Да измериш смъртта

Да измериш смъртта

Как се измерва смъртта? Фундаментален въпрос, който има философски и медицински измерения, измежду многото други. Най-простият отговор би трябвало да е медицинският, но и той не е еднозначен. Затова не е случайно, че много хора днес не разбират какво точно се случва около корона вируса, а и не им е това работата. Трябва, следователно, да си изясним за какво иде реч. А и да помогнем на хората, които информират обществото, за да правят това коректно и съобразено с научните критерии. И това e основната цел на тази статия.

В момента и у нас и по света са известни три относително точни числа: брой доказано заразени (З), брой излекувани (И) и брой починали (П). Излекуваните и починалите са част от заразените. Ориентировъчно, в момента по света излекуваните плюс починалите са около 27% от заразените, като този процент ще нарасне до 100. Другата част от заразените са т.нар. активни случаи, или боледуващите в момента. Има също много хора, които са срещнали вируса, изработили са имунен отговор срещу него и няма да се разболеят. Не и при тази вълна на пандемията. Само че ние не знаем колко са тези хора (говори се, че могат да стигнат до 70% от цялото население) и няма как да ги преброим. Може евентуално да ги оценим, но това няма как да се отчете при изчисленията, ако искаме тези изчисления да са точни. Работим следователно, а и такава е световната практика, само с доказано заразените. Това означава хората с положителен резултат от тестовете за корона вирус.

Пред всеки заразен човек, след края на болестта му, има точно два възможни изхода:

излекуван или починал. Трето няма. Някои от излекуваните, разбира се, ще бъдат с тежки увреждания, и може също скоро да умрат, но това не влиза в статистиката. Същото е и при автомобилните катастрофи: има или загинали, или ранени, като понякога към загиналите причисляват и ранените, починали до 30 дни след катастрофата.

Следователно, след края на пандемията ще имаме З = И + П и съответно точно един коефициент на смъртност К = П/З. Какво знаем за този коефициент при други епидемии с корона вируси? При пандемията ТОРС (тежък остър респираторен синдром) през 2002-2003 година коефициентът в проценти беше К = 10%, а при епидемията СИРС (средно източен респираторен синдром) той достигна чудовищната стойност К = 35%. Разбира се, на тази грешна земя има и по-страшни болести. Бърза справка с Уикипедия, достатъчно достоверна в случая, показва, че има 8 болести с коефициент на смъртност от 99% до 100%, т.е. умират практически всички заразени. Има и доста заразни болести, причинени от вируси и бактерии, със смъртност 80-90%. При прочутата бубонна чума, покосила няколко пъти света и Европа в частност през средните векове, смъртността е била 50-60%. И накрая, при различните разновидности на сезонния грип, тази смъртност е 0.1%, или 1 починал на 1000 заболели.

Това е положението в края на всяка епидемия,

или на пандемията, както е в нашия случай. Но какво става по време на самия процес, когато хората още боледуват? Тогава имаме И + П < З, защото има т.нар. активни случаи А, които представляват заболели, които са живи, но не са още излекувани. В момента активните случаи са 73% от броя на заразените. Изобщо, винаги е изпълнено З = А + И + П, като в края на епидемията величината А става нула и съответно имаме З = И + П. Поради това по време на процеса има два текущи коефициента на смъртност, които ще ги кръстим К1 и К2. Коефициентът К1 е равен на П/З и той е по-малък от коефициента К2 = П/(И + П).

Има и абсолютна смъртност, това е броят на умрелите на 1 милион души от населението. За света този брой в момента e 11. И накрая, имаме показателя най-голям брой заразени (или починали) за един ден, което е всъщност скоростта на разпространение на заболяването. Това също е абсолютен показател. За света той е 102 хиляди заразени на 2 април и 7 400 починали на 7 април. Това са и пиковете на пандемията засега. И, както може да се очаква, максимумът на смъртността е 5-6 дни след максимума на заразените. Толкова, 5-6 дни, е и средният инкубационен период на заразата от корона вируса. Двата периода съвпадат и това не е случайно.

Какво е положението с тези коефициенти в момента?

Днес, 8 април 2020 година, в световен мащаб имаме К1 = 6% и К2 = 21%. Ако махнем Китай, за останалата част на света по-високият коефициент е даже К2 = 25%. Това е много висок процент, някъде между този на САРС (2002-2003) и на МЕРС (2012-2015). За България текущата стойност на К1 е 4%, а на К2 е 36%. Между другото, единственият коефициент, който сайтът worldometer изчислява, е именно К2. Странни неща обаче стават с коефициентите К2 на Обединеното кралство (98% в момента), на Ирландия и на Нидерландия. Те са непонятно високи и това може да се дължи на две неща: тези държави или не си подават правилно информацията, или имат много жестоки критерии за това, кога един пациент се приема за оздравял. Надяваме се, че когато четете този материал, тези три държави ще са си оправили коефициентите на смъртност. В който и да било смисъл.

Историята на тези коефициенти през последния месец също е много интересна. В световен мащаб коефициентът К1 беше 2% и после монотонно нарасна до 6%. Коефициентът К2 първо беше висок, след това намаля до 5,7% (това стана на 5 март 2020) и после почна изненадващо да расте, за да достигне днешните много високи стойности от над 21%. Фундаменталният въпрос е какво ще стане с тези коефициенти? Ще повторим, че в края на пандемията ще имаме К1 = К2. Така изглежда, че К1 ще трябва още да расте, а К2 – да намалява, докато двата коефициента се изравнят. При САРС (2002-2003) коефициентът К1 дълго време стоеше на 4%, а К2 -- на 15%. И после със скок двата коефициента се изравниха на около 10%. Грубо казано, играта свърши и които можаха, оцеляха в съотношение 9 от 10 заболели.

Теоретично, обаче, всичко е възможно

Освен сигурния факт, че в края на пандемията коефициентите К1 и К2 ще се изравнят. Както за света като цяло, така и за отделните държави. Тук на помощ идват математическите модели. Според най-простия логистичен модел, а и според по-сложния модел от логистичен тип на Ричардсън, очакваме финалната стойност на смъртността при пандемията КОВИД-19 да достигне стойности около и над познатия от предишния САРС дял от 10%. Казано другояче, на всеки десет заболели от КОВИД-19 през 2020 година, един ще умре. Което, за сведение на тези, които подценяват корона вируса, е 100 пъти повече в сравнение със сезонните грипове. При максимално очаквани до 3 милиона заразени по света до края на пандемията, това означава до 300 хиляди починали. Ако, разбира се, светът е достатъчно разумен и не допусне мощни вторични шокове. Каквито примерно Италия и Испания вече допуснаха.

Къде е България?

А къде стои България в тази статистика на смъртта, настояща и предстояща? Ами, удивително добре стои. У нас смъртността на глава от населението е 4 пъти по-ниска световната, 13 пъти по-ниска от американската, 30 пъти по-ниска от британската и 100 пъти по-ниска от испанската и италианската. Това е в пъти, в проценти е по-внушително. Щото примерно 100 пъти си е 10 000%. Когато пандемията от корона вируса 2020 затихне, а тя тръгна вече да затихва, нейната история ще занимава още дълги години учените, икономистите, финансистите, политиците, писателите, журналистите и обикновените хора. Те, обикновените хора, ще пострадат най-много както винаги, но също както винаги, именно те ще спечелят войната. Ще разберем също кои теории за короната са били истински, кои – конспиративни и кои – комбинация от двете. Тогава ще станат ясни и всички причини, поради които България се справи блестящо там, където другите държави, великите и богатите, се провалиха.

Но и сега знаем някои от тези причини. Те са удивително богатият генофонд и исторически придобитият разностранен имунитет на българите, масовите ваксинации, сред които най-важната БЦЖ, дисциплинирания, когато трябва народ, и решителното управление на кризата от страна на хората, на които историята отреди тежкия жребий да са начело на България тогава, когато се срутваше старият свят. Но битката не е приключила, а точно в този момент е в разгара си. Защото пикът на пандемията е времето, когато се дават най-многобройните жертви и победата трябва да се затвърди. И защото нещата тогава именно са на кантар и могат да се преобърнат. Нещо като битките при Сталинград и при Аламейн от Втората световна, но днес водени на медицинския и обществения фронт.

Господ засега е българин. Но българите знаем и друго, а именно, че Той дава, но в кошара не вкарва. И като знаем това, нека се стегнем за оставащите решителни дни и месеци и да победим, а не да се удавим, както в една друга българска поговорка, на края на Дунава.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.