В болница да бъдат приемани само тежките случаи, само така ще се изравним с европейските стандарти, коментира в интервю за "Монитор" председателят на Националната пациентска организация.

- Д-р Хасърджиев, как се получава така, че у нас периодът на хоспитализация е двойно по-кратък в сравнение с други страни от Европейския съюз? В същото време пък разходите ни за лекарства са най-много.
- Двата въпроса са както свързани помежду си, така имат и своето логично обяснение. На първия бих отговорил така - престоят ни в лечебно заведение е кратък, защото в болница у нас се влиза за щяло и нещяло. А би трябвало да се случва, когато проблемът е належащ и няма друг начин за решението му. Само че у нас хоспитализират просто защото на някой му се налага да си направи дадено изследване, което здравната каса не поема. Затова единственият вариант да се случи е да постъпи в болница по клинична пътека. Много често обаче се хоспитализират хора, които могат да бъдат лекувани в къщи. Целта обаче е вече лечението да бъде изнесено в домашни условия и когато се налага, до дома му да бъдат доставени лекарства, да се прилагат иновативни технологии. Става дума за възможност за проследяване на състоянието на пациента от дистанция. Това у нас не се случва.

- Казвате доставка на лекарства до дома, но това е свързано с голям ресурс, с който не разполагаме. Как да се случи?
- Всъщност е по-скъпо да лекуваме пациентите в болница и трябва да осъзнаем това. Там за него полагат грижа много специалисти, а в същото време трябва да имаме предвид размера на заплащането им, липсата на кадри. Колкото повече направим така в болница да бъдат приемани само тежките случаи, толкова по-бързо ще се изравним с европейските стандарти.

- Как виждате тези грижи по домовете обаче, нещо подобно на патронажната грижа от минали години ли?
- В момента дори има някакви постъпления и се мисли в тази посока, гледайки проекта и на новия Закон за лечебните заведения, където се дава възможност да се разкриват практики, каквито досега нямаше. Например медицинска сестра да открива лечебни заведения, които да се занимават точно с профилактика, домашни грижи. По-добре да те посети медицинска сестра в къщи и да ти приложи лечение по утвърдени правила, вместо да се самолекуваш в къщи и да се стига до усложнения. Няма по-евтин вариант от този човек да си е в къщи и да не стига до болница.

- Обаче се стигна до тук, че се злоупотребява с тези хоспитализации. Наскоро например родители показаха как детето им е хоспитализирано по различна пътека от заболяването му и накрая в епикризата е записано, че е проведено лечение, което изобщо не е извършвано. Как си го обяснявате?
- Това е точно така и наистина има голям риск от злоупотреби. На всеки му се е случвало да го приемат в болница, без да се налага. В същото време го изпращат в къщи и се води само по документи, че е хоспитализиран. Това е масова практика и всеки го знае. Но като че ли сме претръпнали към тази ситуация и се оправдаваме, че у нас е така. Разбира се, че има решение. И това е хората да се лекуват така както трябва и здравната каса да заплаща това лечение, независимо дали е в болница или в къщи. По света дори има такива стимули за медици, които успяват да лекуват пациента в къщи и той не стига до болница. Тогава си по-добре платен, докато у нас е обратното.

- Трябва ли тогава да има такива стимули за лекари?
- Цялата система трябва да бъде насочена към това хората да са здрави. Колкото по-здрави са пациентите на даден лекар, толкова по-голямо възнаграждение трябва да получава той. Това е смисълът на тези финансови стимули по света за специалистите, които са си свършили добре работата - посещавали са болните по домовете, поставяли са ваксини, уведомявали са ги за профилактични прегледи и др. Тези лекари са ценни за системата.

- Само че доплащането за здраве у нас е най-високо, а в същото време продължителността на живота е най-ниска в ЕС.
- Така е, което е голям проблем. Това дава отговор и на вашия въпрос защо у нас процентът на разходи за лекарства е най-висок. Отговорът е прост - защото бюджетът за здравеопазване е толкова малък, а лекарствата в цял свят са скъпи. Всичко друго се плаща от джоба на пациента под формата на избор на екип, за медицински изделия. Реално обаче, ако видите какъв е разходът за лекарства спрямо общия разход за здравеопазване, ще видите, че тези 4 млрд. лева не достигат. Парите, които харчим като нация за здравеопазване, са двойни. Истината е, че всичко излиза от джоба ни, а не както в останалите държави публичните средства да са достатъчни.
- Факт е, че злоупотребите ги има. Но трябва ли да се стига и до другата крайност - да пускаме видеа с лекари и да се оплакваме публично от тяхното отношение, че ни изнудват за пари? За какво говори това?
- Не бива, но за да се стигне до тази ситуация, означава, че чашата отдавна е преляла. Хората са отчаяни, здравеопазването е на изключително ниско ниво. Ако нямаш пари да се лекуваш в чужбина или да си платиш за добър специалист, положението е отчайващо. Затова се стига до тези ситуации, които са не просто зов за помощ, а показват, че обществото изобщо не вярва на институциите и разчита медиите да решат проблемите му. Показват се записи, защото нещата не са толкова розови.

- Не накърнява ли това обаче още повече връзката лекар-пациент? В същото време липсват лекари, само преди няколко дни бе закрито цяло отделение във видинската болница. Какво да се направи в тази посока - да има стимули или други мерки?
- Накърнява я. Стимули трябва да има за хората, които си вършат добре работата, за да съхраняват здравето ни. И когато се разболеем, максимално бързо и удобно да се погрижат за нас, така че след това скоро да се върнем на работното място, а не да тежим на обществото. Относно липсата на лекари и медицински персонал - този проблем ще се задълбочава тепърва. И то не само у нас, а по целия свят. Причината е, че медицината напредна, става и все по-скъпа. Изграждането на един специалист е все по-трудно. Поради тази причина все повече ще се разчита на новите технологии, които да заместят нуждата от специалисти.
-Тук да разбирам ли дистанционна консултация?
- Разбира се. По цял свят вече се налага тази практика и тя е утвърдена като ефективна. В същото време пести средства. Може да е дистанционна консултация, със специалисти, които не е задължително да са лекари. До лекар трябва да се стига, когато са изчерпани другите възможности.

- Накрая, ако позволите и един друг въпрос. Предполагам следите дискусията около издаването на болничните листове. Смятате ли, че наистина има злоупотреби и как да се пресече тази практика?
- За съжаление, хората злоупотребяват с всичко, за което им се дава такава възможност. А това, че държавата злоупотребява с нашето доверие и тъй като си плащам данъците и осигуровките, разчитам държавата да направи така, че тези злоупотреби да са по-малко и да не се краде от моите пари. Така че не са виновни хората, а тези, които не са направили така, че законът да бъде приложим и някой да минава между капките.

Визитка:


Роден е на 17 октомври 1978 година в Сливен

Завършил е медицина през 2003 г.
През 2005 г. основава Националното сдружение за борба с хепатита “Хепастист”, а през 2009 г. е избран за председател на сдружението
Председател е на Националната пациентска организация
Той изцяло е посветил своята дейност на работата си в неправителствения сектор и на защитата на правата на пациентите

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Вежди Рашидов: Вестниците неистово трябва да се борят за пространството си

Големият проблем е как да разграничим талантите от кресливото бездарие на хора като тези от Прокопиевата шайка. Да се чуди човек – къде са умните, кои са красивите, кои са гениалните, казва председателят на комисията по културата и медиите в Народното събрание

Доц. Георги Бърдаров: Завърнаха се 200 000 българи, те са потенциална работна ръка

Вирусът порази нациите със застаряващо население, ще има промяна във възрастовата структура, казва в интервю за "Монитор" експертът по демография, зам.-декан на Геолого-географския факултет