Само в съзнанието на българина психично болният е агресивен, директор на Специализираната болница по психиатрия „Св. Иван Рилски” в Курило.

- Д-р Гълъбова, защо зачестиха случаите на инциденти, предизвикани от хора с психични проблеми? Често си говорим по темата, но има ли наистина решение?

- Решение винаги има, но нека първо направим едно уточнение. И то е, че когато говорим за човек с психични проблеми, хората разбират различни неща. А групата на психичните разстройства в международния класификатор на болестите включва всичко, свързано с психиката - личностни разстройства, които преди се наричаха психопатии, хранителни разстройства, различни невротични разстройства, умствена изостаналост и психози. Това е огромна група от заболявания и състояния. Но обикновено когато у нас споменем за някой с психично разстройство, хората веднага си казват, че това е поредният луд. А ние, експертите, наричаме психично болни единствено пациентите с психози. За щастие тежките заболявания не се увеличават. Това включва шизофренията, органичните психози, биполярното афективно разстройство. Така че те обхващат малка група от хора. Но ние не наричаме психично болни наркозависимите.

- Тук имате предвид случая с убийството в хотел „Рила“?

- Да. При евентуално освидетелстване по повод на някакво криминално деяние, на хората с такива разстройства без психозите им се признава вменяемост. Те могат да носят наказателна отговорност за разлика от хората с психози. Що се отнася до случая в София, доколкото разбрах, се касае за човек, който употребява наркотици. В последните няколко години това се превърна в съществен медицински проблем и има значително увеличаване на психотичните разстройства в следствие употреба на наркотици. Много е възможно при този човек да става дума точно за това. Но всичко ще изясни съдебно-психиатричната експертиза. Тя винаги се изготвя, когато се появят съмнения за естеството на деянието. Мога да уверя всички, че такива експертизи се изготвят много съвестно и задълбочено от добре подготвени експерти.

- Само за няколко дни обаче имаме два случая с мъже, които внезапно започнаха да буйстват в автобус и нараниха полицаи. Единият мъж вече е в психоболницата в Раднево. Как си го обяснявате?

- Да, тук отново ще бъде изготвена експертна оценка на неговото състояние и да се разбере дали извършеното е в резултат на болестни механизми или хулигански подбуди.

- Подценяваме ли проблема и по какво да различим такива хора? И къде точно е границата с агресията?

- Агресия и психична болест не са равнозначни понятия. Хората трябва да го знаят. Само в съзнанието на българина психично болният е агресивен. Това не е така. Психичната болест променя начина, по който възприемаш обкръжаващата действителност. Поради това е възможно на основа психична болест да се развие опасно поведение, но това не е задължително. Не е маркер, който определя човека като психично болен. Лично аз се страхувам много повече от хора с личностни разстройства - психопатиите, защото при тях агресията не е продиктувана от нищо. Личностовата патология е много по-страшна от психопатологията. Неоснователно хората изпитват страх от психично болните. Проблемът у нас е, че обществото ги стигматизира, не им дава полагащото се и те не се социализират.

- Увеличава ли се броят им?

- Тук има още един мит, че броят на психично болните се увеличава. Броят на хората с психози не се увеличава. В цял свят тенденцията е една и съща. Броят на непсихотичните психични разстройства като панически разстройства, тревожност, смесено тревожно разстройство, хранително разстройство, при които няма психотични симптоми, има увеличаване, но то е в цял свят. Проблемът не е в това, че виждаме психично болни сред нас. Напротив, те трябва да са сред нас и да се социализират. Но не бива да са в този вид и да се отличават. Те трябва да са обгрижени, нахранени, да са си взели лекарствата, да не ровят в кофите за боклук, да не се скитат безцелно, а да са на работа. Другият мит е, че психично болните не могат да работят. Много от тях имат съхранена работоспособност до голяма степен. Но когато кандидатствате за работа, първото, което ви изискват, е бележка от психодиспансера. Защо не искат бележка от ендокринолога дали имаш диабет? Да не говорим, че на сайта на Софийския университет все още стои заповедта, според която, за да те настанят в общежитие, са ти нужни три документа и единият от тях е декларация, че не боледуваш от психично заболяване. Защо не ти искат декларация, че нямаш СПИН, да речем?

- Как обаче може да се преодолее това, заговорихте за стигмата?

- Може да се преодолее бавно, постепенно. Тъй като проблемът е цивилизационен, ако го оставим на времето, то такива проблеми се преодоляват след 2-3 поколения. Ние обаче не разполагаме с толкова време и е добре да се доближим до Европа, към която се причисляваме не само географски. Нужни са много мерки от страна на държавата.

- Но само за пари ли става дума?

- Не, не става дума само за пари. Според мен в основата на всичко е волята на държавата да промени това. Когато я има волята, нещата ще се случат. Например аз не знаех до преди няколко месеца, че за да се разкрие дневен център или защитено жилище в някоя община, е нужно съгласието на общинския съвет. Има пари по програми за разкриване на социални услуги, но е нужно съгласие това да стане. А наркозависимите и психично болните също се нуждаят от подкрепа. Непрекъснато сме свидетели на протести срещу откриване на такива центрове. Много голяма роля имате и вие, медиите. Не бива със самото поднасяне на новините да се насажда стигмата. Психичната болест не е равна непременно на агресия. Докато не ни се случи на нас, искаме едва ли не тези хора да не ги виждаме.

- Идват светли празни, но засилват ли се депресиите и тревожността през това време?

- Да, за това има много обяснения. Тези празници са и в края на годината, и е нормално хората да правят равносметка. Може тя да не им хареса. Има страшно много самотни хора, а самотата е болест. Предстоят семейни празници, а някои не може да бъдат с близките си. Така че има много основания да се увеличават депресивните състояния през този период на годината. Освен това денят е много къс, което ни потиска.

- Можем ли да превъзмогнем това?

- Ако сме се докарали дотам, че сме самотни и не се чувстваме комфортно, едва ли можем да променим нещо през последните дни на годината.

Визитка:

Д-р Цветеслава Гълъбова е родена в София

Първоначално три години учи стоматология, но после кандидатства отново, на първо място е сред приетите медицина и защитава специалност „Психиатрия“, която е била нейно желание от ученическите години

Завършва Медицинския университет в София през 1992 г. и УНСС през 2006 година

От 1994 г. работи в държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", от пет години е неин директор

От декември 2014 г. е и национален експерт на Българския лекарски съюз по психиатрия

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Атанас Мангъров: Има опасност родители масово да престанат да ваксинират децата си

Трябва да се страхуваме повече от заболявания заради липса на имунизация, а не от страничните й ефекти, казва в интервю за "Монитор" завеждащият детското отделение към Инфекциозна болница „Проф. Ив. Киров” - София