„Шамарената фабрика“ е стар и неприемлив метод за възпитание, казва в интервю пред "Монитор" председателят на Държавната агенция за закрила на детето.

- Г-жо Лилова, Националната стратегия за детето 2019-2030 г. вече е публикувана за обществено обсъждане. Какво ново въвежда този документ?

- Стратегията е ориентирана към всички деца у нас и не се допуска деленето им на групи, какъвто е бил подходът в предходната. Търсим шанс за развитие на потенциала на всяко едно от тях, като се хармонизират усилията на здравните, социалните и образователните услуги за цялостна подкрепа на детето. Сред слабите страни в работата досега е липсата на единна информация като терминология и обмен на данни, които да обслужват всички институции, за да се разбере пълната картина и да се помогне по най-адекватния начин. В момента администрациите събират различни данни, но никъде те не са обобщени, така че да може да се използват за работа по проблемни зони. Надявам се още в първата национална тригодишна програма да имаме възможност да изградим платформа, в която да се регистрират случаите на деца в риск – включително на деца, жертва на отчуждено родителство и на киберпрестъпления. Ново в стратегията е и повишаването на компетентностите на професионалистите, родителите, както и на детето в подготовката му за живота. Освен това залагаме и на здравословния начин и доброто физическо развитие на децата – чрез информационни кампании и предприемачески инициативи с децата и семействата, включително и възможности, например, за семейни ваучери за спорт. Предвиждаме и мерки за сигурността на децата в реалния и виртуалния свят. През последните години сме свидетели на множество злополуки с децата в недобре поддържани съоръжения, на пътя, а зачестиха и случаите със сексуално посегателство в мрежата. Истината е, че ако нямаме сигурна среда, в която да опазим детето от рискове, политиките нямат никакъв смисъл.

- Една от мерките в стратегията предизвика недоволство сред обществеността. Става дума за забраната за телесно наказание над деца.

- Смисълът на една стратегия не е да налага санкции, а да посочва как да се развива обществото. Не е добре, когато се изваждат думи от контекста и се спекулира със страховете на хората. Излезе, че едва ли не политиката на българската държава е да взема децата на хората от домовете, или че родителите ще бъдат следени дали и как си гледат децата, дали ги бият. Това не е така и не бих искала да се спекулира с това.

- И към момента в Наказателния кодекс има предвидени наказания за посегателство над деца. Каква е разликата с тази „забрана за телесно наказание“?

- Да, насилието над деца е забранено и сега. От 2000 г. в Закона за закрила на детето има разписана закрила на подрастващите от насилие, т.е. няма нещо ново. В Наказателния кодекс пък е посочено какво е тежка, средна и лека телесна повреда, именно заради това се породиха и асоциациите със затвора за родителите. Там обаче вървят общите случаи, затова е важно да има специален разпис за престъпните посегателства над деца, в който да се уточни за какво могат да бъдат санкционирани родителите и какви ще са мерките. Всичко това тепърва ще се обсъжда.

- Това означава ли, че няма опасност родителите да попаднат в затвора заради шамар?

- Вярвам, че няма да се стигне родител да попада в затвора за побой над собственото си или чуждо дете. Целта ни не е да се месим във възпитателните методи на родителите, а да повишим знанията им какви са съвременните такива, а именно добрата дума и доверителната връзка между тях. Страхувам се, че пътят от обикновеното шамаросване, което води до краткотрайно послушание, до поведението на тормоз и насаждане на страхове у детето, е твърде кратък. При нас има преписки за потресаващи случаи на домашно насилие, които ако можеха да се визуализират на видео, едва ли щеше да има човек, който да остане равнодушен. Нека не забравяме как случаите с такива видеа, в които служители от центровете от семеен тип насилваха деца, доведоха до масови възмущения сред обществото.

- Обикновено родителите използват шамарите като метод за контрол над децата и си казват „един шамар по дупето, какво толкова“. Как ще коментирате?

- Авторитетът на родителите не трябва да се гради по този начин. Вместо това на детето трябва да му бъде обяснено къде греши. Ако преди 40-50 години се е допускало и учителят да налага телесни наказания, днес това е недопустимо. В практиката ми като преподавател и директор мога да ви уверя, че „шамарената фабрика“ е стар и неприемлив метод на възпитание. Но съм имала случаи, в които съм виждала болката в очите на деца, които са наранявани от родителите си и, повярвайте ми, това са били най-тежките моменти в работата ми. Да успокоиш такова дете е много трудно. Всяко едно от тях обича родителите си и не е лесно да им обясниш, че не са искали да ги наранят, или че са го направили, за да ги поучат, или защото са били много уморени. Всяко дете, докато расте, греши, така се учи и затова най-добрата реакция е прошката от страна на родителя, добрата дума и добрият пример.

- Насилието вкъщи отключва ли на по-късен етап агресия у детето?

- Да, разбира се. Ако децата наблюдават този модел в дома си, те го трансформират и в отношенията с други деца. Когато едно дете упражнява насилие в клас, значи го е видяло от някого, възможно е и да бъде от семейството. Освен това част от семействата продължават да учат деца си - ако някой ги удари, те трябва да отвърнат, което също е остарял метод на взаимоотношение.

- Чуха се и мнения, че заложените мерки в стратегията са прекалена намеса в начина на възпитание на детето, така ли е?

- Притесненията са неоснователни, държавата няма да се намесва в семейните отношения. Родителите са тези, които винаги ще имат своето право да определят методите и формите на възпитание на детето. Не е вярно, че държавата иска да въведе модели от скандинавските страни. Тази асоциация е непочтена.

- Колко сигнала сте получили на горещата телефонна линия през 2018 г. и какви са най-честите?

- През 2018 г. служителите, които отговарят за горещата телефонна линия, са приели 9814 обаждания. 585 от тях са били препратени към социалните. С най-голям дял са обажданията за неглижиране – неполагане на грижи или занемаряване, следвани от тези, които включват психическо и физическо насилие. За случаите при повече от един вид насилие е видно, че има и друга причина за подадения сигнал. Това води до извода, че насилието не е единствен риск за детето. Част от сигналите, които касаят психическо насилие, са следствие на домашно насилие, на което малчуганът е станало свидетел. На телефонната линия са се обаждали и родители с молба за съдействие за справяне с агресивно или проблемно поведение на дете, както и за настаняване на дете в резидентна услуга, след като е пребивавало в интерната. През 2017 г. пък почти половината от случаите, по които са работили полицията и социалните, са били за физическо насилие, а 19% - сексуално. Обикновено насилието се случва вътре в семейството – 52%, като до посегателство по-често прибягват бащите. 302 деца от настанените в специализираните и образователните институции също са станали жертва на насилие. Повечето от тях са били на възраст между 12 и 16 г. Преобладаващият вид насилие е психическото, следвано от пренебрегване на основните потребности на детето, физическото и сексуалното насилие.

- Агенцията има право да налага санкции както върху социалните, така и върху учители и др. Колко акта сте съставили през 2018 г.?

- Съставени са 23 акта, като два от тях са заради отказ да приемат дете в резидентна услуга, за която е издадена заповед за настаняване. Наложена е глоба и за предоставяне на социални услуги без издаден лиценз. Санкции е имало и за лица, които не са сигнализирали за насилие над дете.

- В стратегията се предвижда още медици регулярно да посещават по домовете децата до 3 години. Ще има ли фиксиран брой на посещенията или ще бъде на повиквания? Какво ще включват прегледите?

- Патронажната грижа е съществувала в България и преди години. Тя може да бъде особено полезна в ранна детска възраст. Услугата ще се извършва от специално обучени акушерки и медицински сестри. Тези хора няма да „шпионират“ в семействата. Патронажната грижа ще е само в полза на родителите на малките деца, защото професионално ще отговаря на въпросите, свързани с отглеждането на децата в тази възраст – как да се хранят, как да се къпят, какво да правят, когато детето им се разболее и т.н. И още повече, че родителите винаги могат да се допитват до тези специалисти при ситуации, която ги притесняват.

- Какви стандарти трябва да бъдат въведени в детските ясли и предучилищното образование?

- Критериите ще бъдат в съответствие с Европейската рамка за качество за услугите за образование и грижи в ранна детска възраст, като те ще бъдат разписани в Стратегията за ранно детско развитие, която ще бъде подготвена от МОН. Стандартите се отнасят до необходимата физическа инфраструктура, съотношението на децата и необходимия персонал, квалификация на персонала.

- А при приобщаващо образование за деца с увреждания и роми, бежанци, мигранти?

- По отношение на приобщаващото образование са заложени мерки за осигуряване на условия за повишаване на образователните резултати на всеки ученик чрез подкрепа за личностното му развитие, основана на индивидуалните му способности и заложби. Тук става дума и за учениците със специални образователни потребности, от етническите малцинства, от семействата на мигранти и на бежанци. Целта ни е да повишим дела на децата със специални образователни потребности в масовите училища и детски градини.

- В стратегията е посочено още, че през последните няколко години се наблюдава тенденция за непрекъснато увеличаване на разпространението на употреба на наркотични вещества сред учениците в България. Какви мерки ще бъдат предприети?

- Проблемът с употребата на алкохол, тютюн или експериментирането с психотропни субстанции от деца е сериозен, затова ще бъдат въведени здравно-образователни програми в училище, ще развием подхода „Връстници обучават връстници“ в превантивната работа с децата и рисковите групи.

- Каква е ситуацията в България и тази в Европа според статистиката?

- Според данни от проведено национално представително проучване през 2017 г. 13,3% от учениците са посочили, че поне веднъж през последните 30 дни са употребили наркотик. Най-често до наркотици прибягват 16-18-годишните. Заедно с Министерство на здравеопазването и граждански организации ще работим за по-ефективна превенция.

Визитка:

Председател на Държавната агенция за закрила на детето

Магистър по педагогика и социология в СУ „Св. Климент Охридски“

Доктор по управление на образованието в ПУ „Паисий Хилендарски“

Била е директор на СУ “Акад. Емилиян Станев“ - София

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

В края на февруари ще излезем със становище за Стратегията за децата

Старозагорският митрополит Киприан: Няма родител 1 и 2, Бог е благословил семейството – мъж и жена

В края на февруари ще излезем със становище за Стратегията за децата

Основната роля на свещениците е да научат хората, че православието не е религия, а начин на живот, казва Негово преосвещество в интервю пред "Монитор"