- Д-р Янчева, съобщението за излекуван от СПИН чрез терапия срещу рак възбуди доста силен интерес. Може ли да се каже, че с това проблемът СПИН е преодолян, че има лечение?

- За съжаление, все още не може да се каже такова нещо. Аналогичен случай имаше през 2017 г. - т.нар. „берлински пациент“ Тимъти Браун, при когото освен ХИВ инфекция е имало и левкемия, по повод на която е претърпял химио- и лъчетерапия, а после и костно-мозъчна трансплантация със стволови клетки с определена мутация.

Вследствие трансплантираните клетки не могат да се свържат с ХИВ вируса, защото нямат един определен корецептор. При новия, т.нар. „лондонски пациент“, ситуацията е аналогична – ХИВ инфекция заедно с Хочкинов лимфом, който е злокачествено заболяване. Той също е претърпял химиотерапия, а впоследствие костно-мозъчна трансплантация. 19 месеца след нея специалистите са му препоръчали да спре терапията за ХИВ, която се нарича антиретровирусна и 18 месеца по-късно все още не се открива вирус в кръвта му.

- Може ли да се смята, че 18 месеца са достатъчен срок на излекуване?

- Периодът е твърде кратък. За „берлинския пациент“, при който са минали повече от 10 години, може да се твърди, че е излекуван. Това лечение не може да е панацея, защото не може да се подлагат всички пациенти с ХИВ на химиотерапия, която е тежка терапия, агресивна, с доста странични ефекти.

- Може ли да се смята, че трансплантираните стволови клетки не могат да се свържат с вируса. Тук ли да се търси разковничето?

- Разковничето е в унищожаването на вирусите във вирусните депа. Антиретровирусната терапия, с която се третират хората с ХИВ, унищожава вируса в кръвта. И това е една от основните цели – да се достигне т.нар. неоткриваем вирусен товар и оптимална вирусна супресия. Щом не откриваме вируса в кръвта, пациентите не са заразни за партньорите си. Проблемът е, че остават вирусните депа, които са в лимфните структури, в централна нервна система. Ако антиретровирусната терапия се прекрати, след време отново ги откриваме в кръвта. Идеята е, че трябва да бъде унищожен вирусът във вирусните депа. И при „берлинския“, и при „лондонския“ пациент, съобщава се и за трети пациент в Дюселдорф, химиотерапията е успяла да унищожи вирусните депа.

- Периодично се правят съобщения за лекарства срещу ХИВ и СПИН, но след това новината заглъхва. Накъде върви разработването на препарати срещу вируса?

- Разбира се, че има такава надежда да бъдат разработени такива препарати. Науката се развива в посока медикаменти или дори ваксини, терапевтични ваксини, които да повлияят върху вирусни депа. Засега антиретровирусната терапия е тази, на която пациентите могат да се опрат. Въпросът е тя да бъде усъвършенствана така, че да се намали токсичността й, тъй като заразените пият тези медикаменти цял живот. Продължителността на живота при нея не се различава съществено от тази на хората без ХИВ инфекции.

- Ваксината срещу ХИВ може ли да бъде реалност или ще си остане мит?

- Терапевтичните ваксини вероятно са шанс, но това е вирус с много голяма изменчивост и склонност да мутира. В това е големият проблем все още да няма такава ваксина, която да може да унищожи вируса.

- Има ли райони, нации, региони по света, където хората са по-слабо податливи на ХИВ вируса?

- Има малък процент от хората, при които липсват определени корецептори на клетките, необходими за свързване с ХИВ. Тези хора са неподатливи към инфекцията.

- Колко са заразените в България, колко са развили болестта СПИН от началото на пандемията досега?

- Първият пациент с ХИВ в България е регистриран през 1987 г. Той е все още жив и е в добро общо състояние, проследява се и се лекува в нашето отделение. Приблизително броят оттогава досега на регистрираните с ХИВ е около 3050 човека, като от тях към момента се проследяват около 1500.

- Означава ли това, че още толкова са се отказали от терапията?

- Една част от тях са починали, други се водят т.нар. изгубени от проследяване - не знаем какво се е случило с тях. Имаме пациенти, които се лекуват и в чужбина, но не се знае точната причина защо. ХИВ инфекцията се доказва в Националната потвърдителна лаборатория, след което им се издава протокол с личен код, за да се спази конфиденциалността и оттам нататък зависи от желанието на пациента – дали ще дойде в някое от петте отделения за ХИВ, които са в България. Отделенията са в София – в Инфекциозна болница, в Пловдив – в Университетска болница, в Стара Загора – в Университетска болница, в Плевен и във Варна. Най-голямото отделение е в София, като от тези близо 1500 човека, които се проследяват, при нас са 1100 човека. И от тези 1100 човека 1054 са на терапия. Над 96% от нашите пациенти са на терапия.

- А другите?

- Другите все още не желаят да започват лечение, но те идват през определен период от време да им правим изследвания. Насила не можем да им прилагаме терапия, всичко зависи от желанието на човека.

- Какъв е профилът на пациентите, от какви групи са?

- 85% от регистрираните при нас пациенти са мъже. От тях 75 на сто са мъже, които правят секс с мъже. Само 9% са употребяващите наркотици, имаме двама заразени при преливане на кръв и кръвни продукти. Имаме и пет деца, заразени от ХИВ положителни майки. Това са майки, които не са приемали терапия по време на бременността. Искам да уточня, че ако бременната е на антиретровирусна терапия, детето не се инфектира, рискът за него е нулев.

- Има ли симптоматика, по която може да се досети човек, че се е заразил скоро след рисков контакт?

- Веднага след инфектиране няма симптоми. Както всяко инфекциозно заболяване и ХИВ инфекцията има инкубационен период. Той може да продължи от 4 до 6 седмици Първите симптоми могат много да наподобят едно друго инфекциозно заболяване - мононуклеоза. Първият стадий на ХИВ инфекцията се нарича остра ХИВ инфекция – с повишена температура, увеличени лимфни възли, възможен обрив, язви по устата и половите органи. Симптомите през този първи стадий могат да са още диария, повръщане, може да протече и като менингит. Клиничната картина е разнообразна, но най-често наподобява мононуклеоза.

- Може ли личният лекар да сгреши симптоматиката?

- Може да сгреши. Също не трябва да се забравя, че в много от случаите симптоми може да липсват. Проблемът е, че след това има дълъг период без никакви симптоми, хората не разбират, че са инфектирани. Той може да продължи от 8 до 10 години. През това време имунната система става все по-слаба и по-слаба. В края на този период започват чести бактериални, вирусни и гъбични инфекции. Характерно е бързото отслабване – повече от 10 кг за един-два месеца, без да има друга причина. Аз казвам и на моите студенти, когато имате пациент с диария над един месец, когато не може да се открие причинител, да мислят за СПИН. Също при неясно температурно състояние – повече от месец, също трябва да се мисли в тази посока. Това важи и за рецидивиращи гъбични инфекции. Особено характерен е херпес зостер при хората под 50 години. Въобще има ли отслабване на имунната система, трябва да се мисли за ХИВ инфекция.

- Случвало ли се е болни от ХИВ деца да бъдат оставени в домове, без да знаят и хората, които ги гледат там. Или пък деца, които са с отказани права и са осиновени и след това да се окаже, че са серопозитивни?

- ХИВ се открива по време на бременността, тъй като това изследване е задължително. Ако майката е на антиретровируснна терапия, за децата няма опасност. Познавам два случая на заразени деца, които бяха осиновени в чужбина. Обикновено такова ХИВ позитивно дете в България никой не иска.

- Какво ще посъветвате хората, които скоро са научили, че са серопозитивни?

- Да не отказват антиретровирусна терапия и да не се доверяват на недоказани „методи“ на лечение. За съжаление, имаме пациенти, които прекъсват терапията си при нас, за да използват недоказани средства, например „лечение“ на ХИВ/СПИН с кола маска. Други, интелигентни хора, се бяха доверили на човек, който е твърдял, че ще ги излекува с някакви лечения из областта на квантовата механика. Изходът е лош, защото прекъсвайки терапията си, тези хора могат да развият много тежки усложнения, дори да загинат. Твърдя категорично, че единствено и само антиретровирусната терапия, която могат да намерят в центровете за ХИВ, е средството, с което се лекува, да не се доверяват на такива лечители.

Визитка:

-Д-р Нина Янчева е завършила Медицинския университет – София през 1998 година

-През 2000 г. спечелва конкурс за асистент по медицинска паразитология в Катедрата по инфекциозни и паразитни болести

-Първата й специалност е медицинска паразитология - 2004 г., от 2010 г. придобива и специалност инфекциозни болести

-През 2015 г. защитава докторска дисертация на тема „Усложнения на антиретровирусната терапия при пациенти с ХИВ”

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Нашето си е най-хубаво, ама друг път!

Нашето си е най-хубаво! Българинът обича да се бие в гърдите с това. Че образът на патриот не е нищо повече от поза обаче прозира в малките неща. Като във факта, че нашенецът уж всичко родно люби, тачи и милее, но не съвсем.

Скъпото евтино

Евтиното обикновено излиза скъпо. Тази неоспорима истина усетиха върху себе си европейските пациенти, в това число и българският болен.