Д-р Цветеслава Гълъбова: Живеем във виртуална реалност, но революции във Фейсбук не се случват

Д-р Цветеслава Гълъбова: Живеем във виртуална реалност, но революции във Фейсбук не се случват

Обществото ни е обзето от апатия, недопустимо е да не реагираш, когато нападат дете

Българинът все още се гордее, че е успял да измами контрольор, коментира в интервю за "Монитор" директорът на Специализираната болница по психиатрия „Св. Иван Рилски” в Курило

- Д-р Гълъбова, изненада ли ви случилото се в автобуса със съблеченото момче. Как си обяснявате реакцията на хората, или по-скоро липсата им на реакция?

- За съжаление не ме изненада. Казвам за съжаление, защото случилото се не е в малките часове на денонощието. Имало е достатъчно присъстващи, и то зрели хора. И те са гледали. За мен това е недопустимо, неприемливо. Вярно е, че става дума просто за страх, за ултраси, които са известни с агресивното си поведение, но въпреки това си мисля, че ако поне половината от хората си бяха задали въпроса какво щеше да стане, ако това беше се случило на тях или детето им, едва ли гледката през прозореца в автобуса или ровенето в телефона щяха да са им най-интересни. Недопустимо е.

- Какво щеше да стане, ако нашата колежка Мария Кадийска не беше разгласила случая или я нямаше там?
- Ами нищо. Каквото става и след разгласяването. Малко шум за няколко дни и след това нещата продължават по старому.
- Защо станахме толкова апатични към всичко, само страхът ли е причина? На какво се дължи това?
- Причините са комплексни. Не е само заради страха. Това е едно от нещата, което води човека в такава ситуация. Другото е апатията, която ни е обхванала. Всички виждаме какво се случва с важни за нашето общество въпроси. На трето място идват социалните мрежи. Те дават възможност емоциите да се извентилират - такъв е професионалният термин, тоест да се изкарат навън. И за съжаление все повече са хората на възраст, които живеят във виртуалната реалност. Защото там животът е много по-лесен. Може да си анонимен, да напишеш каквото си искаш, не носиш отговорност, не се изисква да застанеш зад позиция, която да отстояваш с лицето си. Много хора предпочитат да живеят във виртуалната реалност, без да осъзнават, че на това се учат и идващите след нас поколения, които и без това са информационно затъмнени. Даваме един изключително лош пример на нашите деца и внуци. Защото революции във Фейсбук не се случват.

- Защо там общуваме много по-лесно с другите, а живият контакт остана някъде в миналото?
- Защото контактът в социалните мрежи е много по-лесен по принцип. Може да поставиш снимка, която не е твоя, или да се представиш с друго име. Там не се налага да носиш отговорност за думите си или да защитаваш позиция. Седиш си на удобно, чисто място в дома си и проявяваш гражданска позиция. Ето заради това предпочитаме да общуваме във Фейсбук.

- Станахме ли егоисти, случаят с детето не го ли показа за пореден път?
- Определено. Виждате какво се случва и с домашното насилие. Сигурна съм, че много хора, ако не виждат, то поне чуват крясъци за помощ от съседния апартамент, но няма реакция. Всеки си казва: „Нека си се оправят, малко ли са ми моите проблеми!“

- Вчера имаше пореден случай на убита жена заради ревност. Защо така попаднахме в капана на агресията?
- Много са тези случаи вече. Просто ние не реагираме като общество, няма я тази общностна реакция на непримиримост под каквато и да е форма. Аз лично съм опитвала да правя забележка на родители, които шамарят децата си по улицата и им крещят. Тогава са ми казвали, че това не е моя работа. След това идва безхаберието на институциите. Да, има отделни ситуации, в които реагират, но общото чувство е за безхаберие.

- А ако вземахме отношение, можеше ли да предотвратим такива инциденти?
- Много от тях ще са предотвратени. Навсякъде по света има случаи на насилвани хора в домашни условия, на убийства, на тежки травми, получени от домашно насилие. Проблемът е, че у нас ние не правим нищо, за да минимизираме тези рискове. Нито като общностна структура, като отношение на този проблем, нито като институционални действия. Това, което правим, е твърде малко и в повечето случаи твърде закъсняло. Ще ви дам един пример, макар да изглежда малко встрани от темата. Какво правят нашите институции срещу ражданията на деца от малолетни? Нищо, иначе законодателно нещата са наред. Но не се предприемат мерки. Същото е и с домашното насилие. Има закон, но някой трябва все пак да го приложи.

- Нужни ли са драстични мерки? Опря ли ножът о кокала?
- Определено. Ножът опря не о кокала, ами направо в костния мозък. Нужни са драстични мерки, проблемът е, че по-голямата част от тях имат цивилизационен характер. И за да се развият и приложат, са нужни поколения. Имаме огромен проблем с дисциплината. Както знаете, българинът все още се гордее, че е успял да измами контрольора и се е качил някъде без билет. Андрешко е български герой. Литературен, но български. Имаме огромен проблем в това отношение. Не се подчиняваме на правила, най-лесно казваме, че няма да спазваме наредба или закон. Това е недопустимо. После пък идва нещо друго - когато стигнеш до институциите, те ти казват, че съгласно дадена наредба случилото се е правилно. Но законите са измислени от хората. Често казваме, че институциите не работят, но нали там работят хора. И те са същите безхаберници като нас.

- И на какво в крайна сметка учим децата си?
- Учим ги да се спасяват и да знаят къде е Терминал 2. Също така на агресия и неподчинение. Замислете се колко много се направи за уронване престижа на лекарите и учителите. Вярно е, че има проблеми, но те не се решават чрез системно уронване на престижа. Знаете ли в колко семейства се говори, че „даскалите са прости“. Не може така. Затова казах, че голяма част от мерките са цивилизационни и ефектът ще настъпи след няколко поколения, ако започнем сега. А ние какво правим? Представете си, че всяка система има вход и изход. Ние сме заложили бомбите на входа и на изхода чакаме резултата. Постоянно наказваме, но за да достигнем до наказанията, трябва да открием корена на проблема. А той е на входа на системата. Всичко обаче има две страни. Например аз като данъкоплатец получих заплашително писмо за неплатени 3 ст. ДДС, а същевременно чуваме за какви милиони ДДС се говори непрекъснато. И това ми се изисква от тази агенция, която не можа да опази личните ни данни. Това е също голям проблем в страната ни. Замислете се, че дори при случката с момчето в автобуса се намесват жени. И именно фактът, че той тренира източно бойно изкуство, е помогнало да не реагира по обичайния начин. Тези бойни изкуства са философия, учат те да се владееш.
- Какви са изводите, какво трябва да свършим оттук насетне?
- Много неща имаме да вършим. Те са в посока на формални мерки в промяна на законодателството, както и възпитателни мерки, които да изхождат от всяко семейство. Трябва да разберем, че отглеждането на дете е отговорност. Ние възпитаваме детето си във всеки един момент, с всяко наше действие. Дори с всяка псувня в колата, че някой ни е засякъл. Когато осъзнаем това, ще имаме силно общество с реакция.


Визитка:

Д-р Цветеслава Гълъбова е родена в София

Първоначално три години учи стоматология, но после кандидатства отново, на първо място е сред приетите по медицина и защитава специалност „Психиатрия“, която е била нейно желание от ученическите години

Завършва Медицинския университет в София през 1992 г. и УНСС през 2006 година

От 1994 г. работи в Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", от пет години е неин директор

От декември 2014 г. е и национален експерт на Българския лекарски съюз по психиатрия

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.