Д-р Цветеслава Гълъбова: Времето на самоизолация може да се превърне в успешно за нас в личен план

Д-р Цветеслава Гълъбова: Времето на самоизолация може да се превърне в успешно за нас в личен план

Имаме възможност да наваксаме куп неща, положението не е безизходно

Заедно можем да съхраним своята човечност, само така ще излезем от кризата, коментира в интервю за "Монитор"  директорът на Специализираната болница по психиатрия „Св. Иван Рилски” в Курило.

- Д-р Гълъбова, немалко хора негодуват срещу ограниченията за излизане в условията на извънредно положение. Кажете като психиатър до какво може да доведе една такава физическа самоизолация?

-   Повечето хора не се чувстват добре, най-малкото, защото това не е по тяхно желание, а им е наложено предвид ситуацията. Елементът на недоволство е напълно закономерен, когато някой ни кара да вършим нещо. В случая обаче това е неизбежно, предвид пандемията от COVID-19. Самото ограничаване на физическите контакти и на излизанията от вкъщи могат да доведат до развиване на панически страх, на фобии от страх за заразяване с една опасна инфекция. Могат да се отключат всякакви психологични състояния, свързани с невъзможността да бъдем пълноценни и активни така, както ние го разбираме. При някои хора може да се наруши съня, настроението. Възможно е да се стигне и до депресивни състояния.

 Възможно ли е отключване на агресия?

-   Да, напълно е възможно да се отключи агресия и то в семейтвото, у дома между хората, които са принудени да бъдат постоянно заедно и да нямат други контакти. От една страна, те прекарват твърде много време заедно и всичките неуредици между тях не могат да се компенсират от излизането навън – ходене на работа, виждане с приятели, все обичайните начини за сваляне на напрежението в интерперсоналните отношения. От друга страна, доста хора избират недобри в дългосрочен план практики за справяне с въпросното напрежение и стреса. Вече има данни за повишаване на агресията сред семействата във Франция. В Китай след извънредната ситуация разводите са се увеличили.

-   Какви практики могат да се приложат, за да не се стигне до там?

-    Мнозина прибягват до алкохола и психоактивните вещества. Честата употреба, особено на алкохол, в бъдеще време ще доведе до друг проблем. Има рисково развитие на зависимост. Към днешна дата употребата му за сваляне на напрежението води до отпадане на задръжните процеси и да отключи агресията у дома. Такива случаи вече са факт. При извънредно положение на  дневен ред излизат кавгите в семейството и дори насилието.

-   Какво може да направи човек, за да съхрани своето психично здраве, докато му се налага да стои у дома, за да опази физическото си здраве?

-    Положението в никакъв случай не е безизходно. Трудно е, но може да се избегнат такива ситуации. Необходимо е да се самодисциплинираме. Да изпълняваме стриктно мерките и да се възползваме максимално от времето, с което сега разполагаме, за да се усъвършенстваме. Това може да става с четенето на книги, размишления, гледане на филми, театрални постановки, вече можем в Интернет да направим виртуална разходка в музеи, които мечтаем да посетим на живо или в които сме били.  Добър вариант е човек да започне да учи нов език. Интернет предоставя и тази възможност. Времето на самоизолация може да се превърне успешно в нашето лично време, в което да наваксаме куп неща,  които преди не сме имали възможност да направим. Дигиталният век ни предлага много възможности за запълване на времето по един полезен и интересен начин. Наистина, не можем да общуваме с приятелите и роднините си, освен по телефона и в социалите мрежи. Трябва обаче да сме с ясното съзнание, че правим това сега в името на нас самите и на нашите близки, на цялото общество. Необходимо е да си припомняме, че единственият начин да излезем от тази криза е да бъдем заедно отговорни към поведението си и да бъдем стриктни в спазването на мерките.  Това е начинът. Не бива да забравяме, че трябва максимално да съхраним своята човечност, колкото и това да ни се струва трудно и неизпълнимо.  Напротив, изпълнимо е. Подкрепяйте се с мисълта колко хубаво ще бъде, когато отново можем да излизаме, да общуваме, да видим, че всичките ни близки са живи и здрави, защото и ние, и те, и другите, които не познаваме дори, са спазвали физическата самоизолация.

- Има ли някакви техники, които биха могли да помогнат в случая?

- Техниките са строго индивидуални, според вижданията и интересите на хората. Всеки прилага това, което знае, което иска  и което му е помагало в минали трудни ситуации. Специални техники за такава ситуация няма разписани, защото до сега не сме имали подобно нещо. Ние, съвременниците на тази пандемия, не сме преживявали таката самоизолация. Затова всеки един човек трябва да открие собствения начин. Разбира се, той може да потърси специализирана помощ и консултация от психолог или психотерапевт, който да го насочи към нещо, което да е индивидуално ориентирано. Универсална рецепта обаче няма. Наистина, по-лесно е да се каже, отколкото да се направи, но и ние, специалистите по човешко поведение, търпим същите ограничения. И ние имаме своите трудности и проблеми и ни се налага да се справяме с тях, но търсим за себе си индивидуални начини за справяне със самоизолацията.

-   Препоръчвате, когато човек почувства излизане от релси, да търси психологича помощ. Но как да я намери, след като трябва да спазва самоизолацията?

-  Контакт с психолог или психотерапевт може да направи по телефона, по Интернет.  Много колеги оказваме такава подкрепа. На мен ми звънят или ми пишат, аз отговарям. Освен това, бяха открити и няколко  телефона за такава подкрепа – на БЧК, на Софийската митрополия, има и в страната.

-    Имате ли информация дали за времето от 13 март до сега има повишаване на търсенето на  психолози, психотерапевти, психиатри?

-    Обменяме информация с колегите. Оказва се, че определено има търсене. Хората се обаждат и пиадавт въпроси, искат да разтоварят  напрежението. Това не ни изненадва, то не е неочаквано. Ситуацията е силно стресогенна за всички нас и е напълно естествено хората да имат проблеми. Не бива да ги  заклеймяване, не бива да ги сочим с пръст, не бива да ги обиждаме, че се страхуват. Страхът е естествена човешка реакция при това тя пази съответния индивид.

-    Как го пази?

-  Страхът го пази, като го кара да взима съответните решения, които са в негов интерес.

-     Кой пол е по-уязвим по отношение на такава стресогенна ситуация?

-    Не може да се каже с точност, тъй като точно такава пандемия не сме преживявали. В критични ситуация няма кой знае каква полова детерминираност. Това зависи от самия човек. Обичайно се приема, че жените като слаб пол, реагират повече на такива състояния. Истината обаче е, че по-голямо значение в случая  има хроничността на стреса, отколкото степента на голямото натоварване. Дамите, чисто биологично, имат ежемесечно емоционални проблеми предвид хормоналните цикли. В резултат те са по-издръжливи на хроничния стрес. Когато той е еднократен и по-голям, тогава мъжете сякаш са по-уязвими. Половата принадлежност в случая идва на втори план. На първи са личностните качества. От огромно значение е икономическото състояние и проблеми на човека независимо дали е мъж или жена. Ако той е останал без работа, ако няма перспектива, ако няма с какво да си нахрани децата, никакви психологически техники няма да помогнат. Ето тук държавата трябва да се намеси много сериозно с нейния инструментариум, за да бъде подпомогнато физическото оцеляване на хората, защото в един момент страхът от глада може да победи страха от болестта.

-   В Италия съобщават, че младите хората са много по-засегнати от този стрес, отколкото по-възрастните. Коя възастовата група е по-уязвима?

-   Действително, в Италия по телефона и онлайн се оказва псхологичска помощ. Причината е, че младите са по-уязвими. Те няма личностния ресурс, който помага на нас възрастните да се справяме със ситуацията. Освен това те искат да живеят един нормален живот, който са имали преди, с купоните, със забавленията, с приятелите. Това сега не им е позволено и то оказва негативно влияние върху тях. Младият човек си  иска своето. Трябва да се хванем в ръце и за ръце, не в буквалния смисъл, за да можем да излезем от тази криза, и да съхраним максимално совята човечност.

 

Визитка:

Д-р Цветеслава Гълъбова е родена в София

Първоначално три години учи стоматология, но после кандидатства отново, на първо място е сред приетите по медицина и защитава специалност „Психиатрия“, която е била нейно желание от ученическите години.

Завършва Медицинския университет в София през 1992 г. и УНСС през 2006 година

От 1994 г. работи в Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски",  неин директор

От декември 2014 г. е и национален експерт на Българския лекарски съюз по психиатрия

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.