Д-р Иван Църов: COVID-19 прогони 60% от туристите

Д-р Иван Църов: COVID-19 прогони 60% от туристите

Страхът от пандемията беше голям, никой не мислеше за излизане от вкъщи

* За щастие разкопки ще има, ще проучваме и праисторически обекти

* След няколко месеца ще отбележим 150-годишнина на музея, казва в интервю за "Монитор" директорът на Регионалния исторически музей-Велико Търново

 

- Г-н Църов, как се отрази пандемията на културно-историческия туризъм във Велико Търново?

- Ако трябва да се обобщи с една дума - зле. Причината е, че изведнъж хората се самоизолираха. Страхът и паниката от пандемията беше голям и никой от март до средата на май не мислеше въобще за излизане от вкъщи, а камо ли за запознаване с културно-историческите паметници. Нашите музеи бяха затворени от 13 март до 6 май, когато пръв отвори Царевец. Но пък още първия ден на Царевец имаше 26 посетители. Не са много, но фактът, че въобще имаше такива, трябва да се отбележи. Въпреки че хората бяха уплаши и паникьосани, на някои от тях им беше писнало да стоят вкъщи и използваха случая да се поразходят. Такава бе тенденцията до средата на юни. Единствено в събота и недeля имаше хора. В делничните дни по 2-3-ма до десетина човека. За сметка на това през уикендите май и юни имаше повече хора. Една неделя даже хиляда и триста човека регистрирахме. Но като цяло посещението на нашите туристически обекти е в пъти по-малко в сравнение с предходната година. Това може да се облече с цифри. Ако за месец юни 2019 г. имаме 25 000 посещения, за юни 2020 г. имаме 7800. Загубихме една основна група туристи – чуждите, които представляват около една трета от общия обем. Всяка година по нашите обекти приемаме по около 500 хил. туристи. От тях една трета са чужденци. Срина се тотално и ученическият туризъм. В първата половина на март, когато всичко все още беше нормално, бяха тръгнали ученически групи. След това спряха, а вече съгласно нормативните документи, до края на календарната година ученически туризъм няма да има. Ето ги: 33% от чужденците плюс 15% от учениците и така намаля около 50% от потока. Няма ги и групите от пенсионери и въобще организираните български групови посещения. Това е още между 8 и 10% и към 60% от нашите туристи липсват.
- Как се спазват противоепидемичните мерки и правила за безопасност?

- На всеки обект е различно в зависимост от спецификата им. На Царевец съгласно указанията на Министерството на културата бяхме предприели няколко мерки. Поставихме голям транспарант на входа на резервата, на който са изписани правилата, които трябва да се спазват. Купихме дистанционни термометри и на влизане се измерва температурата на всеки посетител. Поставихме дезинфектанти на всеки един от обектите. На някои от класическите музейни експозиции, където можеше да се позволи потокът да се движи, без да се пресича ходовата линия, го направихме. Така е в Археологическия музей в Музея Възраждане и Учредително събрание в Констанцалиевата къща в Арбанаси. Но при други от музеите няма как да се осигури това, защото нашите сгради не са строени конкретно за музейни експозиции, а са имали друго предназначение. И когато са били проектирани преди един- два века, никой не е мислил за пандемията, която ни връхлетя. Но мисля, че сме създали всички условия, за да може посетителят да разгледа както музейните експозиции, така и обектите на открито.

- Ще има ли археологически разкопки тази година?

- Да, разкопки за щастие ще има. В началото на април шестима колеги бяха изпратени да копаят по инфраструктурните проекти: газопровода и магистрала „Хемус”. Те работиха до към 20 април. Сега предстои да стане ясно одобрени ли са шестте наши проекта, с които кандидатстваме за държавно финансиране. Готвим се за разкопки на няколко обекта. Ще започна с праисторическите. В село Джулюница в местността Смърдеш Недко Еленски работи над селище от ранен неолит. Там преди години в едно от жилищата бе открит скелет на жена на 13-14 години. Това за онзи период е зряла възраст, през която момичетата са вече дори и майки. Александър Чохаджиев ще работи над селищната могила край Петко Каравелово. Там излиза една двуетажна сграда, за която дори има податки, че може да е била на 3 етажа. Друга находка е яма с 8 скелета на млади мъже със завързани ръце, които са били ритуално убити. Най-вероятно това са били някакви военнопленници. Аз ще продължа да работя на Никополис ад Иструм и ще проучвам югозападния ъгъл на форумния комплекс. Това е малък площад, украсен с колонади, на който още при строителството е била допусната голяма грешка. Едното от крилата на колонадата е построено върху нездрав терен. И в един момент 4 от колоните са се самосрутили. Дали е станало след земетресение, или са пропаднали пластовете не е ясно. Но е интересно, че след като е станала катастрофата, веднага са извадили тези нестабилни пластове, архитектурните детайли – колони и капители, са били натрошени и са ги използвали като средство за укрепване. Това е за Никополис. Калин Чакъров ще продължи проучването на една могила край град Лясковец. Там миналата година бяха открити 19 погребения с много и доста интересни материали. Последният ни обект е Богородичния манастир във Френк хисар в подножието на Царевград. Проф. Хитко Вачев с Илиян Петракиев вече работят. Там беше открита една средновековна църква от XIII век, която през XIV век е пострадала от земетресение и е била възстановена. Под нея пък се откри ранновизантийска базилика от V век. А под нея пък се появи тракийски некропол. Това идва да покаже, че животът там никога не е спирал. Това са обектите, на които се надяваме, че ще работим това лято.

- Преди време стана ясно, че един от най-атрактивните и посещавани музейни обекти – Музеят на царете, ще претърпи промяна. Бихте ли разказали повече за това?

- Мултимедийният посетителски център „Царевград Търнов” в момента е разположен на два етажа и представя столичния период на Търновград. Но историята на Търново не свършва с падането на столицата под турска власт, а продължава и в късното Средновековие и в новото време. Тук се случват събития от национално значение, като обявяването на Независимостта или провеждането на Първото учредително народно събрание. По идея на кмета Даниел Панов музейната част ще се разшири с още два етажа. На тях ще се представят тези по-късни периоди и събития. Ще има традиционна българска сватба от 17-18 век, някои от тези национални събития и др. Няма всичко да бъде казано. Нека остане и за изненада на бъдещите посетители, за да им е интересно. Все пак ние очакваме, че туризмът отново ще се възроди. А за град като Велико Търново той е една от основните икономически дейности.

- Как стои проблемът с иманярите. Още ли ги има и още ли водите борба с тях?

- О, тях винаги ги е имало и със сигурност ще ги има, защото това е една човешка страст. Ограбването на гробници още от Древността е начин за бързо забогатяване. Може да се каже, че иманярството е една от двете най-стари професии. Но не бива да се забравя, че днес според българския наказателен кодекс иманярството е криминално деяние и за него може да се лежи до три години в затвора. Навремето иманярите са ходили по полето с кирка и лопата, а днес вече с металотърсачи и с бус, натоварен с георадари и други модерни устройства. България е третата по наситеност с древности държава в Европа след Италия и Гърция. В другите две държави има културна или туристическа полиция, която контролира опазването на историческите ценности. При нас всичко е оставено на добрата воля. По закон грижата за паметниците е поверена на кметовете на селата. Но аз познавам толкова много кметове иманяри. С тази функция са натоварени и музеите. Но ние не сме полицейска част. Нашите служители нямат по-специални правомощия. Все пак ние си вършим работата и когато видим някъде да се извършва иманярска интервенция, се обаждаме на полицията. Но днес иманярите вече също доста се изучиха. Те четат нашите научни публикации. Само че тяхната цел е да намерят нещо и бързо да го продадат и да приберат парите. Докато ние го правим в името на науката и обществото. Защото народ, който не познава миналото си, няма бъдеще.


- Как ще коментирате появилите се през последните години доста различни теории за българската история, някои от които доста сензационни?


- У нас всеки българин разбира от футбол, политика и история. Напоследък, особено в социалните мрежи, се нароиха много пишман историци. За тях всичко тръгва и започва от България. Те се отнасят с пренебрежение към нас, работещите в системата на БАН. Но когато човек поставя някаква научна теза, той трябва да има аргументи, с които да я подкрепи. А не просто така да я хвърля в пространството. Или пък на базата на някакви глупави и нямащи връзка помежду си хипотези, като ги повтори два пъти във Фейсбук, да твърди, че това е безспорен факт.


- Следващата година музеят има повод за празнуване?

- Да, след няколко месеца великотърновският музей навлиза в своята 150-годишнина. На 2 януари 1871 г. настоятелството на читалище „Надежда” взема решение да се основе един малък музей, който да събира древностите на Търново и околностите. И това е началото на музейното дело в нашия регион. Ние мислим да отбележим по достойнство този празник с различни мероприятия. Ще бъде съставен каталог, който да представя всички артефакти с национално значение на нашия музей, като Калояновия пръстен или сокайната премяна, която я има само в Търновско и се смята, че е продължение на облеклото на средновековните болярки. Ще има и научна конференция със сериозно научно участие. Ще бъдат издадени още няколко публикации на музейни работници. И доста други неща. В момента реализираме проект съвместно със Сдружение „Бъдеще за Никюп”. Ще експонираме благодарствено писмо, което император Септимий Север изпраща на жителите на Никополис, че през гражданската война са го подпомогнали със 700 хил. сестерции. Това писмо е било изсечено на камък и е запазено до наши дни макар и във фрагментирано състояние. Обмисляме да издадем и корпус с надписите от Никополис, които са вече над 700.

Визитка:


Роден е през 1957 г. в Добромирка, Севлиевско

Завършил история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”

От 1982 г. работи в РИМ – В. Търново, а от 2007 г. е негов директор

Интересите му са в областта на античното градоустройство

Автор е на над 70 публикации и 3 монографии

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ