил да даде интервю – може би филмът щеше да е различен?“, казва още той. Всъщност едва ли, защото режисьорите на лентата щяха да си бъдат все същите. Целта на филма – също.

 

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Левчето - мерило за правата на клиента

Левче за бакшиш вече обиждало обслужващия персонал и на места дори се мръщели на подобни жестове. Като влезем в еврозоната, ще чакат цяло евро и, естествено, пак няма да са чак толкова доволни.

 

Седмичен мониtоринг (19 - 23 август)

Търсенето на сензации е стар журналистически прийом. Има обаче някои граници, които не бива да се прекрачват. Има и праг на търпимост и нетърпимост. Вероятно сте забелязали колко от „жесюитата“ във Фейсбук се възмутиха по повод на жестокото изнасилване и убийство на едно невинно дете. Мижав процент. Гражданското общество бъка от непукисти, на които не им пука за нашето дете, след като има толкова чужди, за които да страдат демонстративно и лицемерно.

 

Магистралите не са за смет

Има добра новина след пожара на складираните под моста на автомагистрала “Струма” опасни отпадъци.