Д-р Иван Маджаров: Новият модел ограничава избора на пациента за болница и лекар

Д-р Иван Маджаров: Новият модел ограничава избора на пациента за болница и лекар

Налага се изваждането на дейности от основния пакет медицински дейности, който ще е в рамките на 8-процентната задължителна вноска

Правото кой ще ме лекува трябва да се запази. Свободният избор на пациента в това отношение не може да бъде заместен от избора кой да финансира лечението му. Това са неща, които не трябва да бъдат противопоставяни. В противен случай ще е отстъпление от вече завоювано право на здравноосигурените. Това каза в интервю за "Монитор" във връзка с новите идеи по отношение на здравноосигурителния модел председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

- Реално ли е към този момент на икономическо развитие и социално положение на българите да бъде въведен новият здравноосигурителен модел, който предвижда осигуряване във фонд по избор и допълнителна вноска за лечение извън основния пакет?
- Редица неща не са ясни в така предложения нов модел на здравно осигуряване. Точно това е и предизвикателството. Смятам, че към момента никой от управленците в здравеопазването няма готовност да каже какво ще бъде извадено от основния пакет и какво ще бъде добавено. За да бъде въведена допълнителна такса, ще трябва наистина да бъдат извадени някои дейности от въпросния основен пакет. В такъв случай гражданите ще са наясно, че трябва да се застраховат допълнително, за да ползват нещо повече, вместо да плащат от джоба си в момента, когато са най-неравностойни, когато са болни.
- Предвижда се, че болниците и лекарите пряко да договарят цените с фондовете. Как ще коментирате тази идея?
- Ние, от Българския лекарски съюз, категорично не можем да се съгласим с това. Не е възможно да няма рамково договаряне.
- Защо?
- Защото в този процес има две страни – изпълнители на медицинската помощ, каквито са лечебните заведения, медицинските центрове, специалистите от доболничната помощ и общопрактикуващите лекари, и пациентите, които потребяват нашата помощ. Ние не можем да си позволим да оставим отделни наши колеги, както и лечебните заведения да бъдат изправени пред ситуация, в която сами да се опитват да договарят цени с много по-силни от тях структури, каквито са застрахователите. Трябва да има минимална рамка, която да бъде гарантирана за изпълнителите на медицинска помощ в България и чак тогава фондовете могат да си договарят и по-добри, и не толкова добри условия с колегите.
- Всякога предизвикателство през здравната система е била вноската за девет категории, сред които държавните служители, но и учещите, която се плаща от държавата, но не в пълен размер. Според вас това ще създаде ли проблем при въвеждането на новия модел?
- Категорично държавата ще трябва да плаща пълния размер на вноската за осигурените от нея граждани, попадащи в тези девет категории. Освен това, възниква и един твърде интересен въпрос: Каква ще е конкуренцията между фондовете, след като вноската, която ще получават за всеки записан пациент, ще бъде равна, тоест средно претеглена сума на глава от населението. По време на представянето на проекта на новия модел не беше казано нищо за споделения риск, който съществува и в Холандия, и в Германия.
- Какво имате предвид под споделен риск?
- Споделен риск означава, че ако си по-възрастен и болен, вноската ти във фонда е по-висока, а младият човек, който е здрав и рядко боледува, внася по-малка. В не малко от страните - членки на Европейския съюз, тя зависи и от доходите, които има човек. Фондовете се конкурират за някои лица не само защото боледуват по-малко, а и защото те имат по-висока вноска. В България такова нещо не се предвижда. Къде тогава е конкуренцията?! Как втори или трети фонд ще ни предложи нещо повече от Националната здравноосигурителна каса, че да се запишем в него?! Те могат да договорят много добри условия, но те ще са за самите тях, но не и за пациентите и за изпълнителите на медицинска помощ. Това са две различни неща. Оттук прозира внушението, че касата не може да договори добри условия, пък фондовете можели да договорят по-добри условия, но за себе си. Не може да се очаква, че при ниски цени ще има по-добри услуги за болните. Според мен това не е в интерес нито на здравноосигурените, нито на лекарите. За директора на болницата ще бъде ценно дали ще сключи договор с даден фонд, а не дали гражданите ще изберат ръководеното от него лечебно заведение. Ще стане така, че сключи ли се договор с фонд, потокът от пациентите е гарантиран.
- Къде тук са капаните?
- Това означава, че веднъж осигурени пациенти, няма да има нужда от по-голямо старание в работата, за да бъдат привличани хората да се лекуват точно в дадена болница. Това, което се твърди, че фондът едва ли не ще контролира дали гражданите са доволни, при всички положения няма да се случи по този начин.
- Защо?
- Защото това е последващ контрол. Какво ще се случи на болницата, ако определен брой пациенти са казали във фонда, че не им харесва това, което им е предложено там. Съвсем по друг начин стоят нещата, когато си избираш лечебното заведение и лекаря. Занапред щеш не щеш ще вървиш след фонда, тъй като той ще е сключил договор с определени изпълнители на медицинска помощ. Тъй като ние, в Българския лекарски съюз, не сме противници на конкуренцията, заявяваме, че правото на избор на лечебното заведение и правото на избор на застраховател трябва да вървят заедно. Не може изборът на застраховател да е съпроводен с отмяна на правото на пациента да избира къде ще се лекува. При така представения модел човек ще има право само да избира кой да финансира лечението му, но не и кой да го лекува. За всичките тези години, откакто у нас е в сила здравноосигурителната система, човек има право да избира както при кой лекар да отиде или при кой джипи да се запише в извънболничната помощ, така и в кое лечебно заведение да бъде хоспитализиран. Правото кой ще ме лекува трябва да се запази. Свободният избор на пациента в това отношение не може да бъде заместен от избора кой да финансира лечението му. Това са неща, които не трябва да бъдат противопоставяни. В противен случай ще е отстъпление от вече завоювано право на здравноосигурените.
- Ясно е, че представеният нов здравноосигурителен модел няма да бъде приет в следващите месеци. За какви промени в него ще настоява БЛС?
- Основно да не се ограничава пациентът – да има право да избира, а не да бъде прикрепен към изпълнителя на медицинска помощ, с който фондът има договор. Основният пакет, услугите в които са в задължителните 8% здравна осигуровка, трябва да бъде предмет на договаряне между Българския лекарски съюз и Министерството на здравеопазването. Тук не включвам НЗОК, тъй като ще има и други фондове. В обема дейности, които се включват в него, трябва да има записани и минимални цени. Не можем да оставим колегите на произвола на дивия пазар, да бъдат притискани от мощни застрахователни дружества, които реално ще ги принуждават да работят на условията, предложени им от тях. При условие че всички застрахователи и касата ще получават равна вноска, т.е. конкуренция по отношение на това - кой какви пари носи на фондовете няма да има. Явно се надяваме, че всеки застраховател, добре управлявайки своите средства, контролирайки разхода и това дали наистина е било необходимо даденото лечение, ще бъде по-ефективен от НЗОК и съответно ще може да предложи по-добри условия на своите пациенти. Това обаче не трябва да става за сметка на изкуствено занижаване и на сега ниските цени. Нали не си представяте, че може да осигурим по-добро качество, като подложим доставчиците на медицинска помощ на още по-ниски цени дори от сегашните недофинансирани такива? Все пак има и нещо положително в проекта на новия модел.
- Какво е положителното?
- Признава се, че пакетът, който твърдим, че се покрива с тази вноска и със средствата, които осигурява НЗОК, е твърде обемен, твърде разширен и това, което очаквахме да се каже пред обществото - дано вече стане ясно - българските лекари, доставчиците на медицински услуги са принудени да осигуряват този пакет за своя сметка. Това е едно от положителните неща. Другото е, че заговорихме за конкуренция не само в лечебните заведения, но и за конкуренция при финансиращите органи. Преди две години БЛС изготви система за оценяване на базата на коефициенти, нямащи нищо общо с обявяването на минимални базови цени. Коефициентите служат за класифициране на тежестта на труда и на дейностите между самите изпълнители на медицинска помощ. Тази система сме я предоставили на Министерството на здравеопазването, тя е сложна, не може да се въведе за една година, но трябва да се работи и по нея.


Визитка:

- Д-р Иван Маджаров е завършил Медицинския университет в Пловдив

- Специалист е по ушни, носни, гърлени болести и магистър по здравен мениджмънт

- През 2013-2014 г. е директор на РЗОК-Пловдив

- Бил е председател на Българската болнична асоциация и управител на болница "Пълмед"

- От юни 2018 г. е председател на Българския лекарски съюз

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.