Снимки

Все повече близки на изпаднали в мозъчна смърт искат да дарят органите им, казва в интервю пред "Монитор" директорът на Изпълнителната агенция по трансплантации.

 

- Д-р Симеонова, броят на хората, които замразяват стволови клетки от пъпна връв или зъбче на децата си като застраховка срещу болести, расте. Това ли е терапията на бъдещето?

- Действително все повече млади хора правят това. Терапията със стволови клетки в България се разви много в последните 20 години. В световен аспект тя се прави от 30-40 години. Тя е приложима при редица тежки заболявания, включително някои онкологични. Но не бива да се минава и в другата крайност. Възможно е в необозримото бъдеще тя да получи изключително, дори рутинно приложение. За последните десет години - от 2007 до 2017-а, са замразени 25 217 проби. Повечето от тях са взети от пъпна връв, а 87 са от стволовите клетки на млечните зъбчета. Това е броят на пробите, които се дават от семейства, за да осигурят лечение при необходимост на своите близки. Те се взимат в България, но се съхраняват в чужбина. Отделно от това, от 2007 г. към момента са взети 452 проби стволови клетки от пъпна връв на новородени, които са предоставени на Националната публична донорска банка. Те са за обществено ползване и се предоставят на реципиент в нужда. Към момента в агенцията не са постъпвали данни дори за еднократно използване на проба. Нашите правомощия са в рамките на това да контролираме нещата така, че да няма нарушения.

- От 2007 г., когато тази дейност започна да се осъществява и в България, има ли сигнали за нарушения?

- Постъпвали са сигнали, но те са били по-скоро за недобро отношение или нарушаване на добрата медицинска практика. Такива сигнали се отправят към Изпълнителната агенция „Медицински одит“. Ние нямаме контролиращи функции и административни регулации, но изискваме задължително договор между хората и банката. Имали сме един-два случая, в които се съобщава, че пробата е нарушена. Съобщенията са от страна на тъканните банки. Ние съветваме потребителите да четат внимателно договора, когато предприемат крачка за замразяване на стволови клетки.

- Какво означава сигнал за нарушаване на пробите?

- Например, че има недостатъчен брой клетки или е налично замърсяване.

- Родилки, които желаят да дарят стволови клетки от пъпната връв на бебето си, споделят, че това става твърде трудно в обществената банка. Защо?

- Действително има затруднения и те се дължат на административни и финансови регулации. Когато започнахме кампанията през 2013 г. и обществената банка беше открита, се обадиха много майки, които искаха да станат дарителки. И сега има желаещи, но не всяка родилка може да го направи, колкото и силно да иска да помогне. Проблемът е в това, че още по време на бременността тя трябва да направи редица изследвания, сред които и серологични, за да се установи дали не е носител на болести. Те обаче са за нейна сметка, а не всеки може да си позволи такива разходи. Част от хората и това биха направили и правят, но не всеки имат тази финансова възможност. Редно е този въпрос да бъде решен колкото се може по-бързо, за да не се отдръпват младите хора от дарителство на стволови клетки. Впрочем, увеличават се и близките на изпаднали в мозъчна смърт, които дават съгласие органите да продължат нечий друг живот. Тези факти показват, че българинът е отворен към дарителството и по природа носи благородството в душата си. Хората у нас реагират много задълбочено, но бързо по този въпрос въпреки мъката си. Това се потвърждава и от факта, че за миналата година отказите от страна на близките при мозъчна смърт са 30 процента. За последните пет години увеличението на трупното донорство е нараснало девет пъти, като се запазва нивото от живи донори – средно 10-11 трансплантации на година.

- Колко са трупните донори през 2017 г. и от началото на тази година към момента?

- През 2017 г. сме имали 43 трупни донора от хора, изпаднали в мозъчна смърт. През 2016-а те са били 39, през 2015 г. - 45, 2014 г. - 38, 2013 г. - 39, 2012 г. - 19, а през 2011 г. - 25 донори. През миналата година от такива дарители са направени трансплантации на 49 органа, докато от живи са 9 – 1 на черен дроб и 8 на бъбрек. За последните седем години трансплантациите от трупни донори са общо 262. За същия период тези от живи донори са 82-ма. Процесът донорство не се изчерпва само с установяването на мозъчна смърт. Нужно е пациентът да бъде поддържан, за да бъдат съхранени органите му. Същевременно лекарите трябва да проведат изключително тежък разговор с неговите близки в най-скръбния и шокиращ момент. Правят се и редица изследвания. И всичко това се върши наред с лечебния процес на пациентите.

От няколко години тази дейност се заплаща на болниците, което определено е една добра крачка в тази посока. Тревожното обаче е, че все повече анестезиолози и лекари въобще напускат страната. В последните пет години има фалиращи болници, които се закриват, а с това се стесняват и възможностите пред донорство. Но пък в тежки условия доказахме, че имаме много прекрасни лекари, че хората в България даряват, а институциите, когато искат, могат да работят и да направят много. И съвсем не на последно място искам да отбележа и приноса на медиите, които с разясненията и публикациите си помогнаха много за спасяването на стотици човешки животи.

- Не смятате ли, че повече хора биха имали шанс за живот, ако в България нормативно бъде позволено кръстосаното донорство?

- Да, така е. Затова смятам, че това трябва да се случи. Кръстосаното донорство е живо донорство. При него има две двойки - от донор и реципиент, в роднинска връзка. Например съпругата иска да дари бъбрек на своя съпруг. По действащото законодателство сега у нас тя има това право. В същото време има друга двойка, при която майка иска да дари бъбрек на дъщеря си. Оказва се обаче, че съпругата и съпругът не са съвместими, но мъжът е съвместим с майката, а жената с дъщерята. В такива случаи в редица страни в Европа кръстосаното донорство е разрешено. Следва това да стане и у нас, за да имат повече хора шанс. Проблемът е, че трябва да се направи промяна в нормативната уредба в България, тъй като сега жив донор може да дари само на роднина. В нашата страна има добри лекари трансплантолози, има нуждаещи се и потенциални дарители, очакваме разбиране от законотворците. Редно е да се даде шанс на болните да се лекуват у нас, а не да пътуват в чужбина.

- До преди няколко години хората се страхуваха от злоупотреби с донорството. Възможна ли е търговия с органи в България?

- Не, това не може да се случи. Самата донорска ситуация е труден процес, правят се редица изследвания, проверки, манипулации. След като се докаже мозъчната смърт, координаторът по донорството ползва специален код, за да въведе датата на установената смърт, изваден е документ, че лицето е починало, т.е. то е в мозъчна смърт с въведена дата и час. Едва тогава той получава достъп до регистъра, за да провери дали този човек приживе не е отказал донорство. Това е специална информационна система, в която дори ние, от агенцията, не виждаме нито ЕГН-то, нито името на починалия, освен неговите медицински данни. От своя страна ние ги съобщаваме на трансплантационните центрове. Междувременно се правят много изследвания от различни специалисти. От началото до края на този процес участват над 50 човека. Има случаи, в които дори близките да дадат съгласие, да са положени всички усилия за поддържане на тялото, сърцето спира и не може да се осъществи трансплантация. Целият този процес е много дълъг и е невъзможно да се осъществи никаква спекула.

Визитка:

Мариана Симеонова е родена през октомври 1963 г.

Завършва Медицинската академия
През 1993 г. започва специализация като анестезиолог реаниматор
От 1997 г. е специалист анестезиолог реаниматор
От 2013 г. оглавява Изпълнителната агенция по трансплантация

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Истерията около един първолак

Да си първокласник – то не е шега! Да си родител на първокласник пък си е истинско финансово изпитание. Минимум 450 лева струва на едно семейство закупуването на всичко необходимо за бъдещото първолаче. Като се има предвид, че детските надбавки за едно дете са 40 лева, излиза, че цяла година мама не трябва да ги пипа и да ги къта за първия учебен ден.

Дигитални консули – да, ама надали

Трябва да е тренди, да не го е направил никой още масово и да прави добро впечатление на хората. Това е рецептата за успех за всеки начинаещ специалист по „връзки с обществеността“, давана от известни и не толкова свестни експерти по темата. Така звучи и идеята българите по света да се свързват с нашите консулски служители, ако изпаднат в беда чрез мобилните си телефони.

Възход и падение на българския джендър

Решение № 13 по дело 3/2018 на Конституционния съд на Република България от 27 юли 2018 година ще заеме специално място в историята на страната, а вероятно и в историята на Европа и света. С него по аргументиран и категоричен начин беше посочено, че т.нар. „Истанбулска конвенция” (по-нататък само „Конвенцията”) противоречи на духа и буквата на българската Конституция. Този документ, прочие, носи претенциозното наименование „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие”.