Да опазим националните съкровища - мисията възможна

Да опазим националните съкровища - мисията възможна

Средновековно съкровище на българска принцеса е спасено от иманярите и ще бъде изложено в Казанлък. 

Похвално - земите ни  са пълни с хилядолетна история и артефакти, които от векове палят въображението на иманярите. Едва ли има място в България, което през последните 30-ина години да не е дупчено като швейцарско сирене от иманярските металотърсачи. Иманярството обаче не води началото си от демократичния период от развитието на нашата страна. От векове насам жадни за бързо богатство  обикалят по горите и планините с кирки и лопати и доверявайки се на стари карти, търсят тракийски и римски богатства. И усилията на някои от търсачите  явно са се увенчали с успех, за което свидетелстват легендите за съкровищата на някои хайдушки главатари: Вълчан, поп Мартин, Индже, Кара Колю и др.

 В по-ново време, през годините на соца, за иманярите официално не се говори, но това съвсем не означава, че те са изчезнали. Жадните за бързо и лесно забогатяване мъже насочват усилията си към търсене на хайдушки съкровища, както и ценностите на бейове, които след Руско-турската освободителна война  бягат към Цариград.

Всъщност по неофициална информация през годините на социализма с иманярство се занимават и някои висши партийни величия. Разбира се, те не ходят лично по горите с металотърсачи и лопати, а възползвайки се от височайшото си положение, организират държавни експедиции, впрягайки в тях за свои комерсиални цели дори сили на българската армия.

Иманярството в българските земи има дълбоки корени. Или както преди време го беше определил един историк: „По нашите земи то е втората най-древна професия след тази на проститутките.” В същото време обаче иманярството носи и пагубни последици за разкриване и изучаване на многовековната българска история. Първата от тези пагубни последици е свързана с това, че родните иманяри в повечето случаи продават откритите артефакти в чужбина и така те остават безвъзвратно изгубени за нашата страна. Затова и днес в европейски и световни музеи може да бъдат видени ценности,  които обаче никога няма да станат отново български. Не по-малка обаче е втората поразия, която иманярството нанася. Тъй като усилията на търсачите е насочена главно към предмети от благородни метали, при набезите им всичко, което не им е интересно, в повечето случаи бива подложено на унищожение. Водени от целта да открият древно имане,  не се спират пред нищо. Разрушават изключително ценните стари тракийски гробници, изхвърлят скелетите на погребаните там вождове и царе и трошат всичко, което не представлява ценност за тях. Най-показателен  пример може би е предложението, което един иманяр прави на тогавашния кмет на В. Търново. Той иска разрешение да заложи взрив и да вдигне във въздуха историческата крепост Царевец, тъй като според притежавана от него карта под Патриаршията се намирали тонове от съкровищата на българските владетели. За щастие тогавашното ръководство на старата столица проявява здрав разум и отказва да даде разрешение.

Борбата с иманярството е  неравна. Въпреки това обаче държавата ни трябва да преследва и гони до дупка онези, които, водени от някакви предания и фалшиви карти, са готови да рушат и унищожават пребогатата ни история.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.