Важно е и да се възстанови практиката да се канят чуждестранни водещи специалисти да консултират и оперират в наши болници, казва в интервю пред "Монитор" депутатът от ПГ на ГЕРБ, председател на комисията по здравеопазване в Народното събрание.

- Д-р Дариткова, отново се заговори за нов модел на здравеопазване. Означава ли това, че на здравноосигурителния пазар, наравно с НЗОК, ще бъдат пуснати и други каси и фондове?

- Осигурителният модел в България с наличието на един обществен фонд функционира вече 19 години. Намерението за развитието му се е появявало в различни партийни програми. Реални стъпки не са предприемани. Натрупаните проблеми във функционирането на сегашния осигурителен модел, налагат дебат за промяна.

- Какво предвижда новият здравноосигурителен модел?

- Предстои представяне на възможните варианти за развитие на здравноосигурителния модел от Министерството на здравеопазването. Гарантирам, че ще направим поредица от срещи и дискусии, за да може да се избере този вариант, който намери най-голяма обществена и експертна подкрепа.

- Предвижда ли се увеличаване на здравната вноска?

- Здравноосигурителната вноска от 8 процента няма да бъде увеличена през 2019 година.

- Предвижда ли се втори здравноосигурителен стълб по подобие на този в пенсионното осигуряване?

- Няма конкретно решение какъв да бъде моделът. Ще бъдат предложени няколко варианта със заместващо или надграждащо здравно осигуряване.

- Къде виждате най-тежките проблеми в сега действащата здравноосигурителна система?

- Средствата в здравноосигурителната система нарастват ежегодно, без това да води до желаните медицински резултати и удовлетвореност на пациентите. Имаме натрупани във времето дисбаланси между извънболнична и болнична медицинска помощ, регионални дисбаланси в достъпа до медицински услуги, липсва ефективна регулация на разходите за лекарствени продукти и медицински изделия. Единият голям проблем за мен е липсата на интегрирана здравно-информационна система. Без да сме я изградили, не можем да пристъпим към промяна на здравноосигурителния модел. Другият, но не по-маловажен проблем е кадровият дефицит. Без организационно и финансово ангажиране на държавата със специализацията на младите лекари и осигуряването на достатъчно медицински сестри не можем да имаме устойчива здравна система.

- До къде стигна с промяната в Закона за лекарствата в хуманната медицина, който трябваше да регулира паралелния износ на лекарства?

- Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина беше приет на второ четене в комисията по здравеопазването още през април. Запазвайки философията на предложенията по вносител, ние прецизирахме разпоредбите, като заложихме основно на изграждането на информационна система. Приетите текстове изпратихме още тогава за нотификация в Европейската комисия. Все още очакваме окончателно одобрение и тогава може да пристъпим към гласуване в пленарна зала. Това трябва да се случи през есенната парламентарна сесия.

- Какво най-общо предвижда проектозаконът?

- Паралелната търговия е легална дистрибуция, с характер на вътреобщностна доставка. Регламентирана е в Договора за функциониране на ЕС в рамките на свободното движение на хора, стоки и услуги. Поради ниските цени на лекарствата в България, те стават обект на търговски интерес. Трябва да се отбележи, че чуждите здравноосигурителни фондове поощряват подобна доставка на медикаменти с цел пестене на ресурс. Проблемът възниква, когато настъпи дефицит на животоподдържащи и животоспасяващи медикаменти. С цел превенция, ние сме предвидили създаването на информационна система, която да отчита наличностите и сравнявайки ги с потребностите от даден медикамент, автоматично да генерира забранителен списък за износ на лекарства. Това ще защити интереса на българските пациенти.

- От години се говори за преразход на финансови средства от страна на лечебните заведения. На лош мениджмънт или на злоупотреби се дължи този проблем?

- По-скоро от години говорим за нарастване на задълженията на някои лечебни заведения за болнична помощ. Причините са различни. Добре е, че за първи път този екип на Министерството на здравеопазването са зае да анализира всяка една държавна болница. Защото е факт, че поставени при едни и същи условия, лечебните заведения са в различно финансово състояние. Имаме и печалните примери на Ловеч и Враца. Но имаме и положителния опит в менажирането на болници. Затова в отговор на парламентарно решение министерството разработи единни стандарти за финансово управление на лечебните заведения. Финансовата стабилност е важно условие за добрата медицинска грижа, защото така се гарантира привличането на качествен персонал, добра апаратурна и медикаментозна осигуреност.

- Как гледате на идеята на новия управител на НЗОК д-р Дечо Дечев да бъдат обединени структурите, разрешаващи лечението в чужбина?

- Смятам предложението за рационално и в интерес на пациентите. В момента много често нуждаещите се не могат да се ориентират къде да подадат документи. Ако са подали в Комисията за лечение в чужбина и се наложи препращане в НЗОК, това забавя процедурите. Оптимизирането на структурите ще подобри функционирането. Важно е да се реализира и друго предложение на д-р Дечев да се сключат договори с най-добрите клиники за лечение на конкретни заболявания. Така няма да губят време пациентите сами да търсят оферти. Важно е и да се възстанови практиката да се канят чуждестранни водещи специалисти да консултират и оперират в наши болници. Това ще е от полза за професионалната квалификация и обучение на наши кадри.

- Какво е мнението ви за диагностично свързаните групи? Могат ли те вече да бъдат въведени и в България?

- ДСГ са система за класифициране на пациентите в групи, изградени на база подобие на клиничните им характеристики и разходите за лечението им. Тази система не касае само финансирането на лечебните заведения, а преди всичко гарантира прозрачност в дейността, реално отчитане и контрол на дейностите на ниво пациент. Политическо е решението за въвеждането на ДСГ. На този етап в коалиционното споразумение го няма залегнало. Ако успешно се реализират другите ключови приоритети: изграждането на единна здравно-информационна система и развитие на здравноосигурителния модел, може да се повдигне отново темата за въвеждането на ДСГ.

Визитка:

Родена е на 28 септември 1966 г. в Пловдив

Магистър по медицина. Завършила Санктпетербургския медицински педиатричен институт. Специалист по педиатрия и обща медицина, магистър по здравен мениджмънт

Общински съветник в Смолян от 2007 до 2009 г. Член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ

Народен представител на 41-вото, 42-рото, 43-тото и 44-тото НС. В 41-вото бе избрана като мажоритарен кандидат. Председател на парламентарната здравна комисия

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Родителските срещи (СБЛЪСЪК)

Трябва ли да отпаднат изцяло родителските срещи във формата, в който се провеждат в момента в училищата? Този въпрос дойде на дневен ред, след като директори на училища призоваха в социалните мрежи това да стане, тъй като са излишни и остарели в сегашния им вариант. Според тях това e възможно, след като вече има въведени електронни дневници, които подобряват комуникацията родител-учител. Дали това е така - представяме ви мнението на Яна Алексиева от асоциация „Родители” и Диян Стаматов-директор на столичното 119 СУ „Михаил Арнаудов.”