ТОВА Е ТОЙ:
- Д-р Георги Чобанов е шеф на Дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите" в Българската агенция за безопасност на храните
- Ветеринарен лекар и агроном
- Работил е в РВМС-Ямбол, специализирал във ферма в Швеция
- Бил е част от 10-членния екип, който България праща в Англия през 2001 г. за потушаване на шапа там
ТОВА Е ТОЙ:
- Д-р Георги Чобанов е шеф на Дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите" в Българската агенция за безопасност на храните
- Ветеринарен лекар и агроном
- Работил е в РВМС-Ямбол, специализирал във ферма в Швеция
- Бил е част от 10-членния екип, който България праща в Англия през 2001 г. за потушаване на шапа там
- Г-н Чобанов, каква е ситуацията с африканската чума по свинете към момента?
- Доста по-тежка отпреди един месец и сигурно доста по-лека от това, което ще бъде след месец.
- Колко са констатираните досега огнища?
- Осем в Плевенска област и едно новооткрито в Бургаска – в село Зидарово, община Созопол.
- Отдавна се говори за заразата. Какво причини нейният бум сега?
- Бумът на заболяването се получи по нашия изпитан начин – да крием, докогато можем.
Алармираме от 2016 г., че ситуацията в съседните държави е много тежка и нас проблемът няма да ни подмине. В тази връзка алармирахме, че хората, които се занимават с отглеждане на свине, трябва да си променят навиците. Трябва да закупуват животните от регистрирани ферми, да следят здравния им статус, да имат договор с ветеринарен лекар и самият обект да е регистриран, да има някакви нива на биосигурност. Успоредно с това препоръчахме на стопаните, които гледат незаконно свине, да приключат с тази си дейност. Те не могат да осигурят нужните условия за опазване на животните. Никой не ни послуша. Ние за пореден път се оказахме една от институциите, които тероризират населението и искат да наложат някакви нови правила А правилата изобщо не са нови, те се спазваха и преди 1990 г.
- Но каква е причината точно това лято да се открива ново огнище едва ли не всеки ден?
- Селата са пълни със свине. Биосигурност няма никаква.
- Как е донесен вирусът на наша територия?
- Ние не сме разследващ орган. Но имаме яснота как се е разнасял из Плевенска област. Разнасял се е чрез контакти на стопаните. Те са си ходили на гости, има и първоначални данни за ветеринарен техник, който също е намесен в част от огнищата с лекуване на животни на две-три ферми последователно.
- Той е разнесъл вируса?
- Това е вариант. За съжаление не е алармирано навреме за симптоми по животните. Има стопани, които са ловци. Има хора, които са ходили в Румъния и са носели кебапчета оттам.
- Какъв е този случай с кебапчетата? Как с кебапче може да се донесе чумата?
- Това е най-хубавият начин за пренасяне на чума. Когато кебапчето е приготвено от инфектирано месо, от животно, което е било болно от африканска чума. Стопанинът вижда, че това животно е болно, вика си ветеринарен лекар или сам почва да го лекува – това също е много разпространено в България. Но прасето не се подобрява и стопанинът, за да не му умре това прасе и да не загуби месото, го заколва. И прибира месото във фризера. Впоследствие то се прави на пържоли, кюфтета, кебапчета. Вирусът не умира, той е изключително издръжлив. Той умира при термична обработка, но при много висока температура. Когато се заколи едно прасе, болно от АЧС, за да може да кажем, че вирусът няма да бъде пренесен, е необходимо месото да се направи на буркани, да се стерилизира. Но извън буркана вирусът остава. Той остава по ножа, по дъската. Остава в кожата, която се изхвърля на двора и кучетата или котките я разнасят по другите дворове. Остава в червата, които са изхвърлени на торището. Но температурата, при която се обработва кебапчето, не убива вируса.
- А как стига кебапчето до прасето, за да го инфектира?
- Какво се прави на село с неизядената храна – всичко, което е останало, се събира в една кофа и за да не се изхвърли, го давате на прасето.
- В кое село се е случило това?
- В Жирнов.
- Къде са ходили местните?
- Не знаем, ние нямаме такива компетенции, да привикаме този човек, да го затворим в стаята и да го разпитваме, докато си признае. Същите тези хора от Жирнов, откъдето тръгва вирусът или поне така на нас ни се навързват нещата, същите тези хора са ловци. Които е твърде възможно да са имали контакт с диви прасета, които са били инфектирани. Жирнов е съвсем близо до река Дунав и има също така възможност някое румънско диво прасе, носител на заболяването, да е минало през реката и оттам да е заразило местната популация. И ловците, чисто механично, може да не е било с кебапчета, да са пренесли вируса. Има различни версии. Не можем да кажем каква е истинската, работим по няколко хипотези.
- А имате ли хипотеза как вирусът е стигнал до Бургаско, който е на много километри от северните огнища?
- Пак казвам, ние не сме разследващ орган.
- За какъв обект става въпрос в Бургаско?
- Отново за стопанство тип „заден двор“, с десетина прасета.
- Колко са евтанизираните животни към момента?
- Броят се променя всеки момент. 156 броя свине са евтанизирани (към петък, 12 юли).
- Вирусът не е опасен за хората, нали?
- Това е любимият ми въпрос. Хората не могат да се разболеят от африканска чума. Но когато говорим за консумиране на месо, добито от свине, заболели от чума, твърде е вероятно това месо да е инфектирано с някакво бактериално заболяване. Вие не можете да се разболеете от африканска чума, но един паратиф съвсем спокойно може да ви разболее.
- Защо?
- Защото, когато организмът на животното се бори с вирусно заболяване, е изключително податлив на бактериални инфекции. И се намножава ешерихия коли. Всички тези бактерии, освен че могат да инфектират човека, засягат и месото. То е с променен химичен състав – по-оводнено, по-нетрайно, по-податливо на различни болестотворни бактерии. Тук няма никакъв ветеринарен контрол при клането на животните. Няма ветеринарно-санитарна преценка на самото месо и оттам нататък то може и да е опасно за стопаните. Не за африканска чума, а за нещо съпътстващо.
- Има сигнали, че това месо се разпространява, като стопаните го раздават на роднини. Колко такива случая сте хванали от БАБХ?
- Към момента за цяла България има реална опасност от африканска чума. 2016-а говорихме за потенциална опасност, защото заболяването не беше при нас. Зидарово е съвсем ново място, по никакъв начин не можем да кажем, че то е свързано с плевенските огнища.
- Румънските туристи имат ли пръст в разпространението на заболяването?
- Възможно е. Може и украинските да имат пръст, и молдовските. Не можем да кажем. Точно по тази причина застрашена е цялата територия на страната. И когато например в Благоевград почват да си колят прасетата, може да считаме месото там за свободно от заболяването. Докато клането на животните в Плевенска област, където вирусът е навсякъде - в голяма степен се касае за клане на болни животни или контактни с болни животни. И има голяма вероятност добитото месо да е заразено с африканска чума по свинете. Добивът на това месо е опасен. Изчакването да се появи при съседа заболяването и тогава да си заколиш прасето е също изключително опасно. И можем да разпространим точно по този начин чумата. Както с кожи и карантия, така и със самото месо, което прибираме във фризера и раздаваме на роднини. Имаше такива случаи – на инфектираната зона поставихме пунктове съвместно с полицията, които почнаха да проверяват автомобилите. И само за два дни бяха хванати седем автомобила и конфискувани от порядъка на 170 кг месо свинско, които се опитваха да изнесат от инфектираната територия.
- Става въпрос за местни хора?
- Да, местни хора, които са заклали прасетата и са се опитали да изнесат месото.
- Какъв е пътят на това месо по-нататък?
- Нямам представа, ще проличи след една-две седмици, ако някой е стигнал донякъде с инфектирано месо, защото чумата ще се появи там.
- Продължават ли проверките на граничните пунктове за храна, която се конфискува, за да не се внесе на наша територия?
- Да, продължават.
- Изследва ли се тази храна?
- Да, изследва се и досега не сме хванали вирус. В голяма степен това е храна, която е закупена в магазина и е минала обработване.
- Как тогава са преминали кебапчетата от Румъния в Жирнов?
- Полицаите са там и проверяват, но просто тези хора не са попаднали в извадката да ги спрат. Няма как контролът да е 100%.
- Кой носи отговорността за това в България вече да има африканска чума?
- Един си взел прасе, нарушавайки всички мерки в законодателството. Друг отишъл, стрелял дивото прасе нелегално. Сума ти ловци ходели на отстрел на прасета в Беларус. Кой носи отговорност? Кой може да знае всичко, което се случва в тази държава? На практика всеки би следвало да носи отговорност за това, което върши. А ние сега търсим точно коя служба не си е свършила работата. От 2016 г. ние обясняваме, че е изключително опасно и не трябва да се носят хранителни продукти от Румъния, която цялата е пламнала от африканска чума. И не само Румъния – Украйна, Молдова, Беларус, Прибалтика, Полша, Русия – всички имат африканска чума. Всеки, който ходи там, трябва да помисли за тази работа, да внимава да не донесе заболяването в България.
- Колко са регистрираните свине в стопанства тип „заден двор“?
- Когато опре въпросът за животни, всички се сещат за агенцията по храните, но много неща се контролират от общините. Според данните, с които разполагаме от ветеринарните лекари, говорим за 738 животновъдни обекта, които имат до 20 броя животни с общо 2056 свине. Тези обекти са в нашата информационна система. А всички обекти в Плевен не са в нашата система. Дотук ние имаме осем села, във всяко има от порядъка от 50-100-200 животни. Само плевенските села са имали повече животни от тези, които официално има регистрирани при нас за цялата страна.
- А колко прасета тогава не са регистрирани?
- Няма как да ги знаем. Даже сега не можахме да ги изброим, защото стопаните решиха бързо да ги изколят. Затова постоянно говорим – местната власт трябва да държи сметка на хората какви животни отглеждат. Тя има такова задължение по закон.
- Има версия, че чумата се разпространява от комарите. Възможно ли е това?
- Не.
- Да ви върна на въпроса как се унищожава вируса при кулинарна обработка?
- При пържене, печене – не. При варене на малки парчета – евентуално да. Правени са опити в Прибалтика – инфектирани трупове на диви свине са закопавани в ями. Изкопавани са след една година и е констатирано, че вирусът е вирулентен.
- Ловците се оплакват, че пробите, които взимат от диви прасета, се бавят със седмици. Няма ли начин да се засили процесът?
- Да, знаем. Действително лабораторията е една. Изпитва трудности по отношение на персонала. Направили сме организация да ускорим процеса с включване на две други лаборатории – в Търново и Стара Загора. Надяваме се за този сезон при стартиране на груповия лов пробите да излизат доста по-бързо.
Монитор
