Д-р Марта Михайлова, генетик: Притеснително е, че спада продължителността на живота

Д-р Марта Михайлова, генетик: Притеснително е, че спада продължителността на живота

  • Има повишена смъртност, съвпадаща с първата, втората и третата ковид вълни
  • През следващите десетилетия съотношението между работещи и пенсионирани ще стане 2 към 1

- Д-р Михайлова, според данни на Евростат продължителността на живота у нас е спаднала с 1,5 г. Генетиката може ли да даде обяснение на какво се дължи това?

- Притеснително е, че спада продължителността на живота. По-притеснителното е, че ние сме с най-ниска продължителност на живота в ЕС. Въпреки че тенденцията за удължаване на живота е факт и е установено във всички европейски държави, при нас е в най-малка степен. За своеобразно спадане на продължителността на живота може да се говори от 2020 година нататък. До 2019-а тенденцията е била да се повишава. Данните показват, че средната продължителност на живота при мъжете е била около 71,5 години, при жените около 78 години. При жените винаги тази възраст е малко по-висока. Притеснителна е тенденцията, че имаме най-ниската раждаемост и същевременно застаряване на популацията. Прогнозата е тази тенденция да се запази следващите десетилетия, като се получава една сериозна диспропорционалност между работещото население и това, което е пенсионирано. Ако сега съотношението е някъде 5 към 1, или 4 към 1, следващите десетилетия ще стане 2 към 1, което е най-притеснително от икономическо-здравен аспект. Това, което се вижда от данните на НСИ, е, че има повишена смъртност, съвпадаща с първата, втората и третата ковид вълни. Макар генетиката да не може да отговори на въпроса защо се случва това, тъй като има повече данни за удължаване на живота, тук по-скоро ми се струва, че коронавирусът се очертава причина за тази смъртност. Вижда се, че засяга повече хората с придружаващи заболявания, което е по-характерно за застаряващата част от населението. Освен това установихме чисто статистически, че по-възрастните хора наистина прекарват по-тежко заболяването и понякога летално. Най-високата смъртност е от сърдечносъдови заболявания, метаболични, онкозаболявания. Освен това искам да кажа, че по време на пандемията хората се страхуват да си направят превенция и профилактика на налични или евентуални заболявания с по-висок индивидуален риск. За мен това означава, че през следващите години е възможно да видим нарастване на смъртността от тези заболявания.

- Какво определя продължителността на живота?

- Съвкупност е от много фактори. Първо, според някои изследвания наличието на повече неврони в кората на мозъка води до удължаване на продължителността на живота заради възможността за повече асоциативни връзки между невроните. Това води до по-правилни решения и стратегии за оцеляване, което удължава и живота. Има много теории по въпроса, като от една страна са генетичните, от друга страна самото стареене като генетично заложен процес, който възниква основно в резултат на намалената способност на човешкия организъм да поддържа хомеостатичен баланс. Един от най-рисковите фактори за редица заболявания е стареенето, което се свързва с дегенерация на различни органи, тъкани и системи и съответно с продължителността на живота. Това също е генетично обусловено, тъй като имаме множество генетични варианти, свързани с ключови процеси в организма – с детоксикация, оксидативен стрес, липиден метаболизъм. В зависимост от това какви генетични варианти унаследяваме, дали протича добре антиоксидантната ни защита, детоксикацията или възпалителните процеси, всичко това, заедно с факторите на околната среда, оказват съществено влияние върху продължителността на живота. Начинът на хранене също е от голямо значение. Това се вижда в различните народи и популации. Не на последно място стои полът - навсякъде по света има по-голяма продължителност на живота при жените, с няколко години повече. Начинът на живот, поведението, наличието на двигателна активност, наличието на вредности, всички тези фактори влияят. Имахме проект, в който изследвахме столетниците в България. Установихме, че средиземноморската диетата например, която е много важна при дълголетниците в някои страни,  то при нашите столетници не се оказа от първостепенно значение. На въпроса дали са се хранели здравословно, всички наши столетници отговориха с въпрос „Какво е това здравословно хранене, храним се с каквото има“. Оказа се, че генетичният компонент е изключително важен. Въпреки че сред тях много рядко имаше тютюнопушене, редовна алкохолна употреба и обездвижване. Установи се, че по-голямата част от тях имат столетници в рода си. Вероятно имат повече протективни варианти на гени срещу рискови фактори на околната среда и по-малко рискови варианти на гени за различни социално значими заболявания.

- Казахте, че жените живеят по-дълго от мъжете, какво е обяснението на науката?

- Има няколко причини. От генетична гледна точка едната е наличието на ХХ хромозоми (половата ни двойка хромозоми). Разликата между мъжете и жените е, че ние имаме ХХ, мъжете имат ХУ. По принцип се смята, че двете Х хромозоми дават известно предимство на жените, защото генетичният им материал го има два пъти в половата двойка хромозоми. Ако дадени гени не функционират достатъчно добре в едната хромозома, тяхното действие може да се компенсира от другата. Не случайно има цяла група заболявания, свързани с Х хромозомата и унаследяването им, при които жените могат да бъдат носители или леко да боледуват, докато при мъжете заболяването протича сериозно и дори летално. Затова и някои от мъжките ембриони не оцеляват и са в някои случаи по-неустойчиви. Това е една от хипотезите. Важни са и хормоналните нива. Знае се, че естрогените имат благоприятно въздействие върху сърдечносъдовата система, като увеличават нивата на добрия холестерол. Намаляват риска от атеросклероза, което също е много важно, тъй като сърдечносъдовите болести са на челно място като причина за смъртност. Освен това жените имат по-отговорно поведение по отношение на съхраняване на здравето си. Склонни са по-често към извършване на превенция и са по-малко склонни към вредности от различен характер или рисково поведение. При мъжете интересът е повече насочен към лечението, не толкова към профилактика, макар че смея да твърдя, че се наблюдава промяна последните години. Много мъже започнаха да се интересуват от генетичния си потенциал и възможностите да се съобразят с него, преди да се появи патология. Все пак процентът на жените остава по-висок. Предполагам, че има връзка с еволюционното ни развитие и ролята на всеки от половете в оцеляването на вида.

- Ние можем ли да повлияем и как на продължителността на живота?

- Да, бихме могли да повлияем. Генетично имаме заложени определени граници на продължителността на живота, но с начина си на живот може да направим доста широки тези граници. Влияние оказва начинът на хранене, детоксикацията на организма, антиоксидантната ни защита, противовъзпалителните ни процеси, тъй като масово хората страдат от хронични възпаления. Гени, свързани с метаболитни болести, диабет, сърдечносъдови заболявания, онкологични заболявания. Генетиката разполага с множество инструменти, с които може да даде на хората преднина и те могат да имат информация какви генетични варианти са унаследили от своите родители и да знаят към какви социално значими заболявания са предразположени. След като се знае това, специалистът може да даде персонални препоръки какво е най-добро за дадения човек - като консумиране на храна и начин на живот, за да може организмът му да функционира по най-добрия възможен начин според генетичната база.

- Какво е кодирано в човешкия геном? Каква информация може да ни дадат генетичните изследвания?

- В човешкия геном на практика е кодирано всичко – от цвета на очите и на косата, до индивидуалния отговор към храни, напълняване, предразположеност към различни заболявания. Абсолютно целият начин, по който функционира един организъм, е заложен в генома, който е в непрекъснато взаимодействие с околната среда. Генетичните изследвания могат да ни дадат много информация – от една страна т.нар. лайфстайл генетични изследвания, които могат да подобрят начина ни на живот. При тези изследвания можем да видим множество гени, които сами по себе си няма да доведат до заболяване, но в комбинация с други гени, които не функционират добре в съответния процес, довеждат до недоброто му протичане и съответно до по-голям риск от съответното заболяване. Тук може да се дадат препоръки за подобряване начина на живот и съответно продължителността на живот. Има и други генетични изследвания, които са свързани с диагностициране на много сериозни мутации. Те са свързани с онкозаболявания, кардиомегалия, с тежки форми на диабет и др.

- Как да накараме гените си да работят в наша полза?

- Нутрогеномиката се занимава с влиянието основно на храната върху генетичния материал. Като цяло принципно се разглеждат факторите на средата и тяхното въздействие върху генома. Смята се, че има гени, при които при определен начин на живот можем да ги накараме да работят в наша полза. Не можем да променим самия ген с начина ни на живот, но можем да променим експресията на гена, самото му функциониране. Например има гени, които при липса на движение забавят метаболизма на тялото и човек е склонен да пълнее. Същите тези гени при активност, при движение, спортуване и например нискомазнинно хранене забързват метаболизма на тялото и човек започва да отслабва, да преборва инсулиновата си резистентност. От тази гледна точка бихме могли да повлияем, но не и да променим гена, защото се храним с броколи и карфиол.

За да подобрим начина си на живот и да го удължим, е много важно да знаем, че притежаваме написана генетична информация от раждането си, която е в непрекъснато взаимодействие със средата, в която живеем. Важно е да осигурим правилната среда за нашите собствени гени, за да извлечем максимума от нашия потенциал.

 

Визитка:

-Д-р Марта Михайлова има докторска степен и специалност по медицинска генетика

-Тя е главен асистент към Катедра „Медицинска генетика“ в Медицинския университет-София

-Провежда медикогенетични консултации, анализира различни нутригенетични тестове, както и такива, свързани с различни генетични заболявания

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.