Д-р инж. Веселин Василев: Космосът се превръща в комерсиална сфера

Д-р инж. Веселин Василев: Космосът се превръща в комерсиална сфера

Вече се говори за добиване на ресурси от Луната, това не е фантастика

Мисията на НАСА и SpaceX е добър етап, но работата за това започна поне отпреди 10 години, казва в интервю за "Монитор" изп. директор на клъстер за аерокосмически технологии

- Инж. Василев, революционна крачка ли е мисията на НАСА и SpaceX, как ще коментирате това постижение?

- Бих казал, че в сферата на космическите технологии всичко се случва еволюционно. Това е пореден етап от дългосрочното развитие на тази наука. Много добър етап, бих казал, защото е достигнат такъв критичен момент да се изведе отново екипаж в орбита чрез американски технологии. Но това е част от цялата верига и е важно да се осмисли как се случват нещата в този сектор. А те са с дългосрочна визия и организация, тук е нужно да се мисли за 20 години напред. Така че подготовката за тази мисия стартира отпреди поне десет години с целенасочена работа и големи усилия. Затова и изводът, който можем да направим, е, че ако искаме България да участва на такова ниво и със свои експерти в подобни начинания, първо е нужно да създадем дългосрочна визия за това. Трябва да сме наясно какво е нужно да направим сега, за да успеем след 10-15 години. В аеросектора нищо не се случва от днес за утре. Всичко е стъпка по стъпка, консолидиране на знания, технологии, дори финансиране. Китайците имат една поговорка, че ако не знаеш къде искаш да стигнеш, никога няма да стигнеш дотам. Тя е много показателна за сферата на космическите технологии.

- А конкретно тази мисия каква стъпка е и до какво може да доведе в бъдеще за развитието на космическите науки?

- Тук дори не става дума за наука, а за процес на развитие на човечеството, което разширява физическите си граници на присъствието си не само на Земята, а и на Луната в по-голям периметър. Тоест човечеството като цивилизация създава технологии и има познания да направи една експанзия в Космоса, извън Земята. В този смисъл всички човешки дейности, които в момента се случват на Земята - политика, бизнес, търговия и др., в един момент физически се разширяват и се изнасят извън Земята. Това вече е и специфичен пример как частният сектор може да участва в тази сфера, която е била изключителен приоритет на държавите, защото е искала огромно финансиране. Но със съвременно развитие на технологиите, чрез едно партньорство между държавните структури и частния бизнес, който е много добър пример в САЩ, може да се постигнат изключителни резултати. Това е доказателство как публично-частно партньорство между държава и частния сектор могат да постигнат много повече, отколкото всеки поотделно. Същото се случва на Земята в сферата на медицината. Има много области, които искат напредък. Няма как отделна фирма да прогресира, ако не се обединят усилията.

- Изведнъж всички обаче се почувствахме горди, че в тази мисия участват, и то на преден план, трима българи. Какво означава това за нас?

- Тук искам да уточня нещо. Не познавам колегите, разбира се, те имат своите професионални заслуги, но не бих казал, че са български учени. Те са по-скоро американски специалисти с български произход, защото не са продукт на нашата образователна система и бизнес среда. Така че ние сме горди, че участват наши сънародници, но те не показват какво е качеството на нашата действителност. Затова правилният извод тук е какво трябва да се случи у нас, за да генерираме такива специалисти и такива постижения. Трябва да се поучим от този опит. А факт е, че българските учени са изключително талантливи, особено в областта на точните науки. Ако на българина му дадеш една добра идея, той ще я развие по нетрадиционен начин и с много по-малки средства. Като държава трябва да положим усилия как да развием потенциала си.

- Преди време изтъкнахте, че е необходима национална програма в това отношение?

- Програмата е втората стъпка. Първата е визията, да разберем какво искаме да правим в сферата на космическите дейности, как да се развиваме и какво да постигнем след 10-15 години. Какви са силните страни, кои са слабите. Трябва да видим как опитът може да стане в конкретни стъпки. Да има организационна структура на национално ниво, което да позволи различните страни да играят заедно - държава, бизнес и наука да си партнират, както в САЩ. Така ще има добри резултати. Нека да споменем, че имаме много добри постижения в тази сфера, например колегите от БАН. Нека изтъкнем заслугата на проф. Дачев, чиито прибори летят на Марс и дават информация за радиацията. Колеги от ИКТ сектора имат различни приложения в областта на изкуствения интелект. Дори като малка държава имаме стратегическо действие в тази сфера и може да играем наравно с другите в света.

- Става ли Космосът все по-атрактивен, заема ли все по-голяма част от всекидневието ни?

- Той отдавна се е настанил там, дори и без да го осъзнаваме. Дори прогнозата за времето, която слушаме, се базира на спътникови данни, които се обработват. GPS услугите в телефона ни също са базирани на космическа инфраструктура. Развитието на технологии с космическо приложение несъмнено има отражение върху живота ни. Несъмнено това позволява да правим нови неща, а Космосът се превръща от сфера за научни изследвания в комерсиална сфера, на съперничество. Говори се за развитие на технологии за добиване на ресурси от Луната, от астероиди. Това не е фантастика, има конкретни програми, проекти и бизнес планове в тази насока. Затова казвам, че Космосът е едно естествено разширение на полето на човешката дейност, но с развитие на технологии, постижения. Тепърва човешката цивилизация има да се развива при регулацията на отношенията в правни, политически, икономически в сферата на Космоса.

- Дори в екипа на SPASEX изтъкнаха, че всеки ден работят за това да има живот на Марс. Българският учен Маргарита Маринова заяви: „Основното нещо в работата ми е да мисля как да колонизираме Марс“. Доколко е възможно това? Преди време заявихте, че по-атрактивен за нас е туризмът до Луната.

- Реално това е близкото бъдеще, има съвсем конкретни проекти за орбитална станция около Луната. Говори се за лунни програми. Малки държави дори успяха да изпратят сонда до Луната. През следващите десетилетия фокусът по-скоро ще е Луната, а Марс ще бъде второстепенен. Там има много нерешени задачи. Може през 2030-2040 да бъде изпратен полет, който да обиколи Марс и да изучава възможностите човек да присъства там, но все още е твърде рисковано и екзотично. По данните на българските учени от БАН, измервайки радиационната доза, която може да получи един човек, отивайки и връщайки се до Марс, той изразходва 40% от запаса за целия си живот. Това по-скоро е добра цел, която служи за стимул на кариерата на много хора, но едва ли ще има активност. Смятам, че много по-рано ще се развият автоматизирани системи за проучване, защото все още не е ясно какво ще прави един човек на Марс. Няма причина някой да иска да живее на Марс.

- Освен изследователска ли?

- Да, но в момента има дронове, развива се изкуствен интелект. Така че тази функция може да се извърши и без присъствието на човека.

Визитка:

Изпълнителен директор на клъстер за аерокосмически технологии, изследвания и приложения - CASTRA, който обединява експертизата на 20 високотехнологични МСП, водещи ВУЗ и академични организации с цел развитие на сектора на космическите изследвания и индустрия
Завършил е Образцова математическа гимназия „Акад. К. Попов“ в Пловдив, има магистърска степан по приложна физика от ПУ „П. Хилендарски“ и докторат по електроника от Университета на Льовен, Белгия

Национален член на експертна група по космически технологии към ЕК и член-кореспондент на Международната академия по астронавтика (IAA)

Има около 20 години опит във водещи технологични компании в Европа и САЩ

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.