Засега Марс е просто една мечта, човешка мисия там е рискована, коментира в интервю пред "Монитор" изп. директор на клъстер за аерокосмически технологии.

- Г-н Василев, след двегодишна мисия НАСА потвърди успешно кацане на Марс на космическия апарат „ИнСайт“. Можем ли да кажем, че това постижение е революционно за човечеството?

- По-скоро това е пореден етап в развитието на изследванията на Марс, защото е една отдавна планирана стъпка. Експериментът трябваше да се осъществи още през 2016 година, но се забави заради приборите, които се приготвяха за него. Така че това е поредна стъпка в една устойчива програма за изследване на свойствата на планетата Марс. В случая този апарат има два основни прибора за изследване. Става дума за стационарна сонда, която каца на едно място, но със специално подбрано плато. То е равно, хоризонтално и няма много скали. Предвидено е да разположи там тези два прибора. Грубо казано, това е сеизмограф и сензор за разпространение на топлинните вълни. Това позволява да се погледне в дълбочина и да се види как се разпространяват вибрациите във вътрешността на планетата. По този начин ще се направи нещо подобно на ехографска картина и ще се създаде представа за вътрешната структура на Марс като планета - какви са различните слоеве, материали и др. В продължение на месеци тази станция ще прави карта на вътрешността.

- „ИнСайт“ вече изпрати снимки от мястото, което специално е подбрано. Какво очаквате да се случи?
- Всъщност има три седмици, докато системата реално функционира. Снимките целяха просто да покажат, че апаратът работи. Той обаче няма потенциал да прави химически анализ и да покаже дали има вода, например. Прави сеизмични и температурни изследвания. Той е допълнителен прибор на мисиите, които се планират и от НАСА, и от Европейската космическа агенция. Това ще даде допълнителна информация на научната общност, която все още не е налична. Заедно с другите сонди ще създаде цялостна представа за Марс като планета и среда.

- Преди време заявихте, че ако няма живот на Марс, то той ще бъде пренесен тук. Далече ли сме обаче все още от този момент?

- Искам да обърна внимание, че през тази година се осъществи една друга успешна мисия до Марс - на Европейската космическа агенция. Тя е на роботизираната сонда „ЕкзоМарс“ и представлява спътник, който обикаля около планетата и прави изследвания, заснема изображения. Това е допълнителен инструмент и затова казвам, че всички изследвания трябва да се анализират заедно, а не отделно. Там има български прибор, изработен от наши учени от БАН. Той измерва радиацията по време на полета до Марс и около планетата. Това е много интересно, защото показва, че ако пътуваме до Марс за около шест месеца и след това се върнем на земята за шест месеца, тогава ще съберем радиационна доза около 60% от допустимото за целия ни живот. Това показва, че е много опасно все още да се мисли за човешка мисия до Марс, независимо какво се говори. Здравето на астронавтите ще бъде силно застрашено. В този смисъл дали съществува живот на Марс, тепърва ще се установява, но е далеч от това да мислим, че може да се заселим там. Учените полагат усилия да съберат максимално информация, но не става дума за нещо революционно. Едва ли ще открием марсианци, но това е пътя на научното познание.

- Защо обаче точно Марс? С какво тази планета е толкова интересна?

- Поради две причини. Основната е, че тя е много близка по параметри до Земята, нещо познато е. Тя може да бъде едно естествено разширение на живота на Земята, подобно на завоюване на друг континент. Има обаче много път да се извърви, за да се случи. Марс позволява развитие на биологични и геоложки изследвания. Другата причина е, че Марс отдавна е известен със своята привлекателност и мистерии, предизвиква във въображението ни различни асоциации - извънземни, канали. Така че поддържа обществения интерес. Мнението ми е, че доколкото Марс е нещо далечно, той представлява по-скоро интерес за учените, а много по-малко за предприемачите. Следващата стъпка, която ще навлезе много по-бързо в човешкото полезрение, а и ще е по-достъпна за всички нас, е близкото околоземно пространство - Луната. Отдавна се говори за космически туризъм, най-естествената човешка дейност за неспециалисти е просто човек да отиде до там, да разгледа и да се върне. Активно се работи върху това и скоро ще има оферта на услуги в тази посока. Работи се върху космически хотели. Околоземното пространство е сравнително добре изучено. То е и безопасна среда, там радиацията от Космоса е почти същата като на Земята. Много по-лесно ще има масово присъствие на човека. Следващата стъпка за по-напреднали е усвояване на Луната от гледна точка на нейните полезни изкопаеми, възможностите да се разработят нови технологии. Вече се говори за международна космическа станция, която обикаля около Луната и която позволява да бъде един хъб между Земята и Луната. Това са сериозни проекти, които в момента се разработват и са в сферата на фантастиката.

- Това означава ли, че Луната ще става все по-атрактивна дестинация за космически туризъм?

- Да, защото Марс все още е в сферата на фантастиката. Най-вероятно изследването на Марс ще се осъществи от роботизирани системи, които ще позволят без присъствието на човека да изследваме тези планети, които все още са много опасни за нас. А и не се знае какви са ползите, защото става дума за огромни инвестиции. Сондата, която сега кацна на Марс, е приблизително с размерите на автомобил и проектът струва 1 млрд. долара. Никой не очаква възвращаемост на тази инвестиция. За да усвояваме Космоса в един устойчив режим, трябва да мислим за икономическа целесъобразност. В този смисъл дестинации, които са от близкото околоземно пространство като Луната, са първите, които могат да генерират възвращаемост на инвестициите. Вече дори се говори за добиване на минерали от астероиди. Това също е продиктувано от една възможност за комерсиализация. Няколко милиона тона астероид, който е пълен с никел, може да донесе една сериозна възвращаемост. Интересът е в развитието на такива технологии.

- Как тогава се отнасяте към изказаното твърдение, че през 30-те години на този век ще има пилотиран полет до Марс?

- Говорил съм с представители на НАСА, с директора на настоящата програма, може би това наистина ще се реализира. Дали ще е през 30-те години или по-късно, никой не знае. Само че това са рисковани мисии, които не биха били толкова успешни. Последните данни показват, че такива мисии са опасни за здравето.

- Тоест усилията трябва да се насочат към изследване на Луната?

- Точно така, към околоземното пространство. Там рисковете са по-малко, технологиите наближават етап на развитие, при който може да се говори за комерсиализация. Тоест може да се включи и частният сектор, което ще доведе до възвращаемост. Реално в момента това е двигателят на космическия бизнес. Марс все още е една мечта, един двигател, но там става дума за роботозирани сонди. Не по-малко интересен от Марс в момента е и друг експеримент на НАСА за сонда, която отива към Слънцето. Колкото повече го познаваме, толкова по-добре ще можем да планираме живота на Земята. Но и тук става дума за инвестиции от милиарди.

- Често се питаме дали може да има живот на Марс, след думите ви обаче сигурно много хора вече си задават въпроса дали е възможен такъв на Луната?

- Най-вероятно на Луната не може да има, защото структурата и начинът, по който тя е формирана, не позволяват това. Важно е обаче младите хора да си дадат сметка защо правим всичко това и че е важно да имаме устойчиво присъствие в Космоса.


Визитка:

Изпълнителен директор на Клъстер за аерокосмически технологии, изследвания и приложения- CASTRA, който обединява експертизата на 20 високотехнологични МСП, водещи ВУЗ и академични организации с цел развитие на сектора на космическите изследвания и индустрия.

Завършил е Образцова математическа гимназия „Акад. К. Попов“ в Пловдив, има магистърска степан по приложна физика от ПУ „П. Хилендарски“ и докторат по електроника от Университета на Льовен, Белгия.

Има над 15 години опит във водещи технологични компании в Европа и САЩ.

Лектор в магистърска програма „Аерокосмическо инженерство и комуникации“ към Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини