Д-р Иван Христов, началник на Спешното отделение в „Софиямед” ексклузивно за
2

Д-р Иван Христов, началник на Спешното отделение в „Софиямед” ексклузивно за "Телеграф": Кубрат излезе на ринга след COVID пневмония

Той е истинският герой в мача, защото победи себе си

  • Братята Пулеви израснаха пред очите ми и се гордея с тях
  • Тервел продължава да ни помага като доброволец
  • И на Коледа и Нова година ще сме в болницата

- Д-р Христов, кога Кубрат Пулев се обърна към вас за помощ?

- Той се разболя от COVID-19 в началото на ноември. Оплакваше се от температура и отпадналост, което сериозно наруши неговата подготовка. По-малко енергия, по-малко спаринги, по-малко технически тренировки – обърка се целият му режим. Освен това Кубрат трябваше да има спаринг партньори от Германия и от Швеция, но заради коронавируса те отпаднаха като вариант.

- Защо Пулев потърси точно вас?

- Познавам Кубрат и Тервел от 30 години, отдавна се грижа за здравето им.

- Вие сте лекували също волейболисти, футболисти, атлети, гребци…

- Да, всъщност аз самият 15 години съм бил волейболист, завършил съм спортно училище, преминал съм през спортната школа на Локомотив (Сф). Така че в душата си съм спортист и това ми е слабото място. Когато започнах да работя като лекар, ме търсеха много спортисти. Братята Тервел и Кубрат познавам, откакто бяха пети и седми клас. Бях лекар на боксовия клуб ЦСКА и не само следях здравословното им състояние, но участвах във всички техни тренировки. Двамата израснаха пред очите ми като мои деца и затова ги уважавам, ценя техния труд. Освен това са прекрасни момчета, а не фалшиви родолюбци, както ги обвиняват. Не, напротив. Неслучайно те, както и синовете на Тервел, носят имената на български владетели. Знаете, че Тервел се включи като доброволец в спешното отделение на „Софиямед”, готовност беше изявил и Кубрат. Те са готови да помагат навсякъде с каквото могат и милеят за България.

- Да се върнем към заболяването на Кубрат. Колко сериозни бяха пораженията от COVID-19?

- Започнахме лечение, както при всички, като заболяването имаше благоприятен ход. От проведените по-късно изследвания обаче се установи двустранна пневмония в обратно развитие, което е нещо сериозно за всеки човек, особено ако трябва да се състезава за световна титла. Успяхме да преодолеем острия период, но така или иначе Кубрат излезе на ринга след пневмония и непълно възстановяване.

- Кога за последно го прегледахте?

- В началото на декември преди отпътуването му направихме всички изследвания. Скенерът показа, че е прекарал пневмония, която е в стадий на възстановяване. PCR тестът му беше отрицателен. Въпреки това след подобна инфекция пациентите са с намален физически капацитет. Това според мен се видя и в мача. Кубрат нямаше енергия да движи краката, ударите му бяха по-слаби.

- Имаше ли момент на колебание у него дали да не откаже мача?

- Нямаше. Както казах, той е достоен българин, който не се спира пред нищо. Кубрат нямаше и избор, защото първия път не игра срещу Джошуа заради контузия и знаеше, че трети път няма да го поканят. Имайте предвид, че този мач беше голямата му цел. Той никога не е бил човек, който се плаши от нещо или търси причини да се откаже. В битка за световната титла обаче стресът и напрежението допълнително утежняват нещата. А той се състезава с намален функционален капацитет и без енергия. В този смисъл Кубрат победи себе си.

- Според вас как щеше да постъпи съперникът му Антъни Джошуа в подобна ситуация?

- Вероятно нямаше да се качи на ринга. Това може да го направи само Кубрат. Подобен пример навремето сме имали с друг велик българин - Дан Колов.

- По ваши наблюдения спортистите по-тежко ли изкарват вируса?

- Всичко е строго индивидуално. При всички положения физическото и психическото изтощение увеличават риска за по-тежко протичане.

- Вие лично какво посъветвахте Кубрат преди заминаването му?

- Казах му, че ще играе много под възможностите си. Обясних му, че има риск от понижен капацитет, по-малко енергия, по-слаба концентрация и забавени реакции.

- Какво чувствахте, докато го гледахте?

- Бях неспокоен за него в дните преди мача. После обаче бях горд. Кубрат демонстрира воля. Въпреки че имаше тежки удари, продължаваше да играе и да се опитва да обърне мача. Това може да го направи само един човек, който обича България и обича спорта. И иска да допринесе нещо за позитивното настроение на хората.

- Този мач беше единственият светъл лъч в иначе тревожните новинарски емисии… Което не попречи на бурята от критики след това.

- Смятам, че обидите са неуместни и недостойни .В голямата си част това са коментари на хора, които дори нямат представа от този спорт. Когато критикуваме в социалните мрежи или с чашка пред телевизора, би следвало да се замислим с какво всеки един от нас е допринесъл за страната ни. Кубрат е най-проспериралият ни професионален боксьор. Дори след загубата би следвало да го подкрепяме. Много пъти сме се гордеели с него и ни е карал да се радваме. Хубаво беше, че при посрещането на Кубрат имаше малки деца, които искрено и с чисти сърца показаха подкрепата си. Много възрастни има на какво да се научат от тях.

- И все пак Пулев беше посрещнат като герой.

- Бях сред организаторите на това посрещане, заведох гайдарите. Пред Кубрат се изправи момиченце на 8 годинки, което беше нарисувало картина с българското знаме, и го помоли да тренира бокс в неговата зала. „За да отмъстя за теб”, така му каза. А после цяла нощ е плакало от радост, защото е получило автограф.

- Какво си казахте с Кубрат след прибирането му?

- Когато ме видя, той се се усмихна и каза: „Спокойно, всичко е наред”. Посрещането го трогна и той сподели, че когато губи, човек не знае какво печели. Това са малките неща, заради които си струва да живеем и да се борим.

- Но у вас все пак усещам огорчение от тази загуба.

- Защото знам колко усилия, лишения и тренировки са необходими, за да се изгради спортист от такъв ранг. В този смисъл загубата ме натъжи. Смятам обаче, че Джошуа съзнава, че е победил голям боксьор.

- Смятате ли, че ако Кубрат се беше подготвил пълноценно, изходът от сблъсъка с Джошуа щеше да е друг?

- Убеден съм, че имаше реални шансове да победи. Не бива да забравяме колко опасен е боксът и че се застава очи в очи със смъртта. Ние, лекарите, сме по същия начин, много от колегите починаха, но нашата професия е да помагаме на хората в труден момент. Аз например не съм взимал отпуска, не съм си ходил и вкъщи.

- Как се стигна до това Тервел да се включи да ви помага в болницата?

- Когато тренировките бяха спрени, той ми се обади и ме попита дали може да помогне с нещо. Обясних, че може да помогне в работата на санитарите. Същевременно той успя да повдигне духа на всички и да зареди позитивно персонала. Всички доброволци, включително и Тервел, получиха благодарности от персонала и бяха удостоени от ръководството с грамота за тяхната отзивчивост.

- В тази тежка обстановка сте имали нужда от такава опора.

- Успяхме да овладеем първата вълна, но втората беше подценена и се стигна до тежка ситуация. Огромният брой заболели – не само пациенти, но и медицински персонал, създаде неимоверно напрежение и затруднение. Освен пациентите в болницата се наложи голяма част от пациентите да проследяваме и лекуваме по домовете при постоянна телефонна връзка. Консултирал съм сигурно 500 души. Продължаваме да работим при изключително тежки условия и с цената на много заболели колеги. От 19 лекари в спешно отделение съм останал аз с двама млади колеги. Явно на Коледа и Нова година ще сме в болницата. Докато в един момент заразените лекари започнат да се връщат.

- Как издържате на това напрежение?

- Трудно е, защото всеки пациент оставя у мен следа, страдам и за болните си колеги. Удовлетворение ми носи благодарността на хората. Опитвам се да се разтоварвам психически и да повиша физическата си подготовка сред природата и чрез спорт. След работа греба на Панчарево, по 5-6 км в тъмницата. Понякога в събота и неделя вървя по 7-8 километра, ходя в боксовата зала, правя йога. Някак устоях на вируса и дори ме наричат „извънземен лекар” заради този факт. Единственото положително в тази ситуация е, че намерих много нови приятели с големи сърца. Имам идея да направя Фейсбук страница, в която те да присъстват и когато някой има нужда от помощ, да ги потърси. Когато видях колко добри и благодарни хора има, това ме направи щастлив.

- Кои думи на Кубрат няма да забравите?

- На заминаване той ми каза: „Играя за България”.

ВИЗИТКА

Д-р Иван Христов завършва медицина през 1987 г. във ВМИ, Плевен

Работи като участъков лекар в Павликени. Специализира вътрешни болести в МБАЛ „Велико Търново“

Асистент е в Клиника по вътрешни болести и кардиология на УМБАЛ „Св .Анна“ при акад. Чудомир Начев

Работи в Клиника по инвазивна кардиология и интензивен сектор на УМБАЛ „Св. Анна“, ръководена от проф. Божидар Финков, както и в Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Анна“

От 2012 г. е началник на отделение по Спешна помощ на УМБАЛ „Софиямед“

Спортен лекар е на боксов клуб „Пулеви“, ЦСКА, Българската федерация по бокс, волейболен клуб ЦСКА, на клубове по бойни изкуства, по гребни спортове, на известни футболисти от настоящето и миналото, на клубове по лека атлетика, борба и др.

Синът му Тодор Христов е бил боксьор на ЦСКА, а сега е художник. Завършил е Националната художествена академия

Дъщеря му Ралица Христова е многократна републиканска шампионка по бокс и трета на европейско първенство

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.