Докато сме лишени от съдържание, ще сме роби на консуматорското общество, казва в интервю за "Монитор" психиатърът.

- Д-р Герев, предизвикват ли празниците емоционален срив, след като отминат и се завърнем на работното място?

- Да, особено когато се натрупат няколко почивни дни един след друг, както беше сега. А някои хора дори сливат почивките и си осигуряват малка отпуска. Това обаче изкарва всеки човек от динамичния стереотип и първите няколко дни след завръщането на работното място са тежки. Ще имаме непълноценна седмица, защото ритъмът ни е бил разстроен по време на празниците. Тогава сме си лягали по-късно, сутрин поспиваме повече, консумираме повече алкохол. Налице е т.нар. коледен синдром, свързан с много еуфория и пазаруване, но и с изпразване на сметките. Това допълнително засилва депресивните нагласи след това. Другият фактор, който ни кара да се чувстваме дискомфортно, е природният. Той е свързан с липсата на слънце и това ни действа антидепресивно. Би трябвало едно такова депресивно състояние след празниците да отзвучи до края на тази и средата на следващата седмица. Ако се задълбочи, това ще продължи повече от две седмици и тогава ще се наложи да потърсим помощ от специалист.

- Защо не се научихме да преодоляваме тази следпразнична депресия? Свързваме празника с подаръци, знаем, че нямаме големи възможности, а в същото време не искаме да се лишаваме от нищо.

- По природа сме максималисти и когато ни обземе предпразнична треска, действаме импулсивно. Харчим пари за какво ли не, купуваме ненужни вещи на близките си. Това е психологията, която налага консуматорското общество. Вместо да си доставим удоволствие и да преживеем емоции, купувайки си вещи, смятаме, че ще си осигурим емоции. А всъщност това ни потиска повече. Затова отново се озовахме в капана на следпразничната депресия. Признавам си, че бях шокиран, когато разбрах, че по Коледа тегленето на бързи кредити се увеличава няколко пъти. Защо е необходимо да харчим толкова пари? Нека да се научим да се простираме според възможностите си. А навсякъде ни облъчват с послания, че е трябва да купуваме подаръци за празниците. Това е маркетингова стратегия. Призоваваха ни дори да си подаряваме лекарства. Всичко това е поредната фалшива ценност. Затова отново изпаднахме в следпразнична депресия.

- Превърна ли се следпразничната депресия във феномен?

- О, да. И наблюдавам това от 15 години насам. Аз го наричам коледен синдром и това явление не е от сега. Тази тенденция се засилва с всяка изминала година.

- До какво водят равносметките, които правим в края на годината?

- Натоварваме прекалено много празниците, съсипваме психиката си в продължение на месеци, та дори и цялата година. Обърнете внимание дори на пожеланията, които изричаме. Никой не пожелава просто здраве, щастие и късмет, а много здраве, много щастие....Още тук е заложена депресивната нагласа. Става тенденция едва ли не да си мислим, че няма да имаме успешна нова година, ако не пътуваме по празниците, ако не ни е пълна трапезата.

- На какво тогава да се научим, как да свикнем да си обещаваме по-простички неща?

- Няма как да се научим, защото вече е народопсихология. Запечатало се е в съзнанието ни. Безкрайното съревноваване помежду ни, трупането на безсмислени вещи, смятайки, че това ще ни направи по-значими в обществото, е безсмислено. Хората не са свикнали да преживяват дори най-простите неща, интересуват се от опаковката, а не от съдържанието. Докато сме лишени от съдържание, ще сме роби на консуматорското общество.

- Как да преодолеем по-леко тази седмица и преминаването към ритъма на ежедневието?

- Трудно се осъществява на практика, всеки го преживява по различен начин. Някои успяват, други се нуждаят от медикаменти. Причината е, че това предизвиква биохимични промени в мозъка, което налага лечение. Така че колкото по-реални цели си поставяме, толкова вероятността да ги изпълним е по-голяма. А стресът идва от разминаването и реалната действителност.

- Злоупотребяваме ли с антидепресантите?

- Има такава тенденция. Мога да ви дам пример-днес (бел. ред. вчера) съм на работа от 14 часа и вече имам двама пациенти, злоупотребили с антидепресанти. Става дума за възрастна жена и млад мъж. Наистина се прекалява с изписването на антидепресанти - изписват ги невролози, джипита, кой ли не. Антидепресантите не са панацея, трябва да се опитат всички възможности, преди да се премине към тях. Който започне да използва такива медикаменти, не се отказва с години. Според статистиката 60% от активното население в световен мащаб са перманентно на лекарства. Това е тенденция и тя вече е характерна и за нас. Чета лекции в цяла Европа и колкото и да не ви се вярва, мога да ви кажа, че у нас се живее много по-спокойно. Напрежението в страни като Германия и Франция е огромно. Данъците там са убийствени. Имайте предвид, че депресията не е състояние, което се появява изведнъж - от вчера до днес. Не е като вирус. То се натрупва с години на преживян стрес. Опитът ми сочи, че хората търсят помощ, след като около 2 години се чувстват зле.

- Можем ли сами да се справим с това състояние?

- Когато вече говорим за заболяване, това не е възможно, защото предизвиква промени в биохимията. Лекува се само с външна намеса, няма как волево човек да преодолее това състояние. С мобилизация не се получава.

- Защо продължаваме да оглавяваме класациите на най-недоволните и нещастните нации в света?

- Точно заради това. Всеки чака нещата да му се подобрят. Смятаме, че всичко ще ни се случва просто така от само себе си и че ще са на една ръка разстояние. Пожелаваме си неизпълними неща, затова сме нещастни. Чакаме някой друг да ни свърши работата, а не самите ние. Затова нещата няма да вървят на добре.

- Тоест трябва да разчитаме на себе си, така ли излиза?

- Точно така. Това е най-важното, решението, което човек трябва да вземе за себе си.

Визитка:

Специалист по психиатрия

Завършва медицина във ВМИ - Пловдив

Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ „Св. Врач”

Специализирал е в Университетската клиника във Франкфурт на Майн, Германия

В момента работи като психиатър на свободна практика

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Тодор Гаджев: Признаването от Скопие на истината за Гоце Делчев е положителна стъпка

Като изненадваща и положителна стъпка определи в интервю за "Монитор" признанието от страна на президента на Северна Македония Стево Пендаровски, че Гоце Делчев е българин, директорът на Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ (ИИБЕСА) Тодор Гаджев.