Д-р Дончо Дончев от ВМА: COVID-19 няма нищо общо с грипа

Д-р Дончо Дончев от ВМА: COVID-19 няма нищо общо с грипа

Лекарите са на предела на силите си, но няма да се откажат, има нужда от доброволци

Д-р Дончев, бяхте доброволец в ковид зоната нa Военномедицинска академия. Какво представлява ежедневието в едно такова отделение?

-То не e точно ежедневие, защото там се работи денонощно. Екип от трима лекари, три сестри и трима санитари се грижиха за болните в ковид зоната на Инфекциозната клиника на Военномедицинска академия денонощно. Денонощно се работи и живее в една силно заразна среда, тъй като там пациентите са с тежест на заболяването от средна до тежка форма. Там има и обособена реанимация. Реанимационен екип работеше също денонощно. Това е мястото, където си дават последна среща усилията на лекарите и болестта. Това е линията между живота и смъртта.

-Как са вашите колеги, които продължават борбата на първа линия?

-Връщам се на работа в моята клиника след 3-месечно отсъствие. Чакам го с нетърпение. Инфекциозното отделение, в което работих като доброволец, точно сега обаче има крещяща нужда от хора. В момента няма нито доброволци, нито някаква друга помощ, а са по-натоварени от когато и да било. Лекарите са много изморени. Още когато отидох като доброволец, бяха оттатък предела на човешките възможности, а не се знае още колко ще продължи тази битка. Те няма да се откажат и ще продължат да работят, но наистина са изцедени. Много е трудно 4 месеца да се покрива един тежък график. Когато аз се разболях от коронавирус, бях абсолютно съкрушен, защото не можах да дам максимума от себе си, за да помагам на хората от клиниката. Оставих колегите с един по-малко и в началото това трудно го преживявах. Бих се върнал в ковид зоната пак, ако се наложи. Почти съм сигурен, че доброволците-прекрасни девойки и младежи биха направили същото, но предпочитам да не се налага. Знам, че колегите от инфекциозна клиника никога няма да се откажат и до последно ще дават всичко от себе си.

-С какво помагахте като лекар доброволец?

-Първо трябва да кажа, че аз в никакъв случай не мога да бъда инфекционист. Това е специалност, в която човек трябва да бъде наясно с причинителите на инфекциозните болести. Тя включва в себе си прояви от всякакви други специалности – вътрешни болести, неврология, дерматология, епидемиология. Тези хора се изграждат като специалисти години наред. Заради пандемията от коронавируса обаче се наложи огромен брой лекари от всякакви специалности по едно и също време да се включат в лечението на едно единствено заболяване. Така че всеки лекар можеше бързо да се приспособи към тази ситуация. И в тази ситуация един лекар като мен със специалност УНГ имаше своето място в лечението на това заболяване. Работих основно с доброволци. Това са студенти, стажант-лекари и току-що завършили медици. Те бяха толкова мотивирани и безкористно се включваха в борбата със заразата. Има и инфектирани сред тези прекрасни млади хора. В момента има нужда от такива като тях.

-Колко време прекарахте в ковид зоната?

-Отидох за един месец, но видях, че нещата ще се проточат. Целта ми беше за два месеца да дам максимума от себе си и да помогна на колегите. Когато лекарите не работят в зоната, са в приемните кабинети. При нормална ситуация в инфекциозна клиника има един кабинет, при грип и други епидемии се разкрива втори, а ние отворихме пет. Още в началото започнах да работя в така наречения „китайски“ кабинет. Той е бил разкрит, когато започнаха да пристигат първите пациенти от Китай. Така си му остана името. Той си стана мой, защото, всеки път когато бях в приемното отделение, от сутрин до вечер работих в този кабинет. Когато отидох в инфекциозна клиника, ми беше ясно, че трябва да се отделя от семейството. Затова си наех квартира.

-Какво бихте казали на всички хора, които смятат, че коронавирусът е банална инфекция, подценяват я или дори вярват, че е конспирация и не съществува?

-Първо никога не бих влизал в спор с тази хора, не само защото в това няма смисъл. Който иска, може да чете и да се интересува какво става по света. Бих бил щастлив, ако знам, че на тези хора никога няма да им се случи нещо, което да ги убеди в обратното. Аз разсъждавам като едно малко болтче от една голяма машина, която беше ангажирана да предпази обществото от развитието на тази епидемия. Основната цел на тази машина - като се започне от Щаба, мине се през клиниките, РЗИ-тата, спешните отделния, бърза помощ и полицията, беше да се спре развитието на епидемията. Явно всички тези хора си свършиха добре работата, след като до такава степен беше предотвратена заразата, че има достатъчно много хора, които са убедени, че тя не съществува.

-Промени ли се вашето отношение към коронавируса, след като се сблъскахте с него ?

-Когато в началото на януари за пръв път чухме за заболяването, за нас то беше нещо далечно. Съжалявахме китайците, като виждахме какво става. Гледахме на случващото се с любопитство, но като нещо, което не ни касае. Четяхме първите публикации. Когато започна да настъпва, информацията, която идваше от Китай, беше много противоречива. Казвахме си: „Ако трябва, ще го преболедуваме, през толкова епидемии сме минали“. Когато влязох в ковид зоната бързо осъзнах, че заболяването няма нищо общо с грипа. Абсолютен факт е, че една голяма част от болните, да не кажа половината от хората, са асимптомни. Друга част са със слаби симптоми и се лекуват вкъщи.Много малка част от хората боледуват тежко и продължително. Заболяването може да протича на приливи и отливи, може да е с постепенно влошаващ се ход, а може да е и много бързо влошаващо се.

-Как протичат тежките форми на болестта?

-Факт е, че от болестта си отиват повече хора с придружаващи заболявания, но тежко протичане може да има и при хора, които нямат абсолютно никакви заболявания. Имайте предвид, че на зряла възраст над 40 години, особено над 50 години, рядко ще се срещне човек, който няма поне високо кръвно, диабет и т.н. Аз например съм над 50 години. Никога не съм имал никакви здравословни проблеми, преди да се разболея от коронавирус. Изобщо не исках да ми се случва, не го бях предвидил, но рискът е реален, а не въображаем.

-Как вие преминахте през болестта?

-Случи ми се да се нагълтам с вируса. Казвам нагълтам, защото тежестта на протичането на COVID-19 много зависи, образно казано, от това какво количество от вируса е поел човек. Това се нарича вирусен или микробен товар. В моя случай този товар беше доста голям. Когато заболяването протича тежко, то започва внезапно с много висока температура. Така съм си представял, че започва маларията. Не с втрисане, а с тресене. Човек ляга в леглото и буквално подскача и се тресе. Това беше някъде на третия ден, след като излязох от ковид зоната. Започнах да вдигам температура, която нарасна.

-Колко дни поддържахте температура?

-През следващите 10-12 дни беше 39 градуса. Още в началото се появява едно усещане, че човек започва да диша с по-голямо усилие. Това е защото вирусът започва да се реплицира, т.е да се възпроизвежда. При някои от тежките случаи се развива един имунен свръхотговор, наречен „цитокинова буря“, при който започва съвсем безконтролно да се освобождават вещества, които тъканите нормално произвеждат в опит да се справят със заразата. Не бях обърнал голямо внимание, но виждах, че такива пациенти, уж здравеняци, развили цитокинова буря изглеждат по-червендалести. След това покрай собственото си състояние осъзнах, че това е цветът на самата цитокинова буря. Един ден, когато се погледнах в огледалото и видях, че го нямам този цвят, осъзнах, че съм прехвърлил предела между оздравяване и болест. Този цвят може да варира от цикламен до лилав. Разказвам ви за едно тежко протичане, през което преминават не повече от 10 % от хората със средна до тежка форма на болестта.

-Продължително ли се лекуват болните?

-Дори хората, които са с лека форма, боледуват доста продължително. 19 дни лежах в болницата. Оказа се, че съм загубил 20 килограма. Благодарение на постоянните грижи до голяма степен съм възстановил състоянието си.

-Страхувате ли се, че системата може да се претовари заради новото нарастване на болните в момента?

-Плашат ме две неща. Първото и най-важното е, че хората в инфекциозното отделение наистина са преуморени. Другото, което ме плаши е, че много хора не са склонни да проявят дори минимална отговорност към другите. Много е лесно да кажеш мен не е страх. Не си виждал болестта и не знаеш какво става въпрос. Живеем сред други хора и заболяването е инфекциозно, така че е хубаво да проявим поне минимум грижа за другите и отговорност. Има и положителни неща, след всичко това, което се случи. Системата вече е добре смазана. Много бързо се реагира. В спешните отделения започнаха сравнително бързо да се разпознават тези пациенти. РЗИ-тата работят все по-добре и по-добре. В глобален мащаб всичко това беше един стрес тест. За мен това е една асиметрична световна война. Целият свят хвърли огромни ресурси срещу един толкова малък противник, който настъпва, убива и осакатява и не признава граници. Икономическата разруха тепърва ще идва, но може да се сравни с тази по време и особено след войните. Възстановяването не знаем даже кога ще почне. Със сигурност ще спечелим тази война. Дано продължим да се справяме по начина, по който досега го правихме -с най-малко жетви и загубени животи.

ВИЗИТКА:

Оториноларинголог, отоневролог, аудиолог

Има богат опит в УНГ-заболяванията.

Преминал е през редица квалификационни курсове по аудиология в Прага, Виена, Будапеща, Загреб.

Като военен лекар има натрупан опит от няколко задгранични мисии в в Грузия, Ирак, Косово, Босна и Херцеговина, Словения, Румъния, Македония.

Работил е в Оперативната Щабквартира на НАТО в Неапол, Италия 2007 – 2010 година

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.