Д-р Иван Маджаров: Час по-скоро да се въведе е-здравеопазването, за да се следят парите

Д-р Иван Маджаров: Час по-скоро да се въведе е-здравеопазването, за да се следят парите

Болниците ще фалират, ако не са търговски дружества. Общините нямат пари да ги финансират

Част от българите и сега си плащат изрядно, но няма мерки за тези, които не го правя, коментира в интервю пред "Монитор" председателят на Българския лекарски съюз.

- Д-р Маджаров, как ще коментирате идеята, лансирана от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, в здравното осигуряване да се въведе втори стълб – здравно застраховане, което означава 12 лв. допълнително плащане месечно?

- Когато се предлага нещо, трябва да се каже какво се цели. На работна среща в Министерството на здравеопазването ни беше обяснено, че с навлизането в системата на здравното застраховане се цели да се влеят допълнителни средства в системата. С предложението пациентът да доплаща 15% от стойността на клиничната пътека, която ще се поема от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), до 700 лева се цели болният да контролира средствата, похарчени за неговото лечение. Аз мога да се съглася с това, но само донякъде. Притеснителното е, че отново плащащият е коректният платец, здравноосигуреният български гражданин. Най-напред той внася 8% осигурителни вноски, освен това ще трябва да плаща 15 на сто, когато отиде в здравното заведение, а и ще трябва да внася някаква сума за здравно застраховане.

Интересното е, че в предлагания модел с варианти съсловните организации отсъстват. Никой не ни обясни защо. В системата за договаряне на клинични пътеки, цени и бюджети не бе намерено място за Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. Не е ясно кой е предложил това при положение, че в разговорите ни със здравния министър преди това въобще не е ставало дума за такова нещо. Започвам да си мисля, че някой използва предложения модел, който дори и да не мине, поне чрез него ще се изключи Българският лекарски съюз точно като пречка в договарянето. Нямам обяснение и затова настоявам да се каже авторът на тази част от стратегията.

Колкото и да разделяш финансиращите органи в здравеопазването, цялата рамка на системата трябва да подлежи на договаряне между изпълнителите и финансиращите органи. Така е в цяла Европа.

- По данни на Евростат в България се доплаща най-много за лечение сега. Ще издържи ли българският пациент, ако бъде въведена системата за втори застрахователен стълб и поемане на процент от клиничната пътека?

- Във всички случаи са необходими допълнителни средства за здравната система в България. Не е коректно, че една част от българите и сега си плащат изрядно, но няма никакви мерки за тези, които не плащат. По този начин се стимулира у хората да не се осигуряват. Редно е да има модел, по който освен заплащането на основната част от лечението да има и довнасяне.

Има много недостатъци в модела сега, затова той трябва да бъде оптимизиран. За целта трябва да се дискутират широко проблемите на здравноосигурителната система и едва след това да се предложат мерки за отстраняването им, а не да се говори: трябват още пари, дайте да ги съберем. Не бива да се стига до там да се набавят още средства и да се налеят ей така в едни клинични пътеки, без електронно досие, електронна здравноосигурителна карта и електронна здравна система със свързани сегменти помежду си, по които да се следят разходите. В нея включително трябва да бъдат свързани и контролиращите органи, както и НАП. Само така ще стигнем до контрол на качеството и ясния път на парите в здравното ни осигуряване. По този начин пациентът ще вижда какво е изразходвано за лечението му, а държавата като цяло да види на всички. В момента ние сме в една мъгла и ни се предлага в тази мъгла да налеем още пари.

- Какво може да произлезе от премахване на договарянето – ще бъдат намалени или увеличени цените на клиничните пътеки?

- Отговарям с примери: в годините, в които не беше сключван национален рамков договор, а служебен такъв, без обсъждане бяха въведени пръстовите отпечатъци в болниците, едностранно наложиха лимитите, в системата имаше неблагополучия. Премахването ни от договорния процес ще доведе до там, че и лекари, и пациенти няма да има на кого да се оплачем от стойността на клиничните пътеки, от условията в болниците. Просто проблемите няма да бъдат дискутирани, варианти за излизане от тях няма да има. Пределно ясно е, че след като не бъдат договорени повече пари, те няма да достигнат и пациентът ще трябва да плаща повече под масата. Няма стопански субект, който да работи на цена под себестойността на услугата, в случая - разходите за лечението.

- Каква е прогнозата ви за общинските и държавните болници, ако те не бъдат търговски дружества, каквато промяна се предвижда?

- Тук целта е общините и държавата да могат да финансират директно лечебните заведения. В противен случай като търговски дружества такива субсидии се смятат за нерегламентирана помощ. Аз не знам коя е тази община, която е толкова богата, че да отдели милиони за болниците. Малките не могат да си го позволят, по-големите и сега финансират, когато им е възможно. Те дори да не са търговски дружества, ако разходите им са по-големи от приходите, рано или късно няма да могат да извършват дейност и ще фалират. Бяхме свидетели на такова нещо в началото на прехода, когато много лечебни задължения нямаха елементарни неща, дори лекарства и консумативи. До там се стига, когато не плащаш за нещо толкова, колкото то струва.

- Столичната колегия на БЛС предложи неотдавна промяна в модела на спешната помощ, като настоя четири болници да приемат спешните и тежки случаи, и те да бъдат на отделен бюджет. Как ще коментирате идеята?

- Не мисля, че с парите на здравноосигурените лица трябва да се финансират спешните случаи. Редно е за целта да се задели финансов ресурс, от който да се плаща за лечението на пострадали при големи бедствия и аварии.

Визитка:

Д-р Иван Маджаров е завършил Медицинския университет в Пловдив

-Специалист е по ушни, носни, гърлени болести и магистър по здравен мениджмънт

-През 2013-2014 г. е директор на РЗОК Пловдив

Бил е председател на Българската болнична асоциация и управител на болница "Пълмед"

-От месец юни е председател на Българския лекарски съюз

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.