Снимки

Планови операции да се правят, след като НЗОК одобри плащането на медицинското изделие, предлага председателят на Националната пациентска организация в интервю пред "Монитор". Според него е нужно предварително одобрение за дейностите, които гълтат най-много средства.

 

- Д-р Хасърджиев, на 28 април двама служители на здравната каса в Пловдив бяха арестувани с обвинения за източване на касата с 1,1 млн. лева чрез фиктивни аптеки и дублиране на медикаменти за хепатит С. Защо се случва така, че въпреки афиширания силен контрол от страна на НЗОК все има пробойни?

- Очевидно контролът не е насочен там, където трябва. Следят се неща, при които е очевидно, че при тях няма злоупотреби. В същото време пациентите са принудени да минават през иглени уши, за да си получат животоспасяващите лекарства. Говори се за упражняван строг контрол, но се оказва, че информационната система на Националната здравноосигурителна каса не може да засече елементарна измама. Оказва се, че срещу едно и също ЕГН тя е плащала за еднакви медикаменти повече от веднъж. И всичко това се случва при наличието на цял отдел в касата, който трябва да контролира това. Ние, от Националната пациентска организация, която защитава интересите на пациентите, винаги сме казвали и пак казваме, че контролът не се насочва там, където трябва да бъде упражнен. Друг е въпросът, че той винаги е постфактум, т.е. проверяват се документи, книжа и се смята, че щом всичко е наред по документи, значи няма злоупотреби. Не се контролира в достатъчна степен бил ли е пациентът в болницата, получил ли си е наистина лекарствата, лежал ли е в описаното и отчетено отделение.

- Как трябва да се контролира, трябва ли да достигаме до положението като в онзи емблематичен филм до всеки служител на касата да има полицай?

- И без полицай може да има контрол. В много държави нещата са решени по цивилизован начин. Информационните системи са и контролни. Те са създадени точно, за да се избегнат редица неудобства, бумащина и да се знае къде, какво и за кого се отпуска. Целият процес в Европа е автоматизиран по такъв начин, че да не се стига до неща, които се случват у нас. Връщам се на случая в пловдивската регионална каса. В една нормална държава системата въобще не би допуснала плащане, защото щеше да се направи елементарна справка. От една страна, е очевидно, че нашата система не се справя с този проблем. От друга, когато аз бях представител в надзорния съвет на НЗОК от квотата на пациентите, а и със сегашния представител многократно сме предлагали да има текущ контрол или така нареченото предварително одобрение за извършване на определени дейности, които гълтат най-голям финансов ресурс. Трябва да се действа така, че да не се извършва, докато касата не потвърди, че ще я заплати. У нас няма подобно нещо. Точно обратното - правиш операция, да речем, оправяш си документите и здравната каса е длъжна да ти плати.

- Ако обаче се иска предварително потвърждение за една или друга интервенция, докато това стане, човек може и да си отиде завинаги. Не е ли така?

- Така е. Напълно естествено е, че изчакването за потвърждение не е приложимо за всички операции. Необходим е превантивен контрол. Хората с хепатит например преминават през иглени уши, за да си получат медикаменти. Касата ги проверява по няколко пъти, подбират се изследвания, връщат те. При тях контролът е свръх завишен и в същото време се дават повторно пари за едно и също нещо, за което вече е платено. Предварителен контрол може да се осъществява при планови операции, изискващи много средства и скъпи импланти. Не е задължително той да се случва в рамките на дни, може да стане и за минути, тъй като има електронна система. Да не говорим, че в големите болници на много държави, където се правят трудоемки дейности, на място има и офиси на здравните каси в самите лечебни заведения. Въведе ли се и у нас предварителният контрол, ще се гарантира, че парите отиват за здраве, а не в нечии джобове. Но преди да се прави каквото и да било, трябва да се провери защо се е стигнало до източване на средствата. Не може един милион лева да липсват и това да не се забележи. Учудващо е при толкова много хора в „Бюджетна дирекция“, районни здравноосигурителни каси, IT специалисти, анализатори, бюджетари и т.н. да не се види тази липса. Трябва някой да проговори, както се е случило в Пловдив, за да се разплете схемата.

- Как ще коментирате факта, че след намаляването на реимбурсацията на медицинските изделия се налага хората да доплащат?

- Няма как като пациентска организация да не застанем на позицията, че пациентът и лекарят трябва да разполагат с всички необходими средства, медикаменти, медицински изделия, апаратура и т.н., за да бъде спасен човешкият живот. Друг въпрос очевидно е, че нашата здравна система е пълна с пробойни и всеки я краде, както си иска. Едни го правят дори много явно и живеят охолен живот на гърба на болните хора. Очевидно е, че средствата се ограбват и не стигат за лечението на всички. Така се стига до парадокси, като например да се въвеждат лимити, ограничения, да се реимбурсира до минимални цени. Приветствам усилията на прокуратурата за това, че се зае да разнищва злоупотребите в здравеопазването, защото е публична тайна е, че такива се случват.

- Чуха се мнения, че ако се въведе реимбурсна листа при медицинските изделия, както е при медикаментите, проблемът с доплащането ще отпадне. Подкрепяте ли това виждане?

- Не е възможно да има такава листа за медицинските изделия.

- Защо?

- Медицинските изделия са хиляди, производителите са много. Те са с различни свойства, с различни качества. Все едно да сравняваме круши с орехи. Няма как да се даде една цена, защото нерядко медицинското изделие се прави индивидуално за определен човек. Може да създаде някакъв ред с реферирани цени на европейско ниво например.

- По отношение на Националната здравна карта, още не е приета и се налагат изключения – болници в район със свръхпредлагане, които остават извън режима за сключване на договор с НЗОК, да сключват такива, ако притежават едни или други отделения. Редно ли е това?

- Идеята договор срещу наличие на конкретни отделения е добра. Знаем, че има цели региони, например Северозападна България, където специалистите не достигат. Нароиха се болници, които работят по една или две клинични пътеки, които са добре платени, но никой не желае да разкрива педиатрични и инфекциозни отделения например. Надявам се това да не се окаже вратичка за дублиране на едни с други болнични структури.

- Врачанската болница е вече с шест закрити отделения. Същевременно се обмисля преструктурирането й. Какво трябва да се направи за хората там, за да не останат без болнична помощ?

- Причините за случая с врачанската болница са комплексни. Първо трябва да си зададем въпроса трябва ли във всеки град да поддържаме високо специализирани лечебни заведения с пълен набор от специалисти. Този модел е отречен отдавна от най-реформираните и добри здравни системи. Не можем да се лъжем - във врачанската болница в момента лекари няма, липсва апаратура, както и консумативи и лекарства. Такива лечебни заведения могат да бъдат заменени с друг тип здравеопазване, например с добре развита извънболнична помощ, много добра колаборация с големите центрове, добре оборудвани спешни звена и с възможност за бързо извозване на пациентите, дежурства на специалистите от големите лечебни заведения да дават дежурства в тези градове. Но не е логично да се наливат пари в структури, които са доказали, че не могат да действат. Няма държава в Европа, където във всеки град да има многопрофилна болница. Там обаче има добре развити заместващи структури и хората имат добър достъп до специалисти.

 

 

 

 

 

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Д-р Ангел Кунчев: София е сред европейските столици с най-добро качество на водата

Разпространяването на злонамерени слухове е недопустимо, казва в интервю пред "Монитор" главният държавен здравен инспектор. Според него още в началото си личи, когато една новина е фалшива.

 

 

 

Николай Нанков: Чакаме 500 млн. лева от китайски инвеститори за тунела под Шипка

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков отговаря на въпросите на "Монитор" за предстоящите чуждестранни инвестиции в инфраструктурата на страната, темата за безопасността на пътя и проблемът с кражбите на пътни знаци и информационни табели.

Сладкарят Иван Александров: Цяла седмица ми отне тортата за Хари и Меган

Кралската сватба на годината е след броени часове, а "Монитор" е единственият ежедневник, успял да достигне до част от тайните на приготовлението на един от най-важните й атрибути - тортата за журналистите, акредитирани да отразяват венчавката на принц Хари с Меган Маркъл. Българинът Иван Александров, който е сладкарят, избран да направи сладкиша, се съгласи да говори с нас.