„Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.“ Една от десетте Божи заповеди, помните ли? Малцина обаче я следват. Жестоката истина е, че децата са неблагодарни. Каквото и да са направили родителите за тях.

Та спомнете си за крал Лир, който реши да разпредели кралството си между две от трите си дъщери. И то според тяхното ласкателство. Ласкателство, често пъти цинично. Защото тъжната истина е, че старите хора се превръщат в бреме за децата си. Нека бъдем честни пред себе си и да си го признаем. Поемаме по своя път и след това не се прибираме в бащината къща с месеци. Правим го набързо, някак си по задължение, за да изчистим съвестта си. Просто като ангажимент. И след като ги видим за ден, палим колата и потегляме някак си с облекчение към големия град. Махаме от прозореца, а те остават на прага. Със сълзи на очите и с трепет за новото гостуване. Тъжна картина, нали. Защото няма нищо по-страшно от самотата.

А представете си едни други хора, които дори нямат дом или близки. Или пък децата им са ги изпратили в институция, защото не искат да се грижат за тях. Нали младите все нямаме време, забързаното ежедневие ни зове. Та така много лесно решаваме проблема. Само че как, след като се оказва, че институциите ни за възрастни са с едни от най-лошите условия в ЕС. Показа го преди време и проучване. Сега пък справка на експерти го доказа. В много от домовете липсват специалисти, храните са с изтекъл срок, а стаите - с мухъл. В същото време в някои места възрастните хора дават по 79% от пенсията си. Недопустимо, нали. А примерите са не един и два, и съвсем не са от днес. Помните ли скандалния случай от дома за стари хора в Кулата - мухъл, студ, лоша храна и неадекватно обслужване. Репортажите предизвикаха остра реакция. В същото време зрители изпращаха кадри от институции в Берлин - за сравнение. Домове със скъпи коледни украси, самостоятелни бани и тоалетни, с табелка на вратата, на която е изписано името на настанения човек.

Едва ли коледната украса би заменила липсата на топлина и прегръдката от близък човек. Не може да излекува самотата. Но поне дължим уважение на тези хора. Защото те заслужават да имат достойни старини. И колкото и да посрещнахме възторжено новината за коледните надбавки за пенсионерите, не може да си позволяваме някои да живеят в мизерия. Все пак става дума за нашите родители. Дължим им поне по една блага дума, защото не знаем от какво са се лишили, за да ни осигурят добър живот. Старостта е неизбежна и всички ние сме се запътили по този път. И нека не забравяме картината със старата жена на прага. Тази, която винаги ни очаква. Но не само заради съвестта ни.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Краят на ерата „забравих“ си бележника

Повече от 3/4 от училищата тази учебна година са заложили на електронни дневници, като от тях близо 400 пък са пратили хартиения дневник в историята. Предимствата от тази възможност несъмнено са много и в различни посоки. Родителите, например, могат да следят всичко случващото се с тяхното дете, докато пътуват или имат някоя друга свободна минута на работа.

Да ти виждам ръцете! Ти си в болничен!

Нека да уточним – взимането на болничен, когато си здрав като кафърски бивол, не е престъпление. Точното определение на това явление е класически тарикатлък.

За обирджиите и Остап Бендер

“Спасението на давещите се е дело на самите давещи се”, възкликва Остап Бендер, в повестта “12-те стола” на Илф и Петров.