У нас се налага примитивен модел на междуличностни взаимоотношения, казва в интервю пред "Монитор" директорът на Специализираната болница по психиатрия „Св. Иван Рилски” в Курило.

- Д-р Гълъбова, имаме пореден случай на показно убийство заради ревност. Коя е причината тези престъпления да зачестяват?

- Първо нека започнем от това, че в медицината съществува заболяване, наречено ревностна параноя. Дали извършителят на разстрела в Слънчев бряг е имал такова, тепърва психиатричната експертиза ще го установи. Когато ревността е в патологична степен, но не болестно изявена, е израз на малоценно изживяване. На нисък емоционален интелект, на примитивно отношение към партньора като към лична собственост, неуважение към другия и към човешкия живот като ценност. Много са факторите, които водят до такива трагични обстоятелства.

- Срещате ли в практиката си често такива пациенти?

- Не, това заболяване се среща рядко.

- Как може да предположим, че партньорът ни страда от подобно заболяване?

- Когато става дума за ревностни изживявания, които имат абсолютно нелеп характер и се изразяват по необичаен начин. Например ако съпругът каже на жена си, че е предпочела да облече червена рокля, защото съседът им харесва този цвят. Това заболяване се среща по-често при мъжете, и то на около 40-45 години. Механизмът, по който ревнивецът предполага, че се извършва прелюбодеянието, е много странен. Отличава се от обичайната ревност.

- А при ревностната параноя може ли да се търсят причини в семейството?

- Разбира се, човек се формира като личност през целия си живот и то започва от семейството. Много зависи какви са вътре семейните отношения, как се преодоляват конфликтите там, как родителите възпитават детето си. Всичко свързано с личността оказва влияние върху нейното формиране. Разбира се, и гените, които носи един човек.

- Ако се окаже, че извършителят в Слънчев бряг няма такова заболяване, къде можем да търсим причината? Защо започнахме да решаваме проблемите по този начин?

- Защото за съжаление деградираме като общество. Вижте, че у нас се налага един примитивен модел на междуличностни взаимоотношения. В последните години стана обичайно да се разправяме едни с други за паркоместа, стана едва ли не норма учителите и лекарите да бъдат бити. И към всичко това се проявява една обществена толерантност. Дори когато има инцидент с лекар, хората си казват, че едва ли не заслужавал още повече бой. Някои обществени професии се натоварват с огромни очаквания и изисквания от страна на обществото, а в същото време няма разбиране към сложността на работата им. Най-лесно е да си го изкараш на лекаря от Спешна помощ, когато дойде на адрес, и след това да пророниш сълзи в съда и да кажеш, че съжаляваш, за да те пуснат. Същото е и с учителите. Жалко е, че цялото обществено внимание се насочва към грешките на тези хора, заклеймяваме ги и след това се чудим защо всеки ден сме свидетели на агресия. Как няма да е така, когато не сме свикнали да уважаваме авторитети. Когато не си научен, че човешкият живот е ценност, и изведнъж решаваш, че приятелката ти върти любов с някой, просто отиваш и я разстрелваш. Това е примитивно.

- Виждате ли някакво решение в едно такова общество, непрекъснато се дискутират мерки, но като че ли няма промяна?

- Проблемът е, че мерките само се дискутират, а не се прилагат. Имаме да свършим много работа като общество, по отношение на нашите деца. Семейството е една разрушена институция, а тя е базисна. В социалистическо време я наричахме клетка на обществото, а след това започнахме да се забавляваме с този израз. Истината е, че доколкото обществото е единен организъм, семейството наистина е важна базисна клетка, а тя беше разрушена. Няма го уважението към институцията семейство, към по-възрастния човек, младите не са научени да изпитват респект към лекари, учители, полицаи, военни, които са основополагащи професии. Разбира се, във всяко стадо има черна овца, но не бива да се правят обобщения. По този начин се насаждат негативни отношения към хората и това ескалира в агресия. Всички очакваме учителите не само да обучават децата ни, а и да ги възпитават. В същото време те не разполагат с никакъв инструментариум. Не дай си, Боже, да направиш забележка на ученик. Дъщеря ми е в 9-и клас и съм присъствала на такива срамни сцени между учителка и ученички, и то в елитно столично училище, че аз самата се изчервих от това, което чух. И учителката нямаше как да реагира.

- Изгубихме ли контрола над децата си? Свикнаха ли да получават всичко и то на момента?

- Абсолютно. Има една много хубава книга на шведски психиатър „Защо се провалихме в либералното възпитание“ , в която се казваше, че живеем в общество на тийнейджъри. Всички са едни пораснали тийнейджъри, които не са научени, че има граници. Много често при мен идват хора, чиито деца просто са психопати, имат лоши личностни характеристики. Родителите настояват да им се предпишат медикаменти и да се диагностицират, защото това веднага сваля отговорността за собствения им провал. А всъщност те са формирали психопати, които не знаят до къде се простират техните права и че нарушаването на чужди права е недопустимо. Либералното възпитание има един много модерен постулат - “да бъдеш себе си“. Това е хубаво, но нека всеки да бъде себе си в рамките на наказателното право, етичните норми на обществото. Тогава наистина можеш да бъдеш себе си. Онзи младеж, който ритна жената на спирката в Бургас, сигурно също е научен да бъде себе си. Тези хора се опитват по най-примитивния начин да решат своя проблем. Твърде много са изпуснати нещата. Избягахме от макаренковщината, а отидохме на другия полюс. Защо не се запиташ, че след като жена ти ти изневерява с някого, то има причина за това и проблемът може да е в теб. Българинът умира да раздава правосъдие, не зачита законите, не вярва на институциите. Затова изграждането на едни здрави обществени отношения е крайно необходимо, но това няма да стане от днес за утре. Всичко е въпрос на много работа. Това ще отнеме десетилетия. Трябва да се научим, че законите се спазват, че трябва да живеем заедно. Но е важно това да стане, преди да е премината критичната точка, след която промяна е невъзможна. Не една и две цивилизации в човешката история са загинали в следствие на лакомия и алчност.

 

Визитка:

Д-р Цветеслава Гълъбова е родена в София

Първоначално три години учи стоматология, но после кандидатства отново, на първо място е сред приетите медицина и защитава специалност „Психиатрия“, която е била нейно желание от ученическите години

Завършва Медицинския университет в София през 1992 г. и УНСС през 2006 година

От 1994 г. работи в държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", от пет години е неин директор

От декември 2014 г. е и национален експерт на Българския лекарски съюз по психиатрия

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Нашето си е най-хубаво, ама друг път!

Нашето си е най-хубаво! Българинът обича да се бие в гърдите с това. Че образът на патриот не е нищо повече от поза обаче прозира в малките неща. Като във факта, че нашенецът уж всичко родно люби, тачи и милее, но не съвсем.

Скъпото евтино

Евтиното обикновено излиза скъпо. Тази неоспорима истина усетиха върху себе си европейските пациенти, в това число и българският болен.