У нас броят лекари на глава от населението е над средното ниво за Европа, казва за "Монитор" председателят на Националната пациентска организация

- Д-р Хасърджиев, момченце почина в плевенската болница и здравният министър разпореди проверка, за да се установи дали има лекарска грешка. Защо зачестиха трагичните случаи?

- Наистина обществото беше потресено от поредната трагедия. Тепърва ще се установява дали става дума за медицинска грешка или за немарливост. Проблемът е, че у нас няма ясно разписани правила, които да се следват. Трябва да се минимизира рискът да се стига до подобни ситуации. Не казвам, че те не са възможни, в медицината 2+2 не винаги прави 4. Но когато може да се покаже по какви правила са предприети съответните действия в лечебното заведение, защо се е наложило конкретно лечение, то тогава може да се избегнат конфликти. Така обществото ще е наясно, че в дадена ситуация е било направено всичко възможно за пациента, но въпреки това се е стигнало до фатален край. Има моменти, в които може да възникнат утежняващи обстоятелства. И когато няма ясно разписани стандарти, всеки твърди каквото си иска. Но дали е документирано, дали е разписано в закон, е друг въпрос. Такава е ситуацията в последните 20 години и това е в ущърб на пациентите. Всеки трябва да знае какво казва медицината и какви са методите, които трябва да се прилагат в даден случай. Също така всеки трябва да понесе отговорност, ако не е спазил правилата или пък обратното - ако са приложени, лекарят да може да се защити. Но дори си мисля, че голяма част от специалистите отбягват тази тема.
- У нас обаче няма регистър на лекарски грешки, няма и дефиниция за това какво представляват те, няма и специалисти по медицинско право. Това усложнява ли проблема?
- Така е, но трябва да се прави разлика между лекарска грешка и такава, която може да се допусне от немарливост. Трябва точна дефиниция, но за да се стигне до това, са нужни ясно разписани правила как се работи. Когато нямаш такъв документ, няма как да дефинираме какво е лекарска грешка, нито какво е немарливост. От тук трябва да се тръгне.
- Преди няколко дни обаче стана ясно, че заведените дела за такива грешки се увеличават през последните няколко години. Това учудва ли ви и има ли статистика колко такива дела се водят у нас?
- Няма статистика на делата. Факт е, че се увеличават, но въпреки това техният брой е много под този в други страни от ЕС. Лекарски грешки има навсякъде, но там се регистрират с цел превенция в бъдеще, да се усъвършенстват настоящите правила.

- Има ли според вас успешен чужд модел, който можем да приложим у нас?
- Която и държава да вземете за пример, който и модел да ползвате, ще ни бъде полезен и ще свършим голяма част от работата. Дори ако щете как се снема анамнеза, как се разговаря с родителите на починало дете, като в конкретния случай. Затова казах, че има нужда от ясно разписани правила, те да са за съответните специалност и да е постигнат консенсус по тях.

- Като говорим за качеството на здравеопазването, одобрявате ли модела за демонополизация на НЗОК, представен от министър Кирил Ананиев? Ще доведе ли това до качествено обслужване на пациентите, ако доплащаме и друг пакет?
- Категорично не, защото първо трябва да дефинираме какво е качествено здравеопазване. Ако определим що е качество, трябва да дефинираме стандарти за качество, на какви условия трябва да отговоря една услуга, за да кажем, че е качествена. Реформата, предложена от министъра, би могла да регулира в известна степен финансовото състояние на системата. Но това не означава автоматично качество, макар някои от предложенията да имат резон. Те може и да имат ефект върху качеството, например чрез създаване на конкуренция с това, че частните здравноосигурителни фондове ще сключват договори с лечебни заведения, да имат международни акредитации. Въвеждането на тези стандарти не е случайно, те се определят с цел сигурността на пациентите и с цел по-висока ефективност на системата. Парите, които се дават, трябва да бъдат похарчени така, че да има ефект за пациента. Това е качество. От там насетне това, което предлага министърът, би могло да доведе до подобен пазарен механизъм. Но аз съм песимист дали само пазарът може да вдигне качеството на здравеопазването ни, да гарантира на хората, че ще получават това, което е необходимо.

- Какъв е пътят тогава за демонополизация на касата?
- Демонополизацията урежда някакви финансови отношения, но това не означава, че ще реши неуредиците в системата що се отнася до правила, организации. Не винаги правилата се харесват на всички. В крайна сметка къде отиват политиките в здравеопазването и отговорността? От там насетне финансовите правила са друго нещо. Вярно е, че трябва да се стремим да има повече пари за други дейности, но дали тези дейности са това, което трябва. Не можем да оставим свободния пазар да определя тези неща.

- Как си обяснявате, че над 100 000 души са сменили личния си лекар само за месец юни и че продължава практиката джипита да имат 8000 пациенти? Можеш ли да предложиш качествено обслужване на хората тогава?
- Общо взето у нас всеки посещава личния си лекар в краен случай. И тогава се започва с едно ходене по мъките. Няма как 8000 души да бъдат обслужени качествено. Знае се, че не можем да разполагаме с толкова много лекари на глава от населението и много държави пренастроиха системите си. Джипитата може да бъдат освободени от административните дейности за сметка на други специалисти. Също така няма нужда да ходим за всички пред кабинета и да чакаме с часове.

- Как тогава да се преодолее проблемът с дефицита на кадри и одобрявате ли лекарите, които придобиват специалност държавна поръчка да се разпределят за три години на определено място?
- В много страни има подобно разпределение, но то не е на ниво къде да работиш. Системата е така организирана, че недостигът на лекари в малките населени места не се покрива с брой медици, а с качествена организация в лечебните заведения, които обслужват даден регион. Но при всички положения имат достъпна медицинска услуга. Защо не се направят усилия да се проучи опитът навън. На много места има дистанционни услуги и лекарят не е задължен да присъства навсякъде, да ходи по домовете. Технологиите позволяват това. Не е задължително да ходим до кабинета само за да занесем някакъв документ с печат. Отдавна това не стои на дневен ред и технологиите позволяват лекарят да бъде улеснен, да се пестят пари в системата и да се увеличава ефективността. Разбира се, това не може да се постигне при всички заболявания, но все пак е възможно за някои определени. Все пак България е технологично добре развита държава.

- Каква е прогнозата ви, ще се задълбочава ли тогава проблемът с дефицита на кадри? Министър Ананиев заяви днес (бел.ред. - вчера), че ни трябват повече медицински сестри, а не лекари.
- Прав е, у нас броят лекари на глава от населението е над средното ниво за Европа. Тук проблемите са други - че лекарите са натоварени от куп неща, които могат да се свършат от други хора. Защо трябва да имаш определено образование, за да можеш да вземаш кръв, това може да стане след провеждането на някакъв курс. Няма нужда да го прави медицинска сестра, познанията й може да се използват за друго.


Визитка:

Роден е на 17 октомври 1978 година в Сливен

Завършил е медицина през 2003 г.
През 2005 г. основава Националното сдружение за борба с хепатита “Хепастист”, а през 2009 г. е избран за председател на сдружението
Председател е на Националната пациентска организация
Той изцяло е посветил своята дейност на работата си в неправителствения сектор и на защитата на правата на пациентите

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини