Да ни има, или...

Да ни има, или...

Да ни има, или да ни няма....Хамлетовият въпрос “да бъда, или да не бъда” тревожно броди сред нас. Вече няма съмнения – короновирусът ще е дълго сред нас. И колкото по-бързо се отървем от безотговорната “мангъровщина”, толкова по бързо ще почнем да живеем в новата нормалност.

С изострени хигиенни навици и маски, където трябва.

Доскоро действителността беше друга. Усещането за пандемия, в периферията на столицата и особено в малките градчета и села, беше изчезнало. Животът си течеше, но за сметка на други животи, краят на които се споменаваше мимоходом, затъмнени от политическите новини.

Според статистиката в София около 30-40% от хората носят маски, а извън столицата са под 10%. Но дойде часът на истината! Лятната слободия “ние сме българи юнаци, нас вирусът не ни лови” приключва. Още в първите учебни дни прогресивно расте страхът от избухващите периодично нови случаи на зараза сред ученици и учители. След покъртителните разкази на жертвали живота си медици се появиха още по-стряскащите разкази на оцелелите. Останали с безвъзвратно повредени бели дробове и други жизнени органи. И превърнали се в полуинвалиди.

Да, Замята е кръгла, не е плоска - вирусът е тук, не е измислица!

Неморално беше невярващите да се успокояват, че тъй или иначе старите “съчки” ще изгорят. Една подир друга социалните прослойки излизат на първа линия. Първоначално бяха възрастни и медици, а днес вече са и учителите. И ако по времето на Шекспир въпросът за човешката бъдещност е бил въпрос на личен избор, то днес пандемията го превърна в обществено значим. Пазиш ли себе си, ще пазиш и другите! В противен случай просто няма да ни има!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.