Д-р Михаил Табаков: Отложените прегледи превръщат лечими заболявания в нелечими

Д-р Михаил Табаков: Отложените прегледи превръщат лечими заболявания в нелечими

Стресът се приема като фактор за настъпването на много заболявания, включително и на повечето онкологични болести, казва зам.-началник на Клиниката по обща и ендоскопска хирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски.

- Доктор  Табаков, ракът на дебелото черво е едно от най-честите злокачествени заболявания у нас, въпреки това обикновено се диагностицира късно, когато карциномът вече е напреднал. Как се отрази на общата заболеваемост близо тримесечната намалена посещаемост на пациентите първо заради сезонния грип, а после и заради COVID-19?

- В разгара на COVID-19 пандемията, броят на оперираните пациенти в нашата клиника намаля с около 80 процента. Това се дължи не само на забраната за извършване на планови операции, но и на други фактори, произтичащи от епидемичната обстановка и извънредното положение. От една страна цялото внимание на здравната система се насочи към установяването, лечението и превенцията на COVID-19 инфекцията, а от друга – хората ограничиха многократно контактите с личните си лекари и посещенията в лечебните заведения. Профилактичните прегледи на практика бяха преустановени. Това намали значително броя на новодиагностицираните онкологични заболявания. Прави впечатление и факта, че през времето на извънредното положение, в нашата клиника за операции постъпваха предимно пациенти с много напреднали тумори на дебелото черво, при които дългосрочният резултат от лечението е с лоша прогноза. Ефектът от COVID-19 пандемията върху диагностицирането на онкологичните заболявания и последващото им лечение ще се усеща дълго време след ограничаването на вирусната инфекция. Забавянето в диагностицирането, води до превръщането на потенциално лечими онкологични случаи в нелечими.

- Мъжете или жените са по-засегнати от това заболяване?

- Мъжете са засегнати около 1,5 пъти по-често от колоректален рак, в сравнение с жените. По последни данни честотата на колоректалния карцином при мъжете е 23.6/100 000 а при жените 16,3 /100 000 души население.Тези данни са различни за различните възрастови групи както и в страните с различен жизнен страндарт. Интересен е фактът, че в развитите държави, честотата на колоректалния карцином е по-голяма, в сравнение с икономически по-слабите нации.

- Освен лоши хранителни навици и фамилна обремененост, има ли и други рискови фактори, например стрес, на който всички сме изложени заради пандемията?

- Фамилната обремененост, диетичните особености, както и някои вредни навици, като редовната консумация на алкохол, са доказани рискови фактори за развитието на злокачествените новообразувания на дебелото черво. Стресът се приема като фактор за настъпването на много заболявания, включително и на повечето онкологични болести. От научна гледна точка, обаче тази корелация е трудно доказуема, защото няма ясна дефиниция какво представлява стресът и няма мерна единица за измерване на неговите нива. Ако все пак го приемем като фактор, повишаващ  честотата на онкологичните заболявания, то COVID-19  пандемията би увеличил броя на новооткритите онкологични случаи в бъдеще.

- Хирургията е най-ефективният метод за ограничение на заболяването. В кои случаи е възможно това да става лапароскопски и кога отворената операция е неизбежна?

- Миниинвазивната хиругия вече се приема за стандарт при хирургичното лечение на рака на дебелото черво. Малката оперативна травма позволява бързото възстановяване на пациента от операцията, при значително по-слаба болка, в сравнение с класическата отворена хирургия. Това води не само до по-високо качество на живота на пациентите, оперирани лапароскопски, но и позволява на тези болни по-бързо да започнат  последващо лечение, ако стадият на онкологичното им заболяване го изисква. Трябва да се знае, че при правилно подбрани пациенти, лапароскопските операции на туморите на дебелото черво имат сходни далечи резултати, с тези на класическата охворена хирургия, при значително по-бързо възстановяване.

За съжаление лапароскопските операции при рак на дебелото черво не са приложими във всички случаи. Напремер, пациенти с предшестващи операции в корема и наличие на сраствания, свързани с това, не винаги могат да бъдат оперирани лапароскопски. Миниинвазивното оперативно лечение на напреднали тумори на дебелото черво, с прорастване към съседни органи често е невъзможно и зависи до голяма степен от практическия опит на хирурга, извършващ операцията. Науршенията в кръвосъсирването и наличието на белодробни заболявания, свързани с повишени нива на СО2 в кръвта, също са противопоказания за лапароскопска хирургия.

- Кой от способите се практикува по-често във вашата клиника и защо?

- 85% от случаите на тумори на дебелото черво в нашата клиника се оперират по безкръвен път. Богатият опит, който сме натрупали с лапароскопския достъп през последните 15 години, ни позволява да осигурим на нашите пациенти ефективно хирургично лечение на онкологичното им заболяване, като оперативната травма върху здравите тъкани е сведена до минимум. Раздвижването на пациетните става още вечерта след операцията. Значително по-бързо се възстановява и правилното функциониране на стомашно-чревния тракт. Честотата на раневите инфекции и следоперативните хернии, при пациентите оперирани безкръвно също е пренебрежимо малка. Всички тези преимущества на лапроскопската хирургия, в сравнение с класическта отворена хиругия, ни карат да предлагаме на всеки пациент с новооткрит тумор на дебелото черво, операция по безкръвен път.

 

 

 

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.