Д-р Стаменов: Вече има кандидатки за присаждане на матка

Д-р Стаменов: Вече има кандидатки за присаждане на матка

Ще търсим донори сред майките или други близки роднини на жените

В началото на юни бяха окончателно приети промените в Закона за лечебните заведения, с които се правят изменения и в Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки. Така в България вече е позволено присаждането на матка. Именно по тази тема разговаряме с един от инициаторите на тази промяна д-р Георги Стаменов. 

- Д-р Стаменов, преди година с Вас за пръв път говорихме за възможността в България да бъде позволено присаждането на матка. Това вече е факт…

- Да и сега е моментът да благодаря на всички, които участваха в осъществяването на този проект, които работиха заедно с нас в Министерството на здравеопазването, юридическият им отдел, Народното събрание, Комисията по здравеопазване. Защото този проект е от огромно значение и вече можем да кажем, че имаме законодателство, което ни позволява да излезем на едно от първите места в трансплантологията.

- По света тази процедура е извършвана по два начина – от жив и от трупен донор. У нас е регламентирано даряването само от жив донор, нали така?

- Да, защото ситуацията с трупните донори е много по-сложна и тези трансплантации не дават добри резултати. Например в Щатите първата трансплантация на матка беше направена именно от трупен донор и тя беше неуспешна. След това направиха с жив донор и беше успешна. Трябваше да минат години от първата осъществена трансплантация на матка, с раждането на дете в Швеция, за да съобщят след това в Бразилия, че е направена успешна трансплантация от трупен донор. Друг пример е Франция. Там пък колкото пъти успяваха да осигурят матка от трупни донори, толкова пъти не успяваха да намерят подходящ реципиент и програмата пропадна. Защото матката не е като останалите органи.

- Какво имате предвид?

- Органите, които обичайно се трансплантират не променят функцията и обема си. При матката не е така. Тя се променя и с една бременност нараства многократно, затова е много важно преди трансплантацията да сме наясно какво е нейното кръвоснабдяване, какви са нейните функции.

Донорът би следвало да премине през много сериозни изследвания, преди да бъде избран за такъв.

Така че, за да можем да разчитаме на успех, трансплантациите от жив донор са това, върху което трябва да са съсредоточени усилията ни.

- Как ще се случва набирането на тези живи донори?

- Ще търсим близки на жената, която ще е реципиент. Първоначално ще се съсредоточим върху майката или друга жена, с която има родствена връзка. Изискването е донорите да са осъществили репродуктивните си възможности и да се докаже, че техните матки са функционални и могат да износят бременност на този етап.

- Така погледнато означава, че вероятно не сме далеч от осъществяването на първата трансплантация на матка в България?

- Не бих искал да се ангажирам със срокове, но ще призная, че това е мисъл, с която лягам и се събуждам. Готвим се много сериозно, защото това не е само една хирургична интервенция. Изисква се мултидисциплинарен екип, в който трябва да бъдат включени много експерти – съдови хирурзи, имунолози, анестезиолози… Това е като да подготвяш експедиция за полет до Луната.

- В предишния ни разговор обяснихте, че присадената матка може да износи само едно бебе. Трябва ли този орган да бъде отстранен след едно успешно раждане?

- Това са общоприетите правила при тази процедура и аз не смятам ние да се отклоняваме от тях. Въпреки това, всичко е въпрос на това колко близки като белтъци, а не като родствена връзка, са реципиентът и донорът. Ако една матка хипотетично може да се задържи с минимално потискане на имунната система, би могло да се мисли и в тази посока. Но засега, ако първата трансплантация е успешна, ще го направим по класическия начин.

- Трансплантацията на матка се извършва без присаждане на маточните тръби. Това означава, че зачеването се случва инвитро нали?

- Точно така и трябва да имаме предварително подготвени ембриони на жената, която ще е реципиент. Няма да крия, че вече имаме няколко подготвени жени. Разбира се предстои да разберем дали те ще успеят да намерят своя донор, защото това може да е продължителен и труден процес. Но аз съм щастлив, че те повярваха в нас и успях да ги разубедя да си вземат ембрионите и да отидат в страни от Източна Европа или Кипър, където се занимават с бизнеса на сурогатното майчинство.

- Всъщност, преди година Ви попитах дали присаждането на матка е крачка именно към сурогатното майчинство в България. Тогава вие казахте, че е крачка, но не напред, а назад, защото дава алтернатива на жените...

- Да. Мисля си, че никога едно сурогатно майчинство не може да бъде съпоставено с възможността да износиш и да усетиш бебето в себе си. Да осъществиш първият си контакт с него още докато е в утробата, с първите движения на плода.

Така че присаждането на матка не е само висш пилотаж в медицината, за който ние имаме необходимите условия и възможности, но е и голям човешки напредък.

Едно голямо достижение на човечеството като цяло.

- Това са жени родени без матка или такива, при които тя е била отстранена поради заболяване. До този момент те са мислели, че е невъзможно да износят собствено дете. Вие сте водил разговори с тях, какво е чувството?

- Невъобразимо. Представете си някой човек, който цял живот е бил сляп, а вие му казвате, че може да прогледне – да види блясъкът на слънцето, любимите си хора, цветовете. С това мога да сравня усещането. Защото огънчетата, които започват да искрят в очите на тези жени, на които им е казано, че никога няма да бъдат майки – това е нещото, което ти дава мотив за живот и за борба. И аз вярвам, сигурен съм, че ние няма да ги подведем и ще направим всичко възможно, за да осъществим мечтата им.

- Колко време след трансплантацията се пристъпва към трансфера на ембрионите?

- През първите месеци има специфични изследвания, които се правят, за да се докаже, че органът не се отхвърля и след това може да се пристъпи към ембриотрансфера.

- Присаждане на матка звучи почти толкова невероятно, колкото предварително изследване на ембрионите за носителство на гени свързани с наследствените заболявания. Това обаче също е възможно нали?

- В тази посока можем да направим много неща. Това, към което ние се стремим са много ясни критерии, с доказаност, че можем да елиминираме един ген, като изберем ембриона, който не го носи. Много е важно обаче при такива изследвания да се спазва етиката, моралът в медицината, за да не се превърне това в бизнес за масово прилагане.

- А какво е мнението ви за т.нар. ГМО бебета? Деца по поръчка, например със сини очи и руси коси…

- Това е недопустимо и никъде в света не е обявено, че се прави. Имаше генномодифицирани бебета в Китай, но този лекар в момента е някъде по затворите. Не мисля, че е дошъл моментът и че човечеството е натрупало достатъчно мъдрост, за да може да модифицира човешкия геном и да се раждат деца по поръчка. Още много неща не знаем за генома и когато подменяме един ген с друг, не знаем как това влияе на останалите гени. Аз винаги съм казвал, че гените са като партитура на нотен лист. Ако смениш три ноти, сигурно „Малка нощна музика“ няма да звучи по същия начин.

- Няма как да не ви попитам за епидемията от коронавирус и как тя се отрази на работата ви?

- Ние не сме спирали да работим, спазвайки всички изисквания и стандарти за безопасност. Но истината е, че в хората има страх. Страх от това да започнат или да продължат. Много от тях отлагат с месец или два своите процедури. Иска ми се да кажем на всички тях, че животът трябва да продължи. При максимални мерки за сигурност, ни трябва да се върнем към своите цели и мечти.

- Вие и колегите ви от болница „Надежда“ организирате семинари, правите проучвания, участвате в международни симпозиуми. Имате ли предложения за други законови промени или пък проекти, които са на дневен ред?

- О, има цял обхват от идеи, върху които работим. Сега искаме да направим нещо, което не е иновация, а напротив – световен стандарт, а именно да дадем повече възможност за работа на акушерките. Да могат да взимат самостоятелни решения, да водят женски консултации и раждания. Нещо, което трябва да се наложи, за можем не само да дадем радост в професията на акушерките, а и за да облекчим здравната система. Другото направление, върху което работим е за връзката с пациентите ни извън болницата. Но това отваря една голяма врата за следващ разговор…

- На тема телемедицина?

- Това е бъдещето. Основната ни идея е, че болницата не трябва да е място, в което всички да влизат и да остават, а напротив – трябва да остават само тези, които са в крайна нужда. Всички останали да идват, да бъдат консултирани на място и след това да могат да се върнат обратно към живота си, да ходят на работа, да се прибират при семействата си и да бъдат проследявани и съветвани в подходящо време и място. Това са малка част от идеите и проектите, върху които работим. Но всички те са свързани с основната ни цел – това, което правим, а именно истинска медицина. Медицина, която има не само на малко места в България, но и на малко места в света. Самият факт, че при нас идват много пациенти от чужбина, без дори да сме се рекламирали там, за мен е атестат за нашата работа.

Това е той:

  • Роден е през 1970 г. в София
  • Завършва Медицинския университет в София
  • Специализира акушерство и гинекология в „Майчин дом“
  • През 2005 г. създава център за репродуктивно здраве „Надежда“, който осем години по-късно прераства в МБАЛ „Надежда“
  • Ръководител на „Надежда Репродуктив – София“

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.