Д-р Веселин Герев: Превърнахме празниците в панаир на потреблението

Д-р Веселин Герев: Превърнахме празниците в панаир на потреблението

Не обменяме емоции и мисли със семейството си, а финанси

Българинът нито почива, нито работи пълноценно, казва психиатърът в интервю за "Монитор"

- Д-р Герев, по традиция в края на годината си правим равносметка за изминалите месеци. Полезно ли е това за нас, или по-скоро води до депресии?

- Това по-скоро се прави от хората, които са максималисти. Обикновено когато човек приема ежедневието съвсем нормално, го оценява такова, каквото е. Когато обаче си максималист, правиш и равносметки. Тогава търсиш много повече от това, което си постигнал. В повечето случаи обвиняваш обстоятелствата за неуспехите си, а не себе си. Така че такива хора най-често правят равносметка на изминалата година. Но все пак това е минало, изтърпели сме последствията и бъдещето предстои.

- Не е ли полезно все пак това, за да си вземем поука и да не допускаме същите грешки?

- Колкото и човек да си взема поука, той е склонен да допуска същите грешки. Практиката го показва, болшинството от хората не осмислят това, което им се е случило. Затова е по-добре да сме подвластни на разума, а не на емоциите си. А равносметката винаги е свързана с някаква емоция, в повечето случаи негативна.

- Известни сме като най-мрънкащата и недоволна нация. Защо все търсим вината не в себе си, а в другите?

- Много по-удобно е. Едно време това се наричаше обективни обстоятелства, като субективният фактор никога не влизаше в тях. Сега още повече се засилиха тези обективни обстоятелства - като се започне с ретрограден Меркурий, петък 13 и не знам още какво ли не. Все търсим причина в нещо. Всичко това ни влияе дотолкова, доколкото сме внушаеми и сме фаталисти в нашата същност и характер.

- Умее ли изобщо българинът да празнува, какво наблюдавате през тези почивни дни, които се наредиха отново толкова много?

- Всъщност българинът нито работи, нито почива както трябва. Когато работи, мисли за почивка, а през ваканцията мисли за работа. Това е парадокс. Какво означава да почиваш пълноценно - затваряйки вратата на офиса, да оставим проблемите там и да не занимаваме близките си с тях. Лошото е, че в повечето случаи занимаваме близките си със служебните си неволи, мрънкаме, без да направим каквото и да било, за да подобрим качеството си на почивка и съответно на работа.

- Не е ли една от причините да не почиваме пълноценно и да не се наслаждаваме на празниците, че се превърнахме в консуматорско общество?

- Както казах, равносметките са натоварени с емоции, а консуматорското общество е натоварено със сметки. То толкова е промило психиката на хората, че за обществото е важно материалното, ценностите са финансите и потребяването. Едва ли не празниците стават панаир на потреблението. И тогава хората се надцакват кой ще пътува до по-далечна и екзотична дестинация, кой ще си купи по-скъпа вещ, не се влага емоция в самия празник. А това е времето да се събере семейството, да се създаде празнична обстановка, да се споделят емоции и мисли. А ние обменяме финанси и се надлъгваме кой е по-по-най-. Така изпадаме в депресия, когато разберем, че някой има повече от нас. Най-голямата глупост, която човек си причинява по това време, е да се охарчи много с идеята да си купи емоция, а не да си я създаде.

- Как да се предпазим от депресия в началото на годината и след като дойде ежедневието?

- Като не купуваме. Видяхте ли дори какви снимки се публикуват в социалните мрежи - софри с храна, хора, облечени като клоуни. Да видяхте някой да написа емоционално пожелание, нещо смислено. Всеки си пожелава на първо място здраве и след това много пари. Българинът се страхува най-вече за здравето си и иска да е много богат, поне за ден. Това ни се налага и от рекламите за бързо забогатяване. Всеки търси формула за това, а никой не вниква в съдържанието на важните неща. Никой не мисли за момента на споделената емоция с близките си и за радостта, че се е родил нашият Господ Бог. Онази светлина, която трябва всеки от нас да носи в душата си.

- Забравяме ли дори какво празнуваме на 25 декември?

- Да, събиранията на българина обикновено приличат на пиянска свада, която завършва с масов бой. Така че в повечето случаи ние не можем да разберем, че купената емоция не е истинска. И оттук отново прехвърляме моста към консуматорското общество и трябва да разберем, че психиката получава моментно удоволствие, като от наркотик, от придобитото материално.

- Как става така, че в края на годината все си даваме обещания, които не можем да изпълним? Как да избегнем това и да започнем да си поставяме по-лесноизпълними цели?

- Българинът е максималист още от самото рождение. Ние все искаме да сме началници, мениджъри... Наскоро попаднах в интересна ситуация с мои близки, на които съм кръстник на тяхното дете. Те са чужденци и споделиха, че за тях е неразбираемо защо когато у нас се роди дете, все му пожелаваме да стане директор, банкер, а не простички неща и да е щастливо. Те ми казаха, че обикновено пожелават на техните деца да станат електротехници, обущари, сладкари, пощальони - все дребни и изпълними неща. А ние си поставяме високи и неизпълними цели. Това ни депресира. Това са кулите на Дон Кихот - възприемаме живота си още от нашето детство химерно. И това ни се натрапва от самото общество. Този максимализъм, който на нас ни е генетично заложен, ни убива. Ние все искаме да сме построили най-високата сграда, да сме най-умни, с най-скъпата кола. Това е стремежът на българина и той се хвали с това. А зад тази фасада има просто празна кутия и нищо повече. Няма съдържание. Това ни кастрира емоционално. И всъщност ние правим това, за да избием комплексите си. Така искат да запълнят емоционалната празнота. И зад това стои философският въпрос какво осмисля нашия живот - преди, по време и след празниците. Отговорът е - материалните неща, които правят емоционално кастрираните хора щастливи. Но това е за кратко, а след това депресията идва след въпроса защо хората не ме възприемат с вещите ми по начина, по който искам.


Визитка:

Специалист по психиатрия

Завършва медицина във ВМИ - Пловдив

Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ „Св. Врач”

Специализирал е в Университетската клиника във Франкфурт на Майн, Германия

В момента работи като психиатър на свободна практика

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.