Вече има търсене на ваксини от родители, които са били антиваксинално настроени преди, коментира в интервю пред "Монитор" главният държавен здравен инспектор

- Д-р Кунчев, преди време си говорихме с вас, че винаги съществува опасност от нова грипна вълна през март. Какво сочат данните сега - да очакваме ли грип, или по-скоро се наблюдават други вируси?

- По принцип пролетният сезон е доста разнообразен и активен от гледна точка на респираторни вируси. Сега нямаме изключение. Действително мина основната част от тазгодишната грипна епидемия. Трябва да видим какво е развитието оттук насетне. Засега данни за втора грипна вълна с голяма заболеваемост няма. Но винаги трябва да имаме едно наум, че при по-резки смени в температурите такова нещо може да се наблюдава. Засега заболеваемостта върви според очакванията и паралелно с тази от миналата година. Дори е малко по-ниска. За последната седмица данните сочат 60 на 10 000, което е доста ниско. Аз лично не очаквам реална грипна вълна. Но с по-резките климатични промени може да се повиши заболеваемостта. Особено при студено време, след което се очаква затопляне. Това са все фактори, които допълнително обременяват организма и правят адаптацията по-трудна. Оттам лигавицата на носо-гърления праг е по-чувствителна и по-лесно може да бъде засегната от различни вируси. Разбира се, тук трябва да се имат предвид не само грипните. Има много други, които не представляват интерес от медицинска гледна точка. Иначе ние продължаваме да изследваме проби. Процентът на положителните обаче непрекъснато намалява. И при нас, и в Европа през втората половина на епидемията започна едно изместване на H1N1, който беше основен причинител в началото, и почти се изравни с H3N2. Дори на моменти той преобладаваше. Затова и понякога хората остават с впечатление, че преминава друго заболяване. А става дума за различен щам на вируса. Но засега всичко е нормално за сезона.

- А какви са изводите ви за цялата зима? Преди време заявихте, че тази година епидемията протича с по-малко болни, но пък по-тежко.

- Не, оказа се, че е напълно сравнима с предходната година и като брой, и като интензитет. В пиковата част беше малко по-висока заболеваемостта, но с няколко процента. Така че имахме типична грипна епидемия с два паралелно циркулиращи щама. Високи стойности на заболеваемост, особено една-две седмици по време на пика през февруари. Имаше доста бронхити и пневмонии. Характерното беше, че H1N1 не засегна толкова възрастните хора, а по-скоро тези в активна възраст.

- Има ли увеличение на заболелите от ротавируси?

- Не мога да отчета такова нещо, защото повечето пациенти не търсят лекарска помощ. Тези вируси преминават за ден-два и хората обикновено ги изкарват на крак.

- Появи се информация, че вече има заразени с ку треска. Вярно ли е това и каква е опасността през пролетта?

- Засега нямаме регистрирани случаи, но със затоплянето на времето и с развитието на популациите на комарите опасността се увеличава. Към края на април-май е по-голяма вероятността, защото тогава се повишават дневните температури. За комарите 3 - 5 градуса е твърде студено. А и в повечето случаи западнонилската треска и ку треската се внасят отвън, тук няма кой знае каква циркулация.

- Какви са симптомите на ку треската, може ли да се обърка с друго заболяване?

- Може да се сбърка с много неща, началото е грипоподобно и трудно може да се постави диагнозата само от един преглед. Но при ку треската епидемичният процес е много тясно свързан с това, което се случва при животните, особено при овце и кози. Затова пикът на заболяването съвпада с раждането при тях. Например при раждането на едно козле или агънце стопаните хвърлят някъде плацентата и това създава условия за разпространение на заразата, защото причинителят е сравнително устойчив. Имаме случаи, когато цели села се заразяват дори само при силен вятър, който носи причинителите.

- Вие набелязахте някои акценти, но за какво още трябва да внимаваме през пролетта?

- За няколко неща. Ако изключим вирусите, които ги има винаги през този период, най-характерно за сезона е постепенното появяване на първите кърлежи и на разпространяваните от тях болести. Това са най-вече марсилска треска и лаймска болест. Но те предполагат ухапване от кърлеж. Има доста географски характеристики. Например в Южна България, по течението на Марица и Струма, по Черноморието е характерна марсилската треска. В Северна и Североизточна България пък има повече лаймска болест. Но и при двете трябва да има ухапване от кърлеж. Добре е, че са лечими, особено лаймската болест. Това става с антибиотик. Но когато не се диагностицира навреме, дава късни неврологични последици.

- Не мога да не засегна другата голяма тема - морбили. Успокои ли се обстановката в страната и помогнаха ли мобилните кабинети, които бяха създадени?

- Не бих казал. Мобилните кабинети са мярка за местата с хора без личен лекар или адресна регистрация, за тях е добре. Но навсякъде, където има отлагане на имунизации, в момента се довършват. Надявам се да има ефект. Пълно успокоение няма. Вярно е, че не е много висок темпът, за месец няма регистрирани 100 случая, но все пак вирусът циркулира. И където намери неимунизирани деца, те се разболяват. Това е тест кой си е свършил работата и кой не. Лошото е, че 1/3 от децата са под имунизационна възраст.

- Между другото вие споделихте и за случай на тетанус, въпреки че не е у нас. Това трябва ли да ни успокоява?

- Не, борбата е постоянна. Но нека изтъкнем, че дори получавам информация, че вече има активно търсене на ваксини. И то от антиваксинално настроени преди това родители. Те разбраха, че това са само теории и шансът детето ти да се срещне с вируса на морбили, ако не е било имунизирано, е голям. Въпросът е, че се натрупа някакъв контингент, който е рисков. Колко е голям той и дали като Румъния ще стигнем 20 000 случая, или като в Украйна - 50 000, никой не знае. Най-вероятно не, но все пак, както казах, това е полевият тест, който показва дали някой си е свършил работата.

Визитка:

Роден е на 19 октомври 1959 г.

През 1985 г. завършва Медицинския институт в Пловдив. От 1986 г. работи в отдел “Противоепидемичен контрол” към ХЕИ в Хасково

От 2001 г. е в отдел “Противоепидемичен контрол” в здравното министерство

От 2008 г. оглавява “Надзор на заразните болести” към МЗ

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Яна Алексиева, психолог: Родителите предпочитат тематични срещи

- Г-жо Алексиева, програмата „Родителски срещи в бар: Малки разговори на големи теми“ отпразнува пет години, през които сте провели над 100 родителски срещи. Кои са най-честите въпроси?

- Едни от първите въпроси са „Не ли рано да се говори за темата алкохол“, „Подходяща възраст ли е 4-и клас?“. Аз се радвам, когато ни питат, защото тогава разговорът се отваря около темата, че когато децата ни са около 10-годишна възраст, това са едни от последните мигове, когато родителите и учителите са ключово значими в живота им до такава степен, че чуват и правят всичко, което им се казва.

Атанас Пенев – вокалист на Б.Т.Р: Престъпление е българската музика да не се върти достатъчно

- Наско, тръгвате на европейско турне с 13 дати. Как се предприема едно такова начинание?

- Сега му дойде времето. Преди 2 години направихме една европейска обиколка пак с десетина дати, малко преди това бяхме е Щатско, малко преди него пък в Канада. Още повече че предстоящото турне е в градове, в които не сме свирили преди.