Педиатърът д-р Ардалиева от „Софиямед“: Децата и психичното им здраве са сред най-засегнатите от пандемията

Педиатърът д-р Ардалиева от „Софиямед“: Децата и психичното им здраве са сред най-засегнатите от пандемията

Коронавирусната инфекция се разпространи от локално огнище до глобална пандемия за няколко месеца.Към днешна дата потвърдените случаи на заболяване в световен мащаб са над 90 милиона, като данните по държави сочат, че децата и юношите съставляват около 1-5% от общия брой съобщени случаи.

Според настоящите данни децата са по-малко податливи и са изложени на по-малък риск от тежки последици вследствие на COVID-19 в сравнение с възрастните. Въпреки това обаче рискуват да бъдат най-големите му жертви поради страничните ефекти от пандемията и мерките за нейния контрол.

За да предотвратят разпространението на това заразно заболяване, страните по целия свят бяха принудени да поставят по-голямата част от населението в карантина, което разбира се включва и децата. Тази мярка доведе до ефективно забавяне в разпространението и прогресията на болестта. Множество други фактори обаче доведе със себе си COVID-19 пандемията.

“Децата бяха изложени на въздействието на широко разпространяващия се страх от заразяване с вируса и евентуалното му предаване на най-близките възрастни хора в семейството, което заедно с непрекъснатия новинарски поток от новини за смърт и болести, създаде среда на огромна несигурност около тях. Карантинирането на децата в дома и институциите наложи много по-големи ограничения в психологически и психосоциален аспект, отколкото такива им бяха причинени от самия вирус като физическо страдание”, коментира педиатърът и детски невролог от Отделението по детски болести на УМБАЛ „Софиямед“ д-р Мариана Ардалиева. Тя казва, че затварянето на училищата, липсата на физическа активност, както и непосредствено следващите от това промяна в негативен смисъл на навиците на сън и хранене опредeлено са нарушили дневната рутина и обичайния начин на живот на децата, водейки до монотонност, дистрес, повишена раздразнителност, нетърпимост и за съжаление до изява на невропсихиатрични симптоми или засилване на вече съществуващи такива. Блокадите увеличават и риска деца да пострадат или да станат свидетели на насилие (притеснителен е нарастващият брой съобщения за домашно насилие по време на карантината).

„Множество проучвания се провеждат понастоящем в различни части на света, целящи именно измерване ефектите на пандемията върху психичното здраве на деца и подрастващи. Едно от първите е проведено в Китай, където най-рано бяха наложени строги мерки. То обхваща 8079 ученици, при които е направена оценка за наличие на симптоми на депресия и тревожност. За целта са използвани въпросници Patient Health Questionnaire (PHQ-9) и Generalized Anxiety Disorder (GAD-7). Според крайните данни симптоми на депресия има при 43.7% от участвалите в проучването, тревожност у 37.45%, а при 31.3% са установени едновременно и симптоми на депресия и тревожност“, обобщава резултатите д-р Ардалиева.

Проучване в Испания изследва въздействието на COVID-19 карантината върху емоционалното благосъстояние на децата. Броят на участниците е 1143 на възраст от 3 до 18 години. 85.7% от родителите на участниците съобщават за промяна в емоциите и поведението на техните деца по време на карантината. Най-често съобщаваните симптоми са затруднена концентрация / 76.6% /, скука / 52%/, разразнителност / 38.8%/, нервност / 38%/, самота / 31.3%, тревожност / 30.1%/. Около 75% от родителите съобщават, че се чувстват „стресирани“ от ситуацията. Този завишен родителски стрес е правопропорционално свързан с нивото на емоционалните и поведенчески промени у техните деца, свидетелстват данните от проучването.

„За да се установят последиците от затварянето на всички детски градини и училища в България през март 2020 година, в нашата страна, по поръчка на УНИЦЕФ, също е проведено национално представително проучване на икономическите, социалните, образователните, психологическите и организационните аспекти на въздействието на COVID-19 върху образованието. Наред с установените пропуски в учението и влошен успех на твърде голям процент от учениците, споменатото проучване взема под внимание друг ключов аспект на въздействието на пандемията, а именно социално-емоционалния. Половината от българските ученици са изпитали отрицателни чувства, като например самота, несигурност, раздразнителност, тревожност, а над 35% от родителите преценяват, че психичното здраве на техните деца е влошено. Всичко това откроява ясно потребността от психосоциална подкрепа за ученици и учители през идните години“.

На практика всички проведени до момента проучвания демонстрират негативно въздействие на пандемията и последвалите мерки върху психичното здраве на деца и юноши. Като най-честа клинична изява са депресията и тревожността. Необходими са обаче допълнителни проучвания, за да бъдат оценени дългосрочните ефекти на COVID – 19 пандемията.Какво могат да направят лекарите за техните пациенти? Международната педиатрична асоциация, както и Световната здравна организация са издали препоръки за детското здраве по време на тази криза. Основна препоръка е да се предоставя практическа подкрепа на родителите, за да се наблегне на важността от пълноценна грижа за насърчаване на психичното благосъстояние на децата. За някои младежи влиянието на COVID-19 в психосоциален аспект може да означава екзацербация на техните настоящи ментални проблеми. За други, особено тези с тревожно състояние, оставането вкъщи и онлайн обучението би могло временно да редуцира симптомите на тревожност, но това не е дългосрочно решение и може да има за резултат прекормерна изява на тревожност при завръщане в класната стая.Какво могат да направят родителите? Родителите трябва да познават децата си и да търсят активно професионален съвет при всяко опасение, касаещо психичното благосъстояние на детето им. Защото ранната интервенция може да предотврати дългосрочните последици върху психичното здраве.

Д-р Ардалиева преглежда на кабинет в ДКЦ „Софиямед“-Люлин всяка сряда от 10 до 12ч. Час може да се запише онлайн през Superdoc.bg или на тел.02 465 0003.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.